-Изненада, Карол!!!!

Аз:-Какво правите тук???- всички бяха тук... Агустин, Каролина и даже Валентина....

Вал:-Извинявай за вчера, сестричке...- прегърна ме.- Направих това парти за теб! И даже имаме специален подарък за теб...

Аз:-Не знам какво да кажа!- погледнах часа.- Вал, не закъсняваш ли????

Вал:- Отмених полета... Ще замина следобед... Цял ден ще бъдем тук и ще се забавляваме...

Ру:- Нека започваме!- седнахме на една маса и имаше пуканки, сокове, сладки и още милион неща.

Аз:-Всичко сте премислили....

##От името на Валентина##

Аз:-Ру, ела за малко....- отделихме се от другите без да забележат.

Ру:-Какво искаш???

Аз:-Какво се случи???

Ру:- Спасих ѝ живота.... Щеше да я блъсне кола.... Просто я спасих....

Аз:- А тя???Как реагира???

Ру:- Говорихме и ми даде още един шанс, но ще трябва да я спечеля истински....

Аз:-Ако не измисли и някоя друга глупост.....- извих глава.

Ру:- Тя е жалка....

Аз:- Знам, но така е редно... Трябва да я пазиш! Разбра ли... Ако трябва ще станеш и неин най-добър приятел, но ще ми я пазиш! Трябва да си до нея.... Все пак ти си човека, на който вярвам изключително много.... И ти си човекът, който ще я пази най-добре...

Ру:-Добре де, стига речи... Разбрах те и от първия път...- опита се да тръгне, но го спрях.

Аз:-Няма да я изоставиш, както направи с мен, нали????- стояхме на опасно близко разстояние, но той просто се усмихна.

Ру:-Аз съм най-добрия във всичко.... Ще се справя....

Аз:-Тази увереност търсех отново.... А сега... Да отидем, да ѝ дадем подаръка и ще се отделите сами...

Ру:- Искаш да кажеш... насаме???- засмя се.

Аз:-Не ме поправяй, Руджеро!- върнахме се към останалите.

Аз:-Хайде, Кари... Ела да си видиш подаръка....

Каро:-Хайде, приятелко....

Агус:-Много ще ти хареса...

Ру:-Но първо ще ѝ завържем очите!- взе една кърпа и я завърза на очите ѝ.

##От името на Руджеро##

Аз:- Вече може да ги свалиш....

Кар:-Какво е това????- имаше голяма опакована кутия...

Вал:-Ще видиш...

Каро:- Отвори го....- тя премахна хартията и усмивката напусна лицето ѝ.

Аз:- Какво стана, Кари....???

Вал:- Не ти ли харесват????- една сълза се стече по бузата ѝ.

Кар:- Да, но...ти... инцидентът...- Вал я прегърна .....

Вал:- Постъпих толкова лошо... Трябваше от самото начало да ти подаря този подарък.... Кънките бяха живота ти... След инцидента ми...ти спря да караш и аз много съжалявам, че ....- Кар я прекъсна.

Кар:- Благодаря ти, обичам те!- тя забърса сълзата си и се усмихна.

Вал:-Забавлявай се, отново, както преди...

Аз:- Искаш ли да покараме...канкьорке - тя се обу, както и аз...

Кар:- За мен ще е чест!- засмяхме се и отидохме на пистата....

##От името на Карол##

Аз започнах да си пързалям, а Руджеро ме настигна....

Ру:-Ей, къде избяга...- той ме хвана за ръцете.

Аз:- Никъде, Руджеро! Просто ти щеше да ме целунеш и...

Ру:-И какво???- усмихна ми се...

Аз:-И нищо, това е Руджеро...

Ру:-Само те моля да не ми казваш Руджеро... Сякаш баща ми ме вика, за да ми се кара...- засмях се.- По-добре Ру, Рудже или Руджи...

Аз:-Добре, Руджи!- аз се засилих, а той дойде до мен и ме повдигна...

Сега си спомних за всички мигове на пързалката... За всички състезания тук... За всичко, което преживях и сърцето ми започна да бие силно... Рудже беше до мен и хвана ръката ми. Завъртяхме се и наистина бях щастлива да се върна на това място....това място е като мой втори дом....

🌈🌈🌈

Как беше???
Хареса ли ви????

Коментирайте и дайте по една звездичка 😘🌈👑