Chapter 37
Гледна точка на Скайлин
След секунда,получих отговор от Алексис.
,,Мисля че те интересува,не какви цветя й харесват на Елизабет,а към какви е алергична?Права ли съм?
Тя ,,харесва обикновената лавандула"
Засмях се на прочетеното,и насочих погледа си към жената,която стоеше зад касата,скръстила ръце.
- Искам..всичката лавандула,която имате в магазина.Все пак,като ще правим сватба,нека я направим както трябва,нали така? - подла усмивка се оформи на лицето ми.
Засмях се тихо,представяйки си как Елизабет стои на едно място,и само киха.
Жената кимна,и започна да опакова.След десет минути,отворих багажника на колата,а тя започна да остава,кашони с лавандулата.
След като и платих,си влязох в колата,и погледнах кое е следващото нещо което трябва да направя.
...
Гледна точка на Джош
Преметнах едната си ръка,на рамото на Едуард,докато изкачвахме стълбите на голямото имение.След като влязохме в стаята,ми помогна да легна.
Усещах минимална болка в тялото си,но така ли иначе,до вечерта няма да я има изобщо.
- Имаш ли нужда от нещо? - погледна ме загрижено.
Поклатих глава,в стаята навлезе Елизабет.Тя се усмихна леко на Едуард,той й отвърна и излезе от стаята.
Тя се приближи и седнах на леглото,до мен.Преглътна,и ме погледна.
- Не искаш да има сватба нали?- прошепна
- Да,не искам
Тя доближи лицето си до
моето.Усещах ментовия й дъх.След секунда тя заключи устните си в моите.
Вратата се отвори рязко,моментално се отдръпнах.
- Аз извинете,трябваше да почукам! - изгледа ме разочаровано.
Тя излезе от стаята,станах от леглото,игнорирайки леките болки в коремната област.Затворих вратата,при излизането.
Бързо я настигнах,и я обърнах към себе си.Едвам едвам се сдържаше да не заплаче.
- Тя ме целуна..
- Не те виня Джош,тя ти е бъдеща съпруга,аз съм ти сестра,ай не сме заедно,преди катастрофата скъсахме ако не помниш! - тя повдигна рамене.
Изгледа ме студено,и махна ръката ми от своята грубо.Обърна се,и скоро се отдалечи.
Мамка му!Елизабет..трябваше ли да ме целуваш..не бива да стоя на едно място с нея..
Гледна точка на Скайлин
Затворих вратата на стаята си,и се свлякох по - нея.Ама какво си мисля..цветята към които Елизабет е алергична,няма да й попречи да се омъжи за него.
Тя има право да е с Джош,аз нямам.Аз съм му просто сестра,и нямам право да съм с него.
Цял ден само,се опитвам понякакъв начин да проваля сватбата,но спирам.
Изправих се,и премахнах вече солените сълзи от лицето си.Съблякох дрехите си,и облякох черни къси панталонки,и свободна черна тениска.
Прокарах ръце по - спуснатата си кафява коса.
- Браво,не очаквах това! - подскочих чувайки гласа й.
Имам чувство че в това имение,няма врати.
Погледнах Елизабет,тя седна на леглото,и ме изгледа с насмешка.
Напълно игнорирах думите й,стараейки се да не й скоча на бой.
- Да поръчаш цветя,точно тези към които имам алергия,умно.Но от къде разбра? - свъси вежди.
Хвърлих й злобен поглед,и продължих да се гледам в огледалото,сякаш не ме интересуваше какво казваше.
- Ъпсурт Джош да знае алергията ми,но пък от друга страна Алексис знае..
Тя се изправи,и започна да се разхожда из стаята ми,а аз я следях с погледа си тайно.
- Е Скай,ще ми кажеш ли от къде разбра?- тя застана зад мен,и прошепна в ухото ми - Или искаш да притисна Алексис,и тя всичко да ми каже?
- Първо не е Алексис,второ притискай който си искаш! - обърнах се към нея.
Тя щеше да отговори,но се чу силен женски глас.
- Вечерята е сервирана!
Явно само Ася,уважава вратите.
Усмихнах й се фалшиво на кучката,отворих вратата,и излязох от стаята си.
Бързо слязох долу,а родителите ми нещо обсъждаха с Джош.Настаних се до чичо,и се загледах в обикалящата ме украса.
Започнах да се храня,тея дни почни нищо не съм яла.Карах го само на кафета.Но Джош е добре,и поне тази нощ ще мога да се наспа.
А утре вечерта,е моминското парти,а на другия ден е грандиозната сватба.
Притеснявам се за Алексис,нея я няма както и Елизабет.Дано да не издаде тайната.Но се притеснявам повече за нея,от колкото за тайната.
Минаваше седем вечерта,и умирам за сън.Изправих се от мястото си,и се качих в стаята си.
Влязох в банята,и си измих зъбите и лицето.Излязох от банята,и чух как някой чука на вратата.
,,да" - извиках силно.
Джош влезе в стаята ми,и заключи.
- Какво искаш? - изгледах го злобно.
- Поне тази нощ ме остави да спа при теб,не ти ли липсвах? - подсмихна се.
- Дай ми причина да ти позволя да останеш при мен,за нощта?
Той седна на леглото,и ме хвана нежно за ръката,и седнах в скута му.Ръцете му ме,обградиха,и ме притиснаха към себе си.
- Тази нощ,всъщност ни е последна.Знаеш..утре вечерта съм на ергенско парти,а ти на моминското,а по - другата вечер,ще бъде първата брачна нощ,или нещо такова.. - прошепна
- Вярно,колко бързо минаха три седмици! - засмях се.
Забелязах как очите му се насълзиха.
- Обещай ми,че ще се ожениш за нея. - помолих го
- Само ако присъстваш на сватбата.
- Ще присъствам!
Прегърнах го силно,сълза се стече от окото ми.
- Това ли е края на нашата история? - гласа ми се пречупи.
Той се отдръпна,и ме погледна в наранените ми очи.Попи нежно сълзата,и преглътна.
- Да,това е края
...
Надявам се главата да ви е харесала.
Предполагам че,може би ако не следващата,то по - следващата може би ще е края,или епилога.
Имам идеи за втори сезон,но все още не съм сигурна.Не бих искала да почвам втори сезон,ако не съм сигурна.
Ако главата събере достатъчно коментари,и вотове - ще кача отново нова глава.
Извинявам се ако има правописни грешки.
Приятна вечер!
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro