*От името на Фриск*

Сънувах... видях... Гастър той беше пред мен той каза:

- " Здрасти Фриск... казах ти, че ще се видим пак "

Аз казах:

- " О да помня ви хии хии... "

Гастър каза:

- " Да ами ти не знам как да го кажа, но... аз... Благодаря ти за всичко "

- " Но аз... нищо не съм направила " - (казах аз)

- " Не... направи това което,
трябваше " - (каза и ми се усмихна)

- " Аз ами... не съм само аз... всеки прави това, което трябва и го чувства... хаа Санс той направи живота ми с чувства от обич... такъв, какъвто нямах... *sob* сестра ми *sob* тя се върна... говорех с вас и направихте и показахте лесен път за мен... *sob* Папайръс,... когато разбра за мен и Санс ни прегърна... много здраво и каза, че ни обича... *sob* много е мил... *sob* намерих приятели, които им пука за мен... всичко това не е само от мен, а от ВсИчКи, които знаят какъв е изборът без да го знаят " - (казах... и му се усмихнах също)

Гастър ми каза:

- " Ти наистина си права, но ако не се появи... това никога нямаше да се случи... "

Аз казах:

- " Аз... благодаря за тези думи, но аз искам да ви питам... може ли да ми разкажете за Папайръс, Санс и вас как всичко това е станало и как може да говорите с мен в сънищата ми дори не и в тях... "

Той ме погледна, но с тъжно лице и каза:

- " Аз не мога... по-добре попитай Санс... знам, че той ще ти разкаже "

Аз казах:

- " Не съм убедена, че той ще иска да ми разкаже... дори се ядоса, когато исках да знам малко за Папайръс, Санс и вас "

Гастър каза:

- " Повярвай ми ще ти разкаже... той те обича... "

Аз се усмихнах и казах:

- " Дано да сте прав... благодаря ви "

След това той изчезна и се събудих в 8:40 погледнах Санс го нямаше слезнах по стълбите и го видях в кухнята отидох, прегърнах го и казах:

- " Добро утро Санс "

Усмихна се, прегърна ме и ми каза:

- " Добро утро Фриск "

Видях го, че прави палачинки...
вкусно...
Попитах го:

- " Санс, другите станаха ли "

Той каза:

- " Папайръс и Чара излезнаха на вън, а Азриел още спи "

Аз казах и се усмихнах:

- " Добре... да ти помогна с палачинките "

Санс се усмихна и каза:

- " Разбира се "

И след време в 9:00 часа, когато палачинки всички дойдоха и закусих ме разбира се всеки си сложи нещо в палачинките аз и Санс боровинки, Чара и Азриел шоколад, а Папайръс ягода...

