## На сутринта ##
##От името на Руджеро##
Събудих се в някаква стая. Огледах се и видях някакво момиче до мен. Тя още спеше.

Ужас. Какво ли е ставало снощи ?
Забелязах дънