В малките часове на нощта бяха гледали филм. Анимиран филм, препоръчан им от Чонгкук. Очите на Джин се изпълваха със сълзи на няколко пъти и Намджун го успокояваше с кратки нежни целувки, давайки всичко от себе си да не избухне в смях. И именно по тази причина нямаше нищо необичайно във факта, че двамата все още се излежаваха под завивките. Все пак за това бяха неделните сутрини.

Беше началото на март. Времето все още беше непостоянно и променливо, внезапно се появяваше поривист, режещ вятър, а дните почти никога не стигаха за нищо. Въпреки това момчетата не спираха да се усмихват. Идваше началото на нещо, което и двамата обожаваха - пролетта. И определено бяха готови да я изживеят заедно.

Намджун се бе отпуснал на леглото по корем с книга в ръка. Както без особено затруднение бе установил, приятелят му притежаваше tsundoku - прекомерното желание да купува книги, които да оставя непрочетени. Още откакто Намджун бе разбрал за това, бе решил, че ще му помогне да се избави от огромните количества увлекателни и не чак толкова увлекателни четива.
Справяше се доста добре - купчината на нощното шкафче на Джин вече не заплашваше да се срути върху тях, погребвайки ги под себе си.

Самият Сокджин бе задрямал в крайно неудобна пода, оплетен в одеала, обгърнал възглавницата си с ръце. Устните му бяха леко разтворени, сякаш в очакване на целувка, която те бе забавила прекалено много. От време на време промърморваше нещо неразбираемо и отново потъваше в лекия си сън.

Намджун се отказа от заниманието си след няколко абзаца и се залови с нещо далеч по - приятно - да съзерцава момчето до себе си. Майната й на Спящата красавица. Джин беше Спящо савършенство.

На Джун много рядко му се отдаваше възможността да събуди гаджето си и, о, за нищо на света нямаше да пропусне тази.

Ръцете му се увиха около врата на по - големия, пръстите му нежно се спуснаха първо по широките рамене, а после и по очертанията на ключиците. Устните му обходиха челото, скулите и челюстта на Джин, а целувките цяха толкова бавни и протяжни, сякаш Намджун разполагаше с цялото време на света.

Сокджин, за голямо учудване на приятеля си, спеше непробудно... Това, което обаче успя да го накара широко да отвори очи, бе тих шепот точно в ухото му.

- Джини, мисля, че е време да ставаш...

Джин така се стресна, че в първоначалния уплах, присъщ на всеки сънен човек, почти избута Намджун от леглото. Със забързано дишане и още по - учестен пулс, по - големият с надигна на лакти и отправи извинителна усмивка към гаджето си. Джун се засмя.

- Значи това е отплатата, която получавам за първокласното събуждане?

Гласът му, както миг по - късно си даде сметка Джин, бе дрезгав, почти пресипнал. Неубоздан, плътен, сякаш на произволни местата пропадаше и ставаше по - дълбок. Но въпреки това бе ясен, изпълнен с безрезервна любов.

Горкият Джин нямаше какво да стори освен да скрие лицето си, оцветено в пленителен червен отенък.

Намджун се подсмихна и постави лека целувка на тила на момчето, карайки косъмчетата на врата му да настръхнат.

- Ще направя закуска. - промълви.

От крайно време Джин и Намджун имаха различни подходи към някои неща, особено към готвенето. За Джин закуска означаваше няколко степенно меню, поредица от малки деликатеси, отнемащи поне половин час с приготвянето си. Намджун пък залагаше на далеч по - прости неща. Когато Сокджин стана от леглото, облечен с раздърпана бледорозова тениска и широко долнище на анцуг, завари приятеля си да се вихри в кухнята. Бе запретнал ръкавите на суитшърта си, а на лицето му бе изписано същото изражение, с което пишеше гениални произведения. Джин се надигна на пръсти, за да види какво прави неговият възлюбен, и едва сдържа силния смях, който изведнъж го бе напушил. Не бе предполагал, че рязането на ябълки на четвъртинки и препичането на няколко филии хляб може са изисква такова внимание и концентрация.

Намджун рязко се обърна и се усмихна меко, непринудено. Джин се напрегна, защото другото момче все още държеше нож в ръката си.

- Да не би моето сладко савършенство най - после да благоволи да стане? - попита и остави ножа върху кухненкия плот, където той с приземи с глупо тупване.

На моменти Джин си мислеше, че е свикнал с тези появили се сякаш от нищото комплименти. И винаги с изненада установяваше, че е грешал. Думите на Намджун винаги го сварваха неподготвен.

- Ахъм. Напълно. - все пак отговори той.

Намджун намаза филийките с тънък слой масло и ги сервира на масата заедно с ябълките, правейки вял опит да подреди плодовите резенчета под формата на сърце.

- Може ми щеше да се получи, ако сърцата бяха малко по, знаеш... квадратни... - подкачи го Джин и облегна глава на рамото му.

Двамата се настаниха един срещо друг. Намджун се зае да опустошава филийките, а Джин взе едно парче ябълка и го загриза замислено.

- Знаеш ли, Джуни, че ти си единственият човек, освен майка ми, разбира се, който някога ми е правил закуска? - продума изведнъж. - Далеч съм от мисълта, че това в чинията ми може да се окачестви като такава... - засмя се. - Но го оценявам. Наистина.

Усмивката, която се разля по плътните, широки устни на Намджун, можеше да се сравни единствено с топлината на късно лятна вечер - приглушена, но осезаема. Джин усети как нечии крак бавно гали оголените от късите му чорапи глезени. Нетипична, но безкрайно нежна ласка, в която Джин мигновенно се влюби. И може би именно по тази причина изпадна в сладки копнения.

След около половин минута бе изваден от мислите си, когато усети как някой плавно приплъзва рамките на очила по носа му. Предметите наоколо добиха очертания, линиите се проясниха. Джин се стресна и рязко извърна глава. Намджун стоеше зад него.

- Не е нужно да напрягаш очите си, знаеш го. Пък и си по - сладък така. - смигна му той и отново зае мястото си. Продължи най - безсрамно да нагъва препечени филийки, оставяйки Джин да се наслаждава на чертите на лицето му.

Когато масата бе отсервирана, а всички мръсни чинии се намираха в миалната машина, Джин се изтегна на дивана. Протегна се и взе от холната масичка шишенце с витамини. Глътна едно хапче и ги върна обратно. Огледа се из всекидневната и прихвана Намджун да се скита из апартамента без посока.

- Ще ми подадеш ли китарата? - примоли се той.

Джун въздъхна тихичко, но връчи с усмивка музикалния инструмент на по - големия. Джин го пое, изчака Намджун също да седне и се намести в него.

Пръстите му бързо намериха правилнете струни. Из стаята се разнесе приятна мелодия. С бавно темпо, изпълнена със спокойствие. Перфектна за неделната сутрин.

Денят се очертаваше... просто чудесен. Вероятно Намджун щеше да му чете поезия от някоя стара стихосбирка, която при различни обстоятелства Джин дори не би докоснал. Щяха да опекат курабийки, не защото имаше смисъл, а просто защото искаха да го направят заедно. Може би дори щяха да излязат до някое кафене в центъра, за да се запознаят с новото гадже на Чонгкук.

- Обичам те. - прошепна Намджун.

Джин се усмихна, а струните трепереха в щастлив възторг под пръстите му.

Искрено се надявам да ви е харесало🌸
Още веднъж благодаря на DEANSEXUAL за невероятната корица