Познато до болка лице.

Този, който считах за приятел, в момента правеше това.

Очите ми не вярваха.

-Ким Техьонг...- промълвих тихо.

Тогава той ме погледна, със самодоволна усмивка право в очите.

-Мислех, че никога няма да дойдеш, Чонгкук.- каза той, нотка смях се изплъзна от устните му. Това ме накара да настръхна.

-Кук....- Чух гласът на Джимин, беше толкова безжизнен. Усетих как тялото ми се движи само, удряйки Техьонг в лицето.

Адреналинът ми започна да се вдига още повече. Техьонг се свлече на земята. Кракът ми тръгна да се засилва към лицето му, но нечий глас ме спря.