Високо протегнатата ръка можеше да значи само едно. Някои отново прекъсваше професор Ким, което означаваше нова селекция от драма и цветущи изрази. Не беше професор, от който да се страхуваш. Напротив. Беше най-секси парчето в университета и по-голямата част от заети и не толкова заети девойки с радост присъстваха в лекциите му. Не че искаха да научат за какво точно се разправя във Физиката и физичните методи, а по-скоро, за да огледат секси тялото му и да покажат култура като с ръкава на блузата си обършат обилното количество слюнка от ъгъла на устните си. Професор Ким беше интелигентен. Рядко срещана комбинация от красив, секси, умен и забавен.
Кой не би искал точно това от човека до себе си.?
Професор Ким наклони очилата си с дебели рамки, които му ходиха толкова добре, че си бе чак плашещо. Той измери момчето на първия ред, решило,че е подходящо време да зададе някой от въпросите си. Няколко секунди мълчание, в които всеки се бе съсредоточил в сцената пред себе си.
Рядко прекъсваха професор Ким по простата причина, че никои не слушаше какво точно говори, но всеки пък зяпаше перфектното му дупе, когато пишеше по огромната дъска.
- Въпросите след часа колега/отвърна равно и съвсем спокойно професора, правейки рязко завъртане и връщайки се в първоначалната си позиция/
- Но въпроса е от изключителна важност, професор Ким/изчурулика сладникаво момчето и се усмихна щом професора се завъртя отново с лице към него./
Той остави маркера на високата си катедра и се подпря на нея, повдигайки рамене многозначително.
- Въпроса е толкова важен, за да прекъсвате за втори път лекцията ми?
- Да....изключително важен./червенокосото момче се усмихна отново и зарови молив в меките си коси/
- Слушам тогава/Професор Ким кръстоса мускулестите си ръце пред гърдите, изпъвайки таза си напред в мъжка стойка, което накара стеснените му дънки да се впият в мъжеството му. Чу се възхитително ехо от въздишки из залата и той почти бе сигурен, че видя момиче с бинокъл на последния ред от аоата*/
- Наистина ли физиката е толкова важна?/едва продума, защото бе прекалено зает да чертае въображаемите си пръсти върху ципа на панталона на професора. Езика му направи бавна и съблазнителна пътечка по долната му устна/- Искам да кажа, че за един голям пакет...искам да кажа банков служител едва ли е от значение какво точно се случва в света на физиците. Имам чувството, че това е един от многото предмети в университета, които посещаваме без причина.
Устните на професора потрепериха в малка усмивка. Той бавно се приближи като по пътя свали очилата от лицето си. Заигра се с рамките, докато миглите му направиха перфектната извивка и черните очи не засякоха светло сините.
- Казвате, че физиката не е от значение за вас или за всички в аоата*?
- Предполагам за всички/кимна червенокосото момче, разделяйки крака съблазнително/
Професор Ким се опита да не обръща внимание на бедрата, които го привличаха за един силен удар с длан.
- Колко човека от залата са на това мнение/спокойния му глас стигна чак до последния ред, но нито едра ръка не потвърди думите на червенокосия/ - Значи е решено. Ще се направя, че не съм чул какво сте ме попитали, а вие ще се направите на заинтересован от моя предмет и ще си изкарате лекцията до край.
Когато професора се обърна няколко човека бяха възмутени от наглостта на червенокосия, подшушвайки си, че изобщо не са го виждали тук друг път. Други бяха прекалено заети да изпиват с поглед всяка чупка от секси дупето на професора.
Професор Ким се върна към довършването на лекцията си, поставяйки пак очилата си върху лицето. Маркера изскърца върху дъската, предизвиквайки няколко възкликвания. Когато той се обърна, за да обясни написаното, погледа му просто бе неспособен да не попадне веднага на червенокосия, който стоеше все така разтворил краката си. Между зъбите му лежеше моливът, гризан така както професор Ким си представи кожата си на негово място.
Това бе грешно. Той разтърси глава, намествайки очилата си и се обърна отново към дъската.
Когато погледна към часовника си, установи че има само 5 минути до края на лекцията си.
Той въздъхна и се обърна към залата, поставяйки затворения маркер на катедрата от ляво.
- Днес ще свършим 5 минути по-рано. Свободни сте и не забравяйте за докладите си/напомни услужливо, той/
В залата се чу смесица от съжалителни и долови въздишки поради по-раното освобождаване.
Професор Ким се върна към катедрата, поставяйки гъбичката за дъската и вадейки си мокра кърпичка от рафчето отдолу, изтри дланите си когато с периферното си зрение забеляза, че в залата все още има хора.

- Професор Ким/червенокосото момче стоеше пред катедрата, моливът напуснал устните му, но пък сега тялото му можеше ясно да бъде огледано/
Професора несръчно направи бърз оглед, достатъчен, за да забележи късата тениска и тесните тъмно сини дънки, чиито плат бе прокъсан на няколко места.
- Надявам се не сте се обидили от въпроса ми?
- Не колега. Как бих могъл? Това си е лично ваше мнение.
- Добре е да го знам.
Професор Ким се усмихна и измъкна чантата си, прибирайки маркера, когато ръката на чуждото момче застана върху неговата собствена. Той повдигна изненаданото си лице, срещайки едно много възбудено.
- Мислех си... Няма ли начин да си взема изпита предварително.?/Устните му се нацупиха изкусително и Бог бе свидетел, че професор Ким би бил склонен да го сграбчи и да изпие тази сладка уста....само ако не беше статуса му в университета и тъпите скрупули./
- Може. Като положите предварителен изпит.
- Наистина?/Професор Ким кимна положително и поречи пак да си вземе чантата, когато ръката на червенокосия отново си намери място върху неговата/ - Тогава може ли да го проведем сега?
- Сега?
- Да...точно сега. Тук/червенокосия се приближи още малко, почти отърквайки тялото си в професора/ - Какво ще кажете да.../той наклони главата си на една страна, като устните му си намериха място до ушната мида на другия/- ...разгадая за вашата физична структура, а вие да ме оцените след това?
За един кратък миг, краката на професор Ким омекнаха, но в следващия здравия разум го удари силно и той се отскубна от червенокосия, преглъщайки тежко.
- М-моля? Какво говорите колега?
- Добре..може и по друг начин/червенокосия се завъртя, правейки бавни крачки към по-ниската катедра, когато положи коляното си на нея, тениската му се повдигна още повече и тънкия плат на светло червени прашки се открои върху млечно бялата кожа и малкия триъгълник точно над цепката се подаде изкусително. Червенокосия качи второто си коляно и изкусително изпъна слабото си тяло, помагайки на дупето му да вирне повече. Чу се тих стон и той обърна главата си. В очите му се четяха ехидните пламъчета на страстта.
- Може вие да огледате моята физична структура и да ме оцените по нея/съблазнително тънкото гласче изкара професора извън контрол. Той нервно се огледа край всички изходи на залата и прочисти гърлото си./-Това ще си остане между нас професор Ким.
- Стани от там преди..преди някой да е влязъл и да е видял...това/очите му направиха още един бавен оглед на перфектното дупе и изкусителните прашки. И какво по дяволите си мислеше /
Той разтърси глава. Не можеше момче да носи прашки. Какво по дяволите... това бе малко извратено.
- Но аз наистина искам да си взема изпита. Моля професоре. Бъдете професионалист.
Професор Ким видно нервно разхлаби вратовръзката си, челото му се поля от ситни капчици под. Усети нервността в него да расте с всеки изминал миг. От мъжа, хвърлящ респект из цялата аоа* бе останало само едно разгонено момче, което не можеше да свали очите си от изкусителните дантелени прашки. Той направи плаха крачка напред..и още една...и още една, докато върха на обувките му не удари дървената катедра.
- Изучете ме професоре... експериментирайте с мен/простена жално червенокосия и о боже... професор Ким се оказа незначително мекотело/
Той грубо постави силните си длани върху дупето на червенокосия и тръпките, които го полазиха бяха толкова неприлични. Ръцете му направиха бавно плъзгане нагоре към ръба на тъмно сините дънки и когато пръстите му се свира в края им, не бе нужен и миг повече, за да ги свали бавно надолу. Малко, обло, стегнато и облечено в дантелени червени прашки-дупе се разкри пред очите му. Слюнката му се уголеми значително и проклет да бе ако нямаше да остави безброй следи от зъби по него.
