Гледна точка на Скайлин
Три дни по - късно

След изпити четири кафета,не можех да мисля за сън.
Единственото нещо което беше в главата ми бе той.Не можех да повярвам,че сега лежи на това болнично легло,заради мен.
Но трябваше да замина,решението си беше мое,той не трябваше да страда заради мен.Минаха три дни,хубавото е че вчера излезе от комата,но беше прекалено трудно да говори,и нямам смелост да застана пред него,знаейки че аз съм виновна.Едуард ми задаваше постоянно въпроси,накрая му казах цялата истина.Първоначално се шокира,от това което правихме,но после се успокои и ме разбра.

А сега стоях в коридора,гледайки злобно сестрата,която говореше с един доктор,и постоянно щракваше с тая писалка,гледайки ме строго.Тя влезе при Джош,привличайки погледите ни.Усетих познат парфюм,да навлиза в личното ми пространство.Тя седна до мен,и отпи бавно от пластмасовата чаша.

- Ще заминаваш ли за Ел Ей?Или се отказа? - заинтересува се.

Въздишах дълбоко,и се облегнах назад.

- Не,след сватбата ще си тръгна.

Може би Алексис,не е баш като Ивона,или Елизабет.Благодарна съм че запази тайната,и също че остана с мен през изминалите дни.
Елизабет стоеше настрани от мен,и даже бъдещия й съпруг,е в болница,тя упорито се опитваше да отдалечи майка ми,от мен.Винаги щом тя искаше да ме пита,или въобще да ме прегърне,кучката я обръщаше към себе си,и почваше да плаче.Не съм яла почти нищо,единствено брат ми е в главата.Чувството че той е на болнично легло,и аз не мога да му помогна,ме изяждаше от вътре.

- А сватба,въобще ще има ли? - замисли се.

Тъкмо щях да отговоря,но злобната сестра,излезе от стаята където се намира Джош.Родителите ми и Елизабет станаха,и се втурнаха към нея.Те я бяха оградили,и не можех да чуя какво е казала,после леко избута телата около себе си,и ме погледна,карайки ме да стана от мястото си.

- Той поиска види вас! - изрече наблюдавайки ме.

Вътрешно се зарадвах ужасно много.Значи не ми се сърди,тоест че всичко е наред.

- Ще дойдете ли? - повдигна вежди.

Аз кимнах плахо,не знаех какво да кажа.Може да види мама,татко дори и Елизабет,но той иска мен за бога.

Влязох в стаята,и затворих тихо вратата.Насочих погледа си към момчето,което отвори леко очи.
Повечето апарати бяха изключени.
Беше гол до кръста си.Имаше някакви малки синини по - лицето.

Той насочи погледа си към мен,аз моментално отместих моя.

- Успях! - проговори тихо.

- Какво си успял? - доближих си до него.

- Не замина за Ел Ей,успях да те спря! - призна си

- Катастрофирал си само,за да не замина?Това е най - глупавото нещо което си правил! - изсъсках.

Как може,заради мен да излага собствения си живот.

- Добре де,другата кола се насочи към мен,явно шофьора бил пиян като мен,и можех да избегна удара,но тогава в съзнанието ми изникна ти,и този шибан Ел Ей..

- Ако се беше случило нещо по - ужасно от това което ти се случи?

- Съжалявам,просто не исках да заминаваш! - прошепна

Погледнах го,той облиза устните си,оформиха се в самодоволна усмивка.Миг по - късно,той повдигна глава и заключи очите си в моите.

- Целуни ме. - поклатих глава,след чутото.

Той се надигна съвсем леко,на лакти,протегна ръката си,обхвана челюстта ми,и ме накара да го погледна на сила.

- Направи го,моля те! - преглътна звучно.

Доближих лицето си максимално до неговото,погледнах ме се,преди да притисна устните си към неговите.

Едната му ръка,се плъзна по - кръста ми и ме притисна по - плътно към себе си.

Устните му толкова много ми липсваха.Усещах как хилядите пеперуди,се раздвижиха бурно в корема ми,който стана на възел.
Целувката беше доста страстна,и задълбочена,но накрая се отдръпнах от брат си.

- Трябва да тръгвам.

- Господи,не ме карай отново да се блъскам,колата ми стана на нищо. - изхленчи на бързо.

- Ще се видим когато те изпишат. - казах напълно игнорирайки изказването му

Той се отдръпна,и кимна.

Излязох от стаята му,а всички се насочиха към мен,почнаха да ми задават всякакви въпроси,
без да им обръщам внимание,се насочих към изхода на болницата.

До колкото разбрах,той ще бъде изписан след няколко часа.Качих се в колата си,и си сложих колана.

Той щеше се жени след два дни,а аз нищо не мога да направя по - въпроса,извадих телефона си,и погледнах съобщението което мама ми прати.Всички са в болницата,и само аз не искам да стоя там,затова мама,ме помоли да им помогна с подготовката на сватбата.

Не мога да повярвам,ще помагам за сватба,която даже не искам да се състои.

...

Извинявам се че вчера не качих нова глава,но исках един ден да си почина.

Надявам се главата да ви е харесала.

Ако главата събере достатъчно коментари и вотове - ще кача нова глава.

Извинявам се ако има правописни грешки.

Приятен ден!