Обърнах се към Хари.
- Виждам как ще ни водиш на маникюр. Момичета, навити ли сте?
- ДАААА! - изкрещяха всички докато Хари гледаше безпомощно. Засмяхме се. След около час всички бяхме готови. Бях си избрала това:

Като не съм около нашите или сестра ми мога да се обличам както си искам. Оставих русата си буклеста коса да се пуска свободно с нейното бледо омбре цвят пепел от рози. Хари влетя в стаята и остана с отворена уста.
- Няма ли да се облечеш с нещо по- повече? - игрива усмивка заигра по устните ми.
- Аз бих останала без дрехи, но така е по-прилично.
- Ако сестрите ми вземат пример от теб ще трябва да се местя. - схванах какво има предвид. Заиграх се с една от къдриците му и прехапах устни. Знаех какво кара момчетата да ме искат още повече, да не съм вчерашна? Чух хихикане зад вратата и предположих че гледат през ключалката. Отворих вратата и те се строполиха в краката ми. Засмяхме се. Е освен Хари. Той беше целия червен. През целия път до салона момичетата пяха:
- Хари и Алексис седят на дърво, прегръщат се и се Ц-Е-Л-У-В-А-Т! - колата на Хари беше бял Nisan GTR. Имаше стил, признавам.
  Тъкмо пристигнахме и видяхме едно момиче на горе-долу моята възраст, с златно руса коса и големи, правещи си дък фейс селфи устни. Видя Хари, усмихна се и му скочи на врата. Той изглеждаше същисан.

- Лола?

- Хари! Защо вчера си тръгна? Остави ме сама с една мека риза! Не е честн, Хари, не е честно. Заради тъпата работа на баща ти аз да страдам! Искам те само за себе си, ясно? Без баща ти, сестрите ти, без курви които трябва да ловиш посред нощ. Само аз и ти. Какво ще кажеш? - Хари се почеса зад врата. Маги се промъкна тихо зад Лола и изкрещя до ухото й. Лола изпищя и залитна от изненада.  Обърна се към Маги а после към Хари в очакване да й се скара. Но това така и не последва. Той се смееше с глас. Аз също, но от отворената врата на колата.  Чак тогава Лола ме забеляза. Погледна Хари възмутено. После мен.

- Беби, коя е тая кучка зад теб? И защо излиза от твоята кола? Криеш ли нещо от мен?

- Не я наричай така. Тя ще живее с мен и сестрите ми известно време. Проблем аз лично не виждам.  - реших да се обадя.

- Между другото, права си. Кучка съм. Убивам когато си поискам, когото си поискам. Да ти е ясно. Затова не смей повече да ме дразниш. Ще завърши зле за теб.

- Бе ти за коя се мислиш?

- Знаеш ли чия дъщеря съм?

- Не.

- На Жокера и Харли Куин. - тя пребледня. Бях я виждала при един от обирите ми преди една или две години. Тогава работех с нашите. И тя явно беше наясно на какво съм и сме способни.  Падна в краката ми и започна да ме моли с крокодилски сълзи:

- Моля те, не ме наранявай. Моля те! - превъртях очи.

- Няма, спокойно. Но ако кажеш на някого - считай се за мъртва. Ясно ли е?

- Дддааа.- Направих й знак да се изправи. Започнахме дълъг разговор за маникюр. Не исках да казвам това което казах. Използвах любимата й тема и малко магийки за да забрави разговора с заплахите. В спомените й щеше да има дъъъъъълъг разговор за грим, дрехи и маникюр. Направих това завсички, без Хари. Под всички имам предвид всички в диаметър от 3 километра. Човек ще каже че съм магьосница. Да да ама не. Влязохме в салона и си направих такъв маникюр:

Прибрахме се и ядохме пица Маргарита. Ммм....
Здр хора! За чудещотите се как изглежда Лола: