Тръшнах вратата след себе си. Взех си малкото дрехи и обувки. Всичките ми 5 куфара се запълниха. Доста малко неща. За разлика от сестра ми и нейните 11 куфара. Хатли се сбогува а аз просто излязох и се качих в Батмобила на Батман при Хари. Тоя човек чувство за мярка има ли? Ми явно не.

- Явно ще живеем заедно а? 

- Охо, принца говорел! - беше до мен на задната седалка и отлепи очи от айфончето си за да ме погледне. В отговор на повдигнатата му вежда се усмихнах фалшиво. Обичах тази физиономия.

- А принцесата знае ли друго освен да се заяжда кагато едно красиво момче, плейбой и милиардер за кеота всички момичета беха се избили за да го имат се опитва да я заговори?

- Знае ама я мързи. - погледнах си телефона беше 3 сутринта. Облегнах се назад и неусетна съм заспала.

*на сутринта*

Събудих се в голяяяямо хубаво легло. Наоколо всичко беше в страхотно синьо. Любимия ми цвят. Браво на декоратора. Ако имаше и басейн щеше да е като излязло от мечтите ми. Станах от леглото и изпищях. Имаше басейн. Огромен и страхотен. Стаята ми:

Хари почука на вратата.

- Принцесата, какво стана? Добре ли си? Стаята добре ли е?

- Да и двете сме добре, благодаря.  Просто... нямам думи. Стаята...тя...

- Точно по твойте изисквания нали? Излез на терасата. Хайде.- свих рамене и излязох. УОУ!!! ЛОЛ!!! Бях в ... познайте де. Сетихте ли се? Лос Анджелис, Калифорния! Иииииииии (радостен писък)! Винаги съм мечтала да живея там!! Изпищях от радост.

- Харесва ти нали? - прошепна ми в ухото. Сега изпищях от изненада.

- Ти кога влеза в моята стая?

- Всъщност това е МОЯТА стая. За да е сигурен татко че няма да избягаш реши че ще по-добре да спим заедно в стаята предназначена за теб като цяло. Тъй че това е НАШАТА стая. - хвана ме за кръста. Ритнах го там където слънце не огрява. Схванахте нали? Той само се потърка. Няма ли чувство зо болка? Видя как и накъде гледам. Усмихна ми се мръсно.

- Искаш ли го?

- Не благодаря. Не искам нито обяснения, нито теб или тялото ти. - Брей, можела съм да бъда гадна с него? И той да не ми отвърне! Е тва е просто...

- Мисля че можем да поспорим, но щом така искаш да си мислиш, окей. - изръмжах нервно. Дразнеше ме, съзнателно.  В главата ми стана абсолютна каша. От една страна беше неистовото ми желание да гогръмна, а от друга беше желанието да му се нахвърля. Влязох вътре. Съблякох си пижамата ,,I wanna f*** Batman" и си облякох черен бански с ресни:

Скочих в басейна. Водата беше с иделна температура. Точно като в сънищата ми.  От коридора се чуха момичешки писъци.
- Маги, ела тук!
- Няма пък! - накрая няколко глухихи туп огласиха къщата.
- Бате! - неопределен брой момичета викаха пред вратата. Хари извъртя очи и отвори вратата. Те паднаха вътре. Една от големите стана и Хари й прошепна нещо и те се изредиха в колона за да ми се представят. Бяха от големите към малките. Първи бяха две момичета на около 17. Бяха абсолютно еднакви.
- Аз съм Кейтлин, а това е близначката ми, Кристина. Всички ние сме сестри на Хари и дъщери на Батман.
- Алексис. - здрависахме се. Те се мръднаха и зад тях дойде едно момиче на около 16. Стисна ми ръката.
- Аз съм Райли.
- Алексис. - после иззад нея изскочи едно 13 годишно момиче.
- Аз съм Скайлър.
- Алексис. - и накрая едно малко сладко 6 - 7 годишно момиче.
- Казвам се Маги. А ти коя си?
- Аз съм Алексис. Приятно ми е, Маги. - усмихна ми се.

Кейтлин:

Кристина:

Райли:

Скайлър:

Маги: