Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Част 7

След обяда се качих в стаята и си цъках на лаптопа. Гледах оферти, новини, онлайн каталози, онлайн тестове, клипчета и така нататък. Влязох в сайта на LA Grand Mall и разгледах магазините. Явно не се крадеше много защото вътре имаше Chanell, Versache.... Виждах аз в своето бъдеще едно ходене на мол. Сама. Взех си телефона и тъмните очила и тръгнах. Хари ме спря на вратата.
- Къде отиваш?
- Там където не ти е работа.
- Нали ти казах че трябва да съм 24/7 с теб!
- Ъм, не си.
- Ок, сега ти казах. Трябва да съм сигурен че няма да откраднеш нещо и после да имаме проблеми. Ясно?
- Да...- въздъхнах. Защо няма заден вход? - Искам в мола.
- Имаш много неща. Крадени но са неща. Пък и Дилън ще идва.
- Дилън О'Браян? Синът на Супермен? Актьорът който ми набута оная си работа в устата ми? - на последното Хари подскочи.
- Ти ли си била онази мацка за която той все дрънка?
- Явно да. - хрумна ми идея - Отивам в мола и вие идвате с мен.
- Бро, прекъсвам ли нещо? Коя е... Оу, ти ли си, Алексис? - не бях забелязала кога е влязъл. Хари също. Изпръхтях и ги набутах в колата. Карах като луда. Е аз съм си но кога друг път ще отмъкна Хари Стайлс и Дилън О'Браян? С тяхна кола? Е до мола но пак е нещо. Спрях в подземния паркинг и отидохме в старбъкс. Пих любимото ми чай лате. После ги повлякох по магазините. Взех си това:

И

Момчетата бяха смазани, въпреки че бяхме обиколили само 10 магазина. Прибрахме се. Вече беше тъмно и реших че съм гладна. Отворих хладилника и извадих 10 яйца, лук и бекон. Взех някои подправки и си направих бъркани яйца с лук и бекон. Хари и Дил се матереализираха в кухнята за секунди.

- Мирише ми на яйца с лук, бекон и подправки. - Дилън се опря на плота.

- Я гледай ти! Принцесата можела да готви!

- Тя може много други неща, принце. - заядох се. Беше ми навик. Навик, който обичах прекалено много че да го зарежа с лека ръка.  Яйцата станаха готови и сипах по чиниите. Момчетата буквално вдишаха храната. Като не яли, прегладнели бели мечки.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro