Значи ние с  Моника излизаме от подлеза където бе  травестита.  И вървим по тротоара до  храстите.
      Но по едно време време виждаме Яна(гадже на Мони)  и  Теодора (няква от техния клас) как се натискат. Ние ги гледах ме 5 минути ама не спряха.  Тогава Мони не издържа,  дръпна ме и бръкна в чантата ми. От там искара една от джапанките ми и се  втурна да бие Яна.

Мони
Ти ми изневеряваш
с тази НИКАКВИЦА.
*крещи, реве*
Как, можа!

Яна
Ал, Ал....
Спри се.

Аз
Мони спри.
Не си заслужава.

Мони
*продължава да
я налага
с джапанката*

10 минути по-късно.

Най-накрая ги разтърсват, но Моника изглеждаше съсипана.
Тя ми каза, че утре са имали половин година от както са заедно и ѝ купила много скъп подарък
/100 лв. за сандали/.

Аз
Монико, ти луда ли си!?
Върни ги. Тази улични*а не ги заслужава.

Мони
Знам, знам...
Но...

Аз
Какво но?
Тя е жалка *личница.

***
Сещате се но стана нататък.
Много сълзи и суполи, прегръдки и носни кърпички.