- Професор Ким/простена жално червенокосия, който изви гърба си по толкова изкусителен начин.
Професора не отвърна нищо на това и бавно се наведе, носа му залази по нежната, непорочна кожа. Усети възбудата, по-силна и нетърпима от всякога и без повече колебание отвори устните си и заключи перфектните си зъби за първата захапка.
От устните на по-малкото момче се отрони въздишка, след това втора и трета и четвърта, колкото хапания постави професора по меките бузки на дупето му. Изкушението да ги удари не остана неизпълнено. Той стовари два пъти плесницата си,като прекрасния звук изпълни ушните му канали.
Ако това бе изпитание, то той вече прегрешаваше.
Ръцете му обвиха тялото на червенокосото момче и той го дръпна толкова рязко, че по-малкия загуби равновесие и коленете му паднаха безпомощно, удряйки се в ръба на катедрата. Той извика, но устата му бе запушена от точно два пръста. Засмука ги бавно, затваряйки очи, когато усети плътните устни да правят пътечка от лигави целувки върху гръбнака му. Професор Ким се отдели от кожата и измъкна пръстите си от устата на червенокосия, само за да издърпа тениската му още по нагоре и да я прекара през главата му. Изплю се върху вече почти сухите пръсти и най-безсрамно разтвори стегнатото дупе, потупвайки червения полуотворен отвор.
- О вие нямате нужда от това/простена червенокосия, оставяйки професора в не известие, докато той не плъзна без проблем пръстите си навътре./
- Имаш лубрикант?
- Разбира се професор Ким. Трябваше да съм готов за това, нали така?
Професор Ким остана със странното чувство, че изпуска нещо.
Можеше да мисли върху това много дълго време, но топлината около пръстите му го завладя напълно и той не устоя на изкушението да ги набута по-навътре. Червенокосия простена, устните му се подпряха на гладката, дървена повърхност на катедрата. Усещаше тялото си тежко и някак неподвижно. Дънките около бедрата му, му пречеха да прави каквото и да е с краката си, а ръцете му бяха прекалено заети, за да го задържат върху катедрата.
Професор Ким въздъхна когато ги изкара изцяло и ги побутна навътре, вътрешностите на момчето приемайки го като у дома си. Бе толкова възбуждащо.
Той прегриза устната си и със свободната си ръка откопча ципа си, вадейки само и единствено члена си. Вече твърд и готов за сексуалното удоволствие което заслужаваше в момента. Той бавно прокара ръката си със същото темпо, с което вкарваше и изкарваше пръстите си. Можеше да се закълне, че ануса на момчето е като блажено помещение, само и единствено за неговия пенис. Той отпусна дълга и слузеста плюнка, която падна върху главичката му, а пръстите му се заеха да я размажат.
- Професор Ким./извика рязко червенокосия, когато пръстите му се впиха в края на дървото и побеляха. Тялото му се разтресе и зашава неконтролируемо. Когато стана непоносимо, професора отмъкна ръката си от члена си и рязко спря момчето да се движи като постави дланта си върху кръста му./
- Бъди тих/заповяда до ухото му и червенокосия не можа да не изпълни. Той прегриза устната си, извивайки глава така, че да види професора, но единственото което видя бе как той се настройва зад него/
Миговете на чакане го убиваха и когато загуби търпение, той сам се зае с процеса на изпълнение. Потърка дупето си, усещайки твърдото парче месо зад себе си.
- Професор Ким..
- Штт..тихо/заповяда отново професора и когато червенокосия не го послуша и отново запротестира, професора нямаше какво друго да стори освен да свали вратовръзката си и грубо да завържи устата на по-малкия/
Червенокосия въздъхна потресено и се извърна, поглеждайки професора си в очите.
Не беше виждал тези очи отдавна, реши, когато усети проникването по-блажено от всичко друго.
Той въздъхна силно, а вика му на удоволствие бе поет от вратовръзката.
Когато професор Ким направи първия си тласък, тялото му се удари в бюрото, а кожата му се възпали при търкането.
