Джимин замахваше с камшика удряйки стената, плашейки Юнги. Русият мъж се приближаваше бавно с малки крачки. Джимин стигна до момчето, поглеждайки го в очите. Юнги се отдръпна назад затваряйки очите си от страх. Русукосият развърза една част от веригите, позволявайки на Юнги да стане. Момчето стана от мястото си.

-Обърни се. - каза мъжът до Юнги. Юнги се обърна треперейки. -  Болката която сега ще изпиташ е нищо, в сравнение с кървавите сълзи, които ще рониш. - каза мъжът. Джимин хвана здраво камшика, приготвайки се. Преди Джимин да удари се замисли под действията си. Затвори очите си, вдиша и издиша и удари невинното момче. Момчето извика от болка. Джимин удари още веднъж. И още веднъж. Болката, която се беше натрупала стигна до крайниците на Юнги и се струполи на земята. Джимин погледна гърба му. Пусна камшика. Разбра колко го мъчи. Но в следващият момент забрави.. Забрави за болката на Юнги. Взе камшика и го удряше с все сила смеейки се на болката му. Момчето на пода започна да плаче. Болката със всеки удар ставаше по - голяма. Русокосия мъж спря да удря Юнги. Остави камшика и излезе от стаята.

《《《 Хей^^ ИЗБЪРЗВАМ ТВЪРДЕ МНОГО ЗНАМ :').. И сега се чудя дали да трия главата и да я напиша на ново :')))).. Ок надявам се да ви хареса. Гласувайте и коментирайте. ^о^ 》》》