- Стигнахме.

Лекарят отвори вратата.
Лили се поогледа. Беше мистериозна бяла стая само с маса и два стола в средата й. Странното беше, че непознато за нея момиче седеше на единия от столовете и я гледаше страховито.

   - Коя е тя? - попита плахо Лили.

   - Това е Джесика. Тя има малко необичайни проблеми.

   - И защо трябва да говоря с нея?

   - Ами... свързано е с твоя проблем.

Момичето твърди, че е била нападната в съня си от убиец, многократно. Плашещото е, че има три прободни рани. Случаят й е много сходен с твоя и затова мисля, че ще е добре, ако поговорите.

   - Ами... добре... - отговори Лили със снизхождение.

Тя седна на стола срещу Джесика и започна да говори с нея.

   - Здравей! Аз съм Лили, приятно ми е да се запознаем. - усмихна се тя, неуверено.

   - Здравей... - изшептя Джесика, гледайки надолу към пода.

   - Виж... Случи ми се нещо много странно. Трябва ми помощ и мисля, че в момента ти си единствената, която може да ми помогне.

   - Слушам те. - отвърна момичето, боязливо.

   - Позвъня ми непознат номер, обаче аз не вдигнах. После около десет пъти сънувах странен сън, в който някой ми казваше да си вдигна телефона. Всеки сън бе прекъснат от позвъняването на същия номер.

   - Кажи ми, че не вдигна. Моля те! - Джесика я погледна.

   - Ами... След толкова много позвънявания реших да вдигна, за да му кажа да ме остави намира. Обаче той просто каза '8 дни'. А също така ме попита дали искам да умра. Беше адски смахнато.

   - И... нека позная. Заспала си и си го сънувала пак и той се е опитал да те убие, нали? И оттам ти е раната в корема предполагам.

   - Ъх, да...Как разбра? - зачуди се Лили.

   - Как успя да се събудиш преди той да те убие?

   - Майка ми ме събуди и крещеше истерично. Обади се на 911 и така се озовах в болницата.

   - Лили, не искам да те плаша, но... той иска да те убие. И ще го направи.

   - Какво имаш предвид? Това беше само сън. - извърна поглед.

   - А така ли? И раната на корема ти се появи изведнъж точно след като той те прободе в съня ти.

   - На практика да, но...

   - Няма но. Той кога ти се обади?

   - Преди няколко дни, обаче вдигнах днес.

   - Не заспивай осем дни.

   - Защо?

   - Не заспивай осем дни.

   - Отговори ми защо! - тя се развика.

   - Не заспивай осем дни.

   - Какво се случва? Защо само повтаряш това?! - уплаши се Лили.

   - Не заспивай осем дни.

   - Госпожице, мисля, че е време да си вървите. Надявам се, че срещата Ви с Джесика е минала благополучно.

   - Докторе, какво се случва?

   - Честно да Ви кажа, не знам...

   - Страх ме е. - каза момичето разтревожено.

   - Мен също... - отвърна лекарят.

***

След като се върна в болничната стая, Лили легна и започна да размишлява върху случилото се. Цяла нощ думите на Джесика се повтаряха в главата й като грамофонна плоча.

"Не заспивай осем дни"

Сутринта.
8:19

Лили се реши да послуша онова момиче и да не заспива осем дни. За жалост не беше толкова лесно, колкото да се каже на думи...

Тя се облече и излезе до кварталната бакалия. Закупи си няколко енергийни напитки и кафе, за да издържи без да заспива. След като се прибра, събу обувките си и отиде към кухнята. Остави покупките си на бар плота и се запъти към хола. Излегна се на белия, уютен диван и включи телевизора.

*Щрак*
   - През 2007 така нареченият "Убиец Фантом" разкъса тридесет невинни души. След като няколко години бе изчезнал, внезапно се появи отново и се върна към масовите убийства. Вече е известно, че има четири нови жертви. Подробности по случилото се ще излъчим днес в 22:00. - каза водещата.

*Щрак*
   - Убиецът Фантом реши да се завърне в...

*Щрак*
   - ...четири нови жертви днес...

*Щрак*
   - Серийният убиец...

Лили загаси телевизора и изпуфтя.

   - Защо по дяволите дават само за този убиец?! - тя се ядоса.

Чуха се стъпки от коридора.

   - Лили, прибрах се. - каза майка й.

   - Здрасти. - измънка тя и се качи в стаята си.

Часовете минаваха бързо и без да се усети, слънцето се скри и луната изгря.

   - Толкова много ми се спи... - тя изшептя.

Реши да навие аларма на телефона си, която да звъни през пет минути, за да е сигурна, че ще се събуди, ако заспи.
Прозявка.
Още една.
Трета.

В  съня на Лили

   - О не! Заспала съм! - много се притесни.

   - Здравей. - чу се злокобният глас.

   - Забрави, навих си аларма на телефона. Няма да успееш да ме убиеш!

   - Алармата ти ще звънне след 4 минути, нали така? - засмя се Той.

Лили щеше да си преглътне езика. Започна да бяга.

   - Ах, колко ми е приятно, когато жертвите ми мислят, че имат шанс да избягат. - продължи да се смее. - Само тази Джесика... Как можа да ми избяга по този начин... - загледа се напред. - Много далеч отиде, чакай ме де.

Той тръгна след нея.

   - Разкарай се, побъркан идиот! - тя се разкрещя, докато бягаше.

Чудовището хвърли единия си нож с голяма сила и за нещастие на Лили, уцели крака й. Тя се струполи на земята.

   - Ето ме. - настигна я. - Чао, чао, Лили. - усмихна се.

Вдигна ножа си във въздуха и...

Алармата звънна.

   - Боже... бях на косъм. - каза Лили, отдъхвайки си.

Грабна една от закупените енергийни напитки и я изпи за отрицателно време. Адреналинът й беше в повече и поради този факт, тя осъзна, че кракът й е ранен чак след десет минути. Отиде до кухнята, за да вземе малко памук и спирт, защото трябваше да пречисти кървясалата рана. След това взе бинт от шкафа в банята и превърза болното място.
Беше късно.

23:54

Влезе в стаята си. Грабна лист хартия и седна на бюрото си. Сложи си слушалките и си пусна метъл музика, която да й шуми в ушите, за да не заспи. Извади молив от несесера си и започна да рисува.