Червенокосия извика още веднъж, краката му усещайки допира на скъпия панталон на професора. Той наведе повече тялото си, корема му изцяло лягайки върху катедрата, а дупето му неочаквано бе сграбчено.
Поредица от силни и бързи тласъци го оставиха без дъх. Очите му се затвориха, шума от телата им и дишането на професора, караше кожата му да се разтапя.
Усети се почти запълнен и задъхан. Успя да се откъсне от катедрата, само за да прокара ръка под тялото си и да докосне мокрия и възпален пенис. Болката от търкането в дървото го бе направила дори по-чувствителен.
Стоновете на червенокосия станаха по-силни и когато реши, че професора няма с какво друго да го изненада, се оказа в грешка.
Очите му се разшириха и той сключи веждите си, гърлото му издавайки ръмжене.Професор Ким се подсмихна и сграбчи рязко косата на момчето под себе си, извивайки врата му по толкова секси начин. Зъбите му си намериха място върху рамото му, докато члена му се помпаше и помпаше в тясното пространство. Двата пръста до него се разтвориха и червенокосия се оказа неспособен да не отвърне на провокацията. Той помръдна бедрата си в полза на професора, но това дори нямаше значение. Професор Ким се отдели от рамото му, устните му влачейки се лежерно. Челото му се подпря на изящния гръбначен стълб и дъха му погали нежната кожа. Чувството в сърцето на червенокосия бе неописуемо. Тръпки на желание, страст, удоволствие, но и нещо много по-силно го накараха да се просълзи от емоцията.
Професор Ким измъкна почти докрай члена си, удряйки се пак в червенокосия. Така няколко пъти, бавно, дразнещо, след това продължавайки с бързия си ритъм.
Скоро червенокосия усети пръсти около бузата си и премахването на вратовръзката. Устните му се отвориха и той си пое въздух, след това го изкара звучно, поддавайки се на напиращите импулси да извика. Стори го..и отново и отново...
Ехото в залата ги съпроводи, а с него и оргазма, който се разпространи в професора.
Когато границата бе достигната, бързите му рефлекси му помогнаха и той сграбчи косата на червенокосия, бутайки го на земята. Устните на по-малкия се сформираха около главичката на професора и очите му не напуснаха тези на професор Ким, дори след като той свърши с горещи стонове. Мрежата от бяла течност се плъзна по гърлото на червенокосия и скоро той усети пръсти в косите си. Главата му се задвижи бавно по дължината на професора, в бавен и лежерен ритъм. Когато най-накрая си поигра се отдели със звучно пук и облиза върха изкусително, преди да се усмихне доволно.
Професор Ким въздъхна и се подпря на катедрата, члена все още стърчеше полу еректирал през процепа на панталона му. Усети тялото си леко и изморено. Когато червенокосия се изправи, той бавно вдигна дънките си и ги обу, обличайки и блузата си. Приближи се и докосна нежния орган, бавно прибирайки го и вдигайки ципа. Носът му се докосна до този на професор Ким и той се усмихна леко, когато устните му докоснаха другите в мързелива и мила целувка.
- Мама каза, че ни чака на вечеря довечера/прошепна до устните на професора, когато се отдели от целувката/
- Майка ти продължава да ни нарежда...
- Тя си е такава/повдигна ръце червенокосия и вплете пръстите си в тези на професора/
- Може би ще се успокои, когато й покажеш тези червени прашки/Кибум се засмя и се пресегна, прегръщайки професора около раменете му/
- Мисля, че това няма да й понесе. Освен това тя има същите/Джонгхюн се отдръпна рязко от гаджето си и въздъхна, завъртайки главата си отказвайки се/
- Понякога си мисля, че ти си по-извратен и от мен.
- Това си е така Джонг
Кибум се отдели от гаджето си и го дръпна за ръката, грабвайки и чантата му.
Не трябваше да закъсняват, защото майка му можеше да бъде ужасна в такъв случай.
Малко преди да излязат от залата, Джонгхюн пъхна пръстите си в дънките на Кибум, набутвайки ръба на червените прашки надолу.
- За всеки скучай./смигна му той, когато червенокосия му прати изненадан поглед/
- Имам и плажни
- Плажни викаш....