*От името на Фриск*

Събудих се болката още беше с мен и не спираше, станах, видях часа беше 8:00...Санс той още спеше не знаех дали да го събудя да му кажа, че ме боли наистина...

Той се събуди стана, погледна ме и ми хвана ръката ми той каза нещо, но аз единствено чух глас, който сякаш говореше в ума ми той каза:

- " Няма да издържиш дълго с болката "

След това виждах, само черно... и още черно.

Появи се някой той беше скелет с наметало, а в неговите ръце имаше дупки в средата и на двете аз не знаех какво да кажа... той каза:

- " Спокойно аз искам само да говоря с теб " - (това беше гласа, който чух преди малко)

Аз казах:

- " Какво искате да ми кажете "

Той каза:

- " Това е връзка с теб и моят син Санс... "

Аз казах:

- " Вие сте баща на Санс... "

- " Да, но той... аз знам, че той ме мрази,... но искам да ти помогна, защото моят син той наистина те обича и се промени, когато ти се появи, никога не се е държал откакто изчезна брат му Папайръс " - (каза той и ти малко почервеня като разбра, че Санс те обича,... защото и ти имаш същите чувства към него... )

- " С какво ще ми помогнете... " - (попитах го)

- " С твоята болка... болката е в сърцето ти нали " - (отговори ми)

Аз кимнах и той продължи:

- " Това, е защото в теб има  сили, които искат да те контролират, но не трябва да позволяваш това"

Аз казах:

- " Сили аз... не разбирам аз не мога да имам... сили... "

- " Имаш, но те са големи и без контрол затова те боли сърцето от там идват силите ти трябва да те питам имала ли съмнение, нещо странно да си
правила " - (каза той)

- " Ами аз... имаше да, когато бях на 13... се ядосах и сякаш незнам... аз се обърнах и няколко предмета паднаха на земята " - (казах)

- " Добре разбрах... сега е време да се събудиш и трябва да кажеш на Санс, той ще се погрижи за теб, знам това дано да говорим пак довиждане за сега Фриск... " - (каза, но накрая чувах тихо и изчезна)

Събудих се бях на пода... Санс беше до мен плачеше, държеше ме и ми викаше името аз казах:

- " С-санс "

Той ме погледна с усмивка и ме прегърна МНОГО ЗДРАВО в мечешка прегръдка... едвам дишах... пусна ме.

Той каза:

- " Фриск,... защо беше припаднала, какво стана имаш болки нали кажи ми Фриск " - (погледна ме със сериозен поглед)

Санс каза:

- " Кажи ми Фриск какво те БоЛи "

- " Аз... *sob* сърцето, боли ме сърцето... *sob* Санс " - (започнах да плача)

Избърса ми сълзите с неговият скелетен пръст усмихна се.

Аз казах:

- " Санс аз... баща ти той ми каза "
Той каза:

- " Ти познаваш баща ми... "

...

Разказах му всичко...

...

...Той ме взе на ръце аз се изчервих казах:

- " Санс к-какво правиш "

Той каза:

- " Отиваме при Алфис... спокойно всичко ще бъде наред "

Ние тръгнахме...

Когато го прегърнах болката  сякаш изчезваше,  когато прегръщах Санс и той мен... така се чувствах... обичана,... ако е така не искам, никога да свършва...

Стигнах ме до една къща, Санс отвори вратата и я търсеше...

*От името на Санс*

Влезнах,... Алфис не си ли заключва вратата, ако влезне някой и му направи нещо... ха остави аз я виках и вървях здраво хванал Фриск за ръцете която ме прегръщаше... поне, че не видя че бях с посинели бузи...

Тя плачеше разтревожих се казах:

- " Фриск какво има з-защо плачеш "
Тя каза:

- " Просто... защото ами чувствам се най-накрая обичана от някой,...
к-който го е грижа за мен хаа дори да е за КРАТКО "
Аз казах:

- " Не плачи... изплаших се мислих, че още повече те боли... *sob* моля те остани с мен аз... *sob* аз винаги ще се грижа за теб о-обичам те моля те стой тук с мен "

Тя каза:

- " Ще се опитам... "

...

