Гледна точка на Скайлин

Аз и Джош втренчено гледахме Елизабет,погълнати от изненадата.

Чуха се възклицания,и пожелания.

- Ти си б-брем-нна ? - едвам едвам Джош проговори.

Тя го изгледа предпазливо.

- Да,не се ли радваш?

В този момент,вилицата просто се изплъзна от ръката,и падна на земята.Брат ми моментално ме погледна,изучавайки лицето ми.

Примигнах няколко пъти,опитвайки се да прогоня създалите се сълзи,но една упорита сълза се спусна по - бузата ми.

Станах от мястото си,той направи същото.Елизабет му говореше нещо,всъщност всички говореха.

Обърнах се,и се насочих към стаята си.

- Скай,спри! - чух как Джош извика след мен.

Усещах как  с всяка измината секунда,кръвта ми ставаше все по - гореща.

Всякакви емоции ме удряха в тялото ми,оставайки след себе си разочарование че Джош ме е излъгал.

Тъкмо щях да отворя вратата на стаята си,той постави ръката си на вратата,а с другата ме обърна и притисна в стената.

След упоритата сълза,се спуснаха още.

- Как така Елизабет е бременна?Нали каза че не си я докосвал две седмици?Как е възможно ? - изкрещях му силно в лицето.

- Не съм спал с нея повярвай ми,не бих те излъгал. - започна да отрича

Влязох в стаята си,а той ме последва и затвори след себе си.

- Защо просто не си признаеш?Доказа ми че съм като онези които чукаш..браво - изказах се иронично.

- Тя лъже по - дяволите,не съм спал с нея - изпсува на висок тон.

- Тогава на кого е бебето Джош?И какво ще стане от тук нататък? - усетих буца в гърлото.

За пореден път се опитах да избягам от него,той уви ръцете си около талията ми,и ме притисна в стената.

Щом усетих устните му,за миг всичката болка изчезна.

Бяхме само аз и той,и нашите чувства един към друг.

След секунда той се отдръпна от мен,и ме погледна със светло кафявите си очи,които ми подсказваха че не лъже.

Дъха му погали врата ми,затворих очи усещайки устните му да остават кратки целувки по - врата му.

Това момче знае,как да използва устните си.

Осъзнах се.Нашата история няма бъдеще!Всичко беше една нелепа грешка.Грешка,на която и двамата се подадохме,без да мислим.
Не биваше изобщо да отговарям на съобщенията на SexyMan.Не трябваше да приспим с брат си,и нито да започна връзка,както направих преди няколко часа.
Истината е една,и тя е че сме брат и сестра,и не можем да го променим.Трябва просто да го оставя.Той е на двайсет и три,след една седмица и пет дни - е сватбата му.А вече има и дете,за което не съм сигурна че е негово,но е на бъдещата му съпруга.Но е толкова трудно да изрека думата ,,край'' Една част от мен,иска да я изрека и да се свършва,но от друга ми подтиква да скоча върху него,и да го зацелувам.Как така стигнахме до тук?По - дяволите не мога да се откажа от него,чувствата ми са прекалено силни.Тъкмо започнах да приемам връзката ми с него,и изведнъж това дете,което обърка всичко.Но не го мразя,по - скоро мразя майката.Единственото нещо което сега искам е Джош да остави настръхналото ми тяло от възбуда,и да отида някъде,няма значение къде,само да съм сама и да помисля над всичко.

Поставих нежно длани на
гърдите му,потдиквайки го да се отдръпне.Но той още повече притисна тялото си в моето.

- Обичам те! - прошепна преди да ме целуне.

Обхванах лицето му,и го погледнах искрено.

- Питам те за последно.Спал ли си с нея,последните седмици? - изгледах го сериозно.

Той поклати глава,и постави още една целувка на устните ми.

- Не,не съм спал.

Вярвам му.Наистина му вярвам.И съм по - спокойна.Но искам да разбера от кого е.

- Джош пусни ме. - подсмихнах се.

Намръщи се,но въпреки това изпълни желанието ми.Оправих си роклята,и косата.Стоеше пред и ме наблюдаваше внимателно.

След секунда излезе от стаята ми,без нищо да казва.Свъсих вежди вежди,и въздишах.

Гледна точка на Джош

Едвам едвам се удържах да не избухна пред Скай.

Все още не мога да се успокоя,за миг си помислих че ще я загубя завинаги,но се радвам че ми има доверие въпреки всичко.

Слязох долу,а там бяха само Кристен и Едуард.

- Знаете ли,къде е Елизабет? - попитах като огледах всеки детайл от хола,опитвайки се да я открия.

Двамата поклатиха глава.

- Ето ме. - повиши тон тя.

Застана пред мен,и повдигна вежда надменно.

О скъпа!

Досега ако си виждала доброто момче,сега ще видиш лошото.

- Може ли да ни оставите?. - погледнах ги мило.

Те кимнаха,и скоро ги нямаше.

- От кого е бебето? - попитах направо.

- От теб Джош. - повиши тон.

- Шибана кучка ! - изсъсках.

Бутнах я силно в стената,тя изстена от болка,и очите й се насълзиха.Увих ръката си около врата й,непозволявайки на кислорода да навлезе в дробовете й.

Тя разшири очите си,гледайки ме изплашено.

- Казвай с кой си спала кучка така. - извиках срещу лицето й.

Тя постави ръцете си върху моята хватка,и се опита да премахне ръката ми,но без успех.

- Д-дошш...бол-л-ли ..

След чутото,рязко махнах ръката си от нея,тя падна в ръцете ми.
По - гушата й имаше следи от ръката ми,което ме накара да съжалявам че й причиних такава болка.

Тя се отдели от мен,веднага щом успя да възвърне равномерното си дишане.

- Просто ми кажи от кого е бебето? - прошепнах.

Приближих се до нея,сълзите й се стичаха.

- Не е твое..но просто.. - поклати глава.

Обхванах лицето й,и знаех че не бива но целунах нежно врата й,точно там където стисках.

Успокоение ме заля,след като чух че не е бременна от мен,но от кой

- От кой Елизабет? - настоявах да ми каже.

- От Диксън,бременна съм от него.

Тя се приближи до мен,и ме погледна с насмешка.

- Даже и да искаш,не може да отмениш сватбата,предполагам че не знаеш,но родителите ни са сключили договор,и да искаш няма връщане назад. - отговори категорично.

Аз стоях и я гледах,как са можели да го направят това родителите ми.Ето защо толкова ме натискаха да се оженя за нея.

...

Ето я новата глава.
Опитах се да я направя интересва.

Бих искала да чуя мненията ви.

Ако главата събере достатъчно коментара и вотове - вечерта ще се опитам да кача още една глава.

Извинявам се ако има правописни грешки.

Приятен ден!