- Чао. - Тъкмо затворих телефона когато на вратата ми се почука. - Влез! - при мен влезе малката Маги, гушнала плюшеното си мече. Косата й беше спусната и се разпиляваше по раменете и пижамата й на бухалче.
- Али, ще ми разкажеш ли приказка за лека нощ? - погледна ме умолително. Усмихнах се топло и искрено.
- Разбира се. Ела тук. - гушнах я. - Живяла някога една принцеса. Тя имала много, красиви рокли. Имала розова, синя, червена, зелена, бяла, оранжева и жълта рокля.
- А черна рокля за парти имала ли е?
- И черна рокля за парти. Всяка рокля имала магическа сила. Розовата я правила да лети. Зелената да се слива с природата. Оранжевата да танцува до зори. Жълтата да работи цял ден по принцеси дела. А синята я приспивала. - погледнах към заспалото в ръцете ми момиченце. Целунах я по челцето. Реших да я оставя да спи при мен тъй като не знаех коя е стаята й. Наместих себе си и Маги под завивката и загледах в тавана. Али. Никой никога не ме беше наричал с никакво умалително. Пък и ме накара да се усмихна топло и искрено. Никой никога не го беше правил. Тези деца или по-специално Маги ме размекваха. Обичах ги. Първите неща които обичах наистина. Хари влетя с гръм и трясък в стаята. Беше разстроен. Погледнах го изнервено и сложих пръст на устните си.
- Какво по... - посочих Маги - Оу... - последното го прошепна. Не искаше да я събуди. Легна си тихо на леглото до Маги и я гушна.
Здр, хорица! Галеното на Алексис е от името на ally1800