Най-накрая намерих Алфис от доста викане на името му той каза:

- " С-санс, какво п-правиш тук... к-кой е
т-това в ръцете ти "
Аз казах:

- " Това е Фриск тя... моля те Алфис помогни ми "
Той каза:

- " К-какво е станало с н-нея "
Аз казах:

- " Боли я сърцето тя... моля те Алфис помогни ми "

- " Д-добре сложи я в м-машината и ще р-разберем "

Аз казах добре, бих направил всичко за Фриск...

Сложих я в машината, но ме хвана за яката и ме погледна... разбрах, че е изплашена.

Погалих косата и' и Казах:

- " Спокойно хлапе,... всичко е наред... вярваш ми нали "

Тя кимна и влезна...

Мина време тя излезна... Алфис ми каза, че има нещо в нея пречка, която спира сила, която иска да я контролира... аз не знаех, че и хората притежават сили,... но не мислих за това... благодарих и казах на Алфис чао...

Хванах ръката на Фриск и вървях ме докато стигнем до вкъщи аз казах:

- " Фриск... усещаш ли още болки,... боли ли те още нещо "

- " Аз... добре съм Санс наистина сега не ме боли... наистина " - (каза и ми се усмихна)

- " Фриск " - (казах и и' върнах усмивката)

- " Да Санс " - (каза Фриск)

- " Това което е казал баща ми ако е вярно... аз не искам да те загубя ще намерим начин ще ти помогна да контролираш силите си трудно е... но аз знам че ще се справиш " - (казах)

- " Санс... *sob* аз благодаря ти " - (каза и плачеше)
Аз казах:

- " Фриск не плачи моля... аз всичко ще е наред... обещавам ти никога няма да позволя да ти се случи нещо... "

Тя кимна и ме прегърна...

Когато бяхме вкъщи закусих ме часа беше 10:46...

И гледах ме телевизия...

...

Говорех ме постоянно я гледах, ако я боли много показах и трик със силите ми и тя да го направи след като не исках ме да гледаме нещо по телевизора тя се опита почти успя, но чашите паднаха на земята... тя веднага седна на земята събираше парчетата от стъкло и каза:

- " Съжалявам Санс... *sob* аз ... *sob* аз за нищо не ставам "

Аз седнах на земята
до нея... взех счупените парчета и ги отсраних от ръцете и' и я прегърнах... казах:

- " Фриск,... ти се справи добре дори
по-добре от мен, когато аз се опитвах за първи път хаа... " - (казах и се смеех, защото наистина беше така)

- " Н-наистина ли " - (попита Фриск)

- " Да " - (отговорих)

Казах и да оставим това и да хапнем нещо защото беше обяд тя започна да прави нещо...

Аз отивах до кухнята и тогава...

гласа пак дойде не можех да го спра не моЖЕХ...

*От името на Фриск*

Видях Санс... слагаше ръцете си на главата и само повтаряше:

- " НаКаРаЙ гИ дА сПрАт... НаКаРаЙ гИ дА сПрАт... КАЖИ ИМ ДА СПРАТ "

Аз се опитах да се приближа до него щеше да ме оцели с костите, (това са силите му има и още) но някак си аз... използвах ръката си и май я изместих другаде,... но той ме уцели няколко пъти... болеше, но нямаше да се откажа стигнах до Санс прегърнах казах:

- " Санс... аз съм тук... няма да си тръгна, обещавам ти... моляте Санс... всичко е наред "

Той спря погледна ме и започна да плаче, докосна лицето ми той каза:

- " Ф-Фриск аз... *sob* съжалявам, аз те н-нараних аз съжалявам не исках, н-не исках... *sob* "

Прегърнах го целунах го по челото и му казах:

- " Това не е твоя вина Санс... и дори да беше... нямаше да те оставя... знаеш това аз... аз също те о-обичам " - (той вече не плачеше, но не ме пускаше)

Но казах, че трябва да обядваме, но на всякъде имаше е само в кухнята ◇паднали неща счупени и на всякъде кости в кухнята◇ .

Аз излезнах и го чаках на дивана той ми каза, че ще оправи всичко и, че много съжалява аз пак му казах, че независимо дали ме боли аз... пак ще го обичам

След това обядвах ме...

Когато обядвах ме гледах ме телевизия...

...

След време часа беше 17:48 той ми каза, че ще отиде някъде... преди да тръгне ми каза ако се нуждая от нещо да му кажа аз казах " не " и да му се обадя, ако болката ми се върне аз казах да... той тръгна и аз останах сама...

◇Защото тя има телефон и Санс също само казвам◇

Гледах телевизия часа беше 18:35 Санс още не си дойде и ми стана скучно взех чантата си и изкарах блокче и моливи да рисувам обичам да рисувам, но го правя, когато пея...

Някой звънна на вратата отидох но се спрях когато отварях не знаех дали да отворя, но отворих беше момиче... тя беше... беше...

Прегърнах я... казах:

- " Ч-Чара "

Тя също ме прегърна каза:

- " Липсваше ми сестрички "

Аз я пуснах попитах:

- " Но как... как ме намери "

Отговори ми:

- " Ами... просто почувствах, че трябва да съм тук и... "

Казах и да влезне вътре толкова много бях щастлива, че сестрата ми близначка е с мен...

Бяхме в хола тя видя блокчето и моливите на земята и каза:

- " Фриск ти рисуваш ли "

Аз казах:

- " Точно щях, искаш ли заедно да рисуваме и да пеем... знаеш, както правихме преди "

Тя каза

- " Винаги Фриск "

◇Когато аз и Чара бяхме заедно винаги рисувахме и пеехме заедно◇

Започнах ме да рисуваме и... казах всичко защо съм тук за Санс за силите ми дали тя има болки тя каза " да " че Санс ми помага с тях и че и тя може да се учи от него и още много неща на Чара... часа беше почти 19:00...

Чух звънеца казах на Чара да отида да отворя врата тя каза, че иска да дойде с мен...

Отидохме отворих вратата беше... баща ми този, който не ми е истински баща...

◇Необиологичния баща на Фриск се казва Рон само казвам, ако искате да знаете◇

Той хвана ръката ми той каза:

- " Мислеше си, че няма да те намеря ли... идваш с мен и няма да позволя да избягаш пак "

Той ме държеше силно Чара щеше да го удари, но аз го направих, защото го мразя... влезнах ме и той ни последва бяхме в хола близо до горните стълби на втория етаж...

Той каза:

- " Ще те накажа за дето ме удари... и знаеш, че не можеш да избягаш и тя също, защото ще я върна при нейното семейство "

Аз застанах пред Чара нямаше да позволя да я вземе, никога вече нямаше да позволя някой да ме раздели с ЧАРА... НиКоГа...

Чара каза:

- " Никога няма да се върна при тях, НИКОГА "

Аз знаех какво да правя и почувствах силите и ги използвах сякаж хванах душата му вдигнах го във въздуха и го бутнах назад после казах на Чара да се качим горе...

Тя ме следваше и заключих стаята, когато влезнахме...
Тя каза:

- " Какво ще правим Фриск... аз " - (прегърнах Чара)
И тогава...

- " Фриск какво... " - (беше Санс той ме гледаше и после сестра ми)
Аз прегърнах Санс казах:

- " С-Санс... той иска да ме върне т-той иска... "

Санс ме прегърна също каза:

- " Хей шшт... всичко е наред... той не може да те вземе от мен, никой не може,... нали"

Аз кимнах и казах на Санс, че той иска да ме вземе и че не е истинският ми баща казах, че това е сестра ми близначка, защото той ме попита... Той каза на мен и Чара да стоим тук че всичко ще бъде наред...

*От името на Санс*

Телепортирах се и го видях хванах го и го телепортирах с мен отвън той каза:

- " Кой си ти... "
Аз казах:

- " Този, който няма да позволи да вземеш Фриск, НИКОГА "

Използвах Гастър Бластер и го убих... няма да вземе Фриск никога няма да го позволя...

Върнах се и прегърнах Фриск казах че всичко е наред и на сестра и Чара също...

Слезнах ме и седнах ме на дивана говорех ме... те ми разказаха всичко, какво е станало на мен ми хареса частта, когато Фриск казва, че е използвала силите си и го ударила...

Зарадвах се... тя ми каза дали мога да помагам и на сестра и със силите, защото и нея я боли аз казах " да " щях да направя всичко за нея...

Чара ни каза дали Фриск иска да види къде живее и мен също аз казах да след Фриск тя ни разказа за тях, когато говорих ме...

И тръгнах ме Фриск беше много щастлива тя ми държеше ръката и на сестра и,... и винаги, когато ме поглеждаше се усмихваше...

(2010 думи)