След като закусих ме излезнах ме на вън...

~~~

Заваля сняг прибрах ме се вкъщи и от прозореца гледахме как валеше... силно и то много валеше Азриел и Чара останаха докато спре поне малко и да си тръгват...

Часа беше 12:45 и обядвах ме... ядох ме пържени яйца... спря да вали сняг и излезнахме в 13:30 вън и играехме със снега... правихме снежен човек ☃, стрелях ме се със снежни топки правихме снежни ангели и много други😊😶😊...

...

Някъде близо до 15:00 часа сестра ми и Азриел си тръгнаха... Папайръс отиде при Метатон... а аз и Санс останахме сами бяхме на вън и се разкарвахме до парка и играехме със снега... докато вървях ме аз казах:

- " Санс "

Той каза:

- " Да Фриск "

Аз попитах:

- " Може ли да те попитам да ми разкажеш за Папайръс бащата ти и теб за миналото ти "

Санс ми отговори:

- " Фриск... аз... не искам да се връщам в миналото... болезнено е и искам да го забравя "
Аз казах:

- " Санс може да ми го разкажеш.... дори да искаш не можеш да забравиш нещо, което вече е станало, ако го кажеш поне ще си по-добре знам какво е чувството да загубиш семейството си и то МнОгО добре,... довери ми се "

Той каза:

- " Добре? благодаря ти Фриск " - (прегърна ме аз също)

Още вървях ме и той започна да ми разказва:

- " Аз бях малък почти на четири години... Папайръс беше още на една година... тогава загубихме майка си... честно казано не я помня много как изглежда, но когато помисля за нея се сещам как ми се усмихва, прегръща и ми казва едно и също единственото което помнех: " Каквото и да стане,... където и да съм ще бъда винаги в твоето СъРцЕ " това е когато си спомням за нея... Папайръс не я помни много... и останахме само тримата... баща ми... той винаги правеше експерименти... тогава аз бях на 13 години, а Папайръс на 9 аз казах на бащи ми, че по-добре аз само да му помагам за каквото и да е в лабораторията му без Папайръс аз не исках той да пострада, ако стане нещо лошо, защото беше опасно той ходеше на училище аз също, но аз не оставах на занималня правих си домашните вкъщи, за да помагам на баща ми в лабораторията,... когато станах на 17 години стана нещо попитах го за какво му е машината, която направи той ми каза, че с тази машина ще може да разруши бариерата и че може да я използва да върне времето назад... аз му казах да не се е побъркал, защото това е опасно... *sob* карах ме се и съжалявам за това... *sob* тогава брат ми влезнах хванах го за ръката на брат ми и го дръпнах да излезем, Папайръс махна ръката се от моята и каза какво крием от него баща ми каза всичко, аз се ядосах и извиках... казах: "За какво ти е виновен Папайръс ти каза, че няма да го замесваш в твоите експерименти особено с тази машина не разбираш ли колкото и да се опитваш НяМа Да ВъРнЕш МАМА ТЯ ВЕЧЕ Я НЯМА ПрОсТо Го ПрЕоДоЛеЙ НЕ ТЕ БОЛИ САМО ТЕБ И АЗ Я ОБИЧАМ, КОЛКОТО ТЕБ "... *sob* Папайръс чу това, защото от толкова години не сме говорели за нея дори не давахме и не исках ме тема за Ариел така се казва майка ми баща ми се ядоса за това, което казах... *sob* влючи машината исках да го спра не успях... *sob* и всичко експлодира и всички чудовища бяхме в света на хората,... *sob* но баща ми изчезна... брат ми го загубих и повече не го видях това е историята и всичко това толкова години за един тъп експеримент и за какво... *sob* за да направи нещо, което не
може... *sob* и да загубим всичко *sob*... "

- " Санс аз съжалявам " - (казах и го прегърнах здраво и не го пусках)

Той ме прегърна също след това го пуснах погледна ме и ми каза:

-" Благодаря ти Фриск... беше права почувствах се по-добре, когато казах на някого, на който го е грижа за мен... на теб "

Усмихна ми се аз също още ходихме и помислихме и отидохме при Алфис и Андайн да ги видим какво правят...

Стигнах ме аз почуках Алфис отвори и аз казах:

- " Здрасти Алфис как сте "

Той каза:

- " О С-санс, Фриск д-добре сме в-вие
к-как сте... в-влезте "

Влезнах ме седнах ме на дивана, но аз отидох до кухнята... Санс остана с Алфис, а аз помагах на Андайн с храната и беше забавно... тя... с нея станахме много добри приятелки и когато правих ме храната се забавлявахме... тя ми казваше да удрям доматите по-здраво, а когато стигнахме до котлона не искам да говоря 😂😂😂... щяхме да подпалим къщата... Санс дойде и Алфис също... Санс взе пожарогасителя и изгаси огъня,... но все още малко пушеше, но интересното беше, че спагетите бяха много вкусни... 😶...

След време... със Санс си тръгнах ме часа беше 18:05 и още се разкарвахме на вън в парка говорех ме си и се смеех на шегите на Санс той също...

Беше забавно,... когато часа стана 18:40 телефона на Санс звънна беше Папайръс той питаше Санс къде сме и кога ще се прибираме, защото си е вкъщи Санс каза, че сме в парка и, че си идваме...

Стигнах ме казах ме на Папайръс, че ходихме да се разкарваме после, че отидох ме Алфис и Андайн и, че вечеряхме спагети у тях...
Той каза, че също е вечерял, но у Метатон...

Седнах ме и гледах ме телевизия...

В 19:30 се качих горе в стаята на Санс и звъннах на сестра ми Чара да питам как са...

Говорех ме много някъде близо до 21:15 спрях ме, но си казах ме, че ще се видим утре да се разкарва ме и да купим неща от магазина коледни лампички и още много, защото утре е 24 декември, а след него е 25 декември и ще празнува ме коледа всички ... и на този ден всички ще се съберем...

Да украсява ме, пеем и да си дава ме подаръци, но най хубавото да бъдем заедно на този празник всички...
и накрая с Чара си казах ме чао...

Санс тогава дойде и още седях ме будни отидох ме в стаята на брат му и легнах ме в стаята на Папайръс в 22:25, когато Санс разказваше приказката fluffy bunny...

И заспах ме...

(1465 думи)