Бягаш и не поглеждаш на зад... 1-ва глава
*От името на разказвача*
Хората и чудовищата са заедно и приятели като се разруши бариерата..
...Фриск си е вкъщи, пак дори не и пука за това, което е станало в последните седмици тя мрази да живее с необиологичния и баща, който дори не се грижи за нея и дори да стане нещо с нея не го интересува и точно днес преди няколко дни на рождения и ден след четири дни, когато ще стане на 18 г. той я остави като дори и остави бавачка, за да не избяга и отиде някъде, но Фриск нямаше да остане така или иначе...
*От името на Фриск*
Слушах новините в стаята си докато си слагах всичко в чантата си и се готвех да излезна,... когато бавачката заспа някъде близо 1:30 часа през ноща
по-новините започнаха да говорят за някое чудовище и оставих чантата и увеличих малко и седнах да слушам:
- " * Има чудовище, което убива хора не се знае още защо и моля ви стойте, където сте заключе те врати, прозорци и не излизайте всичко ще бъде
наред не се паникьосвай те * "
Супер животът ми е ужасен достатъчно, но сега и това,... но не ми пукаше по-добре може да ме убие и
т.н (така нататък) не ме интересува аз исках да умра аз знам, че не принадлежа на този свят искам дори да го направя сама, но не мога да се самоубия дори да го искам и взех чантата и излезнах и бягах и не погледнах назад...
Вървях и не спирах, но осетих нещо... стъпки сякаш някой вървеше зад мен... появи се пред мен той беше скелет не можех да кажа и думичка разбрах кой е този, който даваха по новините той каза с твърд дрезгав глас:
- " Хей... какво правиш на вън сама толкова късно момиче "
Аз не можех да кажа нищо езика ми си стоеше зад зъбите.
Той каза:
- " Хаа... май котката си глътна езика, а... говори и кажи как се казваш "
Най-накрая аз проговорих и казах:
- " А-аз се казвам Ф-Фриск "
- " Най-после проговори... името е Санс, Санс на скелетите и сега, ако искаш да живееш... моли се " - (каза той)
Аз започнах да се моля:
- " Мола те, моля те... моля те... "
Той ме прекъсна и каза:
- " Това е достатъчна, сега... "
Аз казах преди той да довърши:
- " Моля те,... убий ме "
Санс каза:
- " Хаа... както желаеш,... чакай искаш да те убия, но защо "
Аз не казах нищо и той повтори пак, но по-силно:
- " Кажи ми човек, ЗАЩО "
Аз казах:
- " Ами историята е дълга,... но кратката е, че имам баща, който дори не е мой биологичен баща и сякаш съм невидима за него и не го интересувам,... никой не говори с мен и знам, че просто не принадлежа на този свят така или иначе и това е... е нали си убиец, давай убий ме "
След като казах последната дума аз виждах черно,...
само черно...
(477 думи)
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro