*на сутринта*
Алаемата на Хари ме събуди към 8 без 10. Маги седеше на леглото до мен и правеше нещо на таблета на батко й. Погледнах календара. Беше понеделник, 23 октомври. Край на ваканцията. Влязох в банята за сутрешните си процедури и когато излязох се пльоснах пак на леглото. Станах и сложих няколко тетрадки и 2 химикалки в черната си, кожена раница. Облякох си това:

Пуснах буклестата си коса да се спуска свободно по раменете ми. Горе я сресах а долу я разроших леко. Трик, научен в стриптийз клуб в центъра на Вегас от най-добрата танцьорка (след мен де), Тифани. Беше звездата на шоуто. Винаги изпъкваше с талант и заслепяващ блясък. Другите трева да пасат.

Слязох долу в кухнята и грабнах една ябълка за закуска. Чух че Хаз също слиза от горе.

- Добро утро.

- Добро утро и на теб сънливке!

- Хей!- направих се на обидена.

- След 2 минути те чакам на вратата. Чу ли?

- Да. - След 2 минути излязох и Хари ме чакаше пред портата. Качих се в колата и за под 10 минути бяхме пред една голяма, грозна, абстактна, олюпена и прашна лилава сграда. Тоест училището. Погледнах си програмата:

1. Литература

2. Химия

3. Психология

4. Математика

5. ФВС

6. История

7. География

Тия хора не са с всичкия си! Как се очаква от най-лошото момиче на тая планета да има 7 часа по 40 минути с пет10 минутни и едно 20 минутно междучасие? И освен това - пссихология? Те ебаваха ли се? Аз съм подлудила 15 от 20-те най- добри психолози в света за 2 седмици а те искат като тях да ме правят. Що пък да не избягам от часовете? Аз лично не виждам никъкъв проблем. Хари явно прочете мислите ми.

- Не смей да бягаш от часовете. Особено от психологията.

- И как ще ме спреш по-точно, извинявай? - усмихнах са фалшиво.

- Аз вече не съм в гимназията и имам 1 година да реша къде искам да завърша визше образование, а ти си 12 клас. Ще идвам навсякъде с теб. Нали съм ти казвал че съм залепен за теб 24/7?