##От името на Карол##

Аз:-Ще ми липсваш, како!- прегърнах сестра си за последен път и тя се качи в таксито...

Аз, Ру, Каро, Агус:- Чао!!!- извикахме силно и се прибрахме в кафенето.

Аз:-Още от сега ми липсва...-седнахме на масата ни.

Каро:-Оу... Ужас! Имах среща с мама! Закъснях!- тя взе чантата си.- Съжалявам, но трябва да си тръгвам!

Аз:-Няма проблеми!- прегърнах я и тя тръгна.

Ру:-И ти ли Агус???

Агус:- Имам среща с....- замисли се....

Ру:-Да, разбрахме със съседа...- той тръгна бързо, а аз насочих погледа си към Руджеро.

Аз:-Със съседа???

Ру:-Да, той е на нашите години.... Момче е! Ще ходят на бар или нещо подобно....- отпи бавно от сока си...

Аз:-Сигурен ли си, че е това???- той ми се усмихна.

Ру:-Със сигурност! Искаш ли да тръгваме???- аз се съгласих.

Платихме сметката с парите, които Вал ми бе оставила и си тръгнахме.

Ру:-Ако искаш може да дойдеш у нас и да гледаме някой филм???

Аз:-А защо не при мен???

Ру:-Защото трябва да ти пазя, а у вас това не може да стане!- засмяхме се.

Аз:-Добре, но ще си взема дрехи.

Ру:-Значи се съгласи да преспиш вечерта?????

Аз:-Аааа... сега като го каза така.... Не знаех, че съм имала избор!- той ме прегърна, като сложи ръката си на рамото ми.

Ру:- Не може да се откажеш вече!

##От името на Руджеро##

Стоях пред стаята на Карол и я чаках да се появи.

Аз:- Колко неща си взела??

Кар:- Само да ти кажа, че половиниа куфар е зает с хавлията ми!

Аз:-Доколкото знам в дома ми има чисти хавлии....

Кар:-Знам, но...

Аз:-Сега си върни и извади всичко ненужно! А ако не го направиш ти, то аз ще го направя!- тя се засмя.

Кар:-Със сигурност ще го направя аз!- тя влезе.

Разходих се из коридора. Имаше толкова много снимки на Валентина с родителите ѝ, но на всички тях Карол я нямаше.... Имаше няколко снимки от преди две, три години на Кар и Валентина.... Зачудих се, защо Карол няма снимки със цялото си семейството .....

Кар:-Готова съм!

Аз:-Тази раница ме устройва повече!- тя заключи и тръгнахме към дома ми.

##От името на Карол##

Ру:-Изчакай ме тук!- влезе в някакъв магазин и се върна, носещ някаква торба.

Аз:-Какво си взел???- той извади детско шампанско...

Ру:-Все пак нямаш осемнайсет!- не можах да сдържа смеха си, както и той.

Аз:- Много оригинално....- продължихме пътя си.- Ама наистина....

Пред нас стоеше голяма кооперация на пет етажа. На последния етаж имаше голяма тераса, в която аз се вгледах.

Аз:-Къде точно живееш????

Ру:-Там, където ти се вглеждаш!

Аз:-Не знаех, че  ми следиш и погледа!- той извади ключовите и ми отвори.

Ру:-Да натиснем петия етаж!- бяхме в асансьора.- Como es que se elige una princesa......Como saber si es de una de ellas....

Аз:- Красива песен!- той спря да пее.

Ру:- Беше и за красив човек....- сетих се, че това е била сигурно Валентина.

Аз:- Съжеляваш ли, че се раздели с нея???- вратите на асансьора се отвориха и ние излязохме.

Ру:- Сигурен съм на 101%, че направих правилния избор, като я зарязах. - той отключи входната врата.

Аз:- Аз пък си мислех, че тя те заряза.-исках да се заедно малко с него.

Ру:-Кой ти го каза????- отидохме в кухнята и той прибра шампанското.

Аз:- Имам си източник .....- той разбра какво имам впредвид.

Ру:- АЗ я зарязах, а не тя мен!- направи се на ядосан.

Аз:- Добре се, повече няма да правя така.....- направих тъжна муцунка, а той се приближи и доближи устните си до ухото ми.

Ру:- Не го прави повече....- сякаш ток премина по тялото ми.

Аз:-Или какво????- той започна да ме гъделичка.

Едва успях да му избягам. Започнах да тичам из апартамента и влязох в една стая, явно неговата.

Той ме хвана и ме бутна на леглото.
Застана над мен и започна да ме гъделичка.....

Аз:- Р----у-----д----ж----еееее! - той спря.

Ру:-Ще спря окончателно, ако направиш нещо за мен....

Аз:-Какво????- той се усмихна подло и се наведе над мен.

Ру:- Целуни бузата ми!- аз и това направих.

Но вместо да усетя кожата му аз усетих шоколадово - портокаловите му устни.............

📝📝📝
Коментирайте и гласувайте ❤
Дано да ви е харесало ❤😍
Не забравяйте да видите новата част на Mi Vida Sin Ella, която пуснах също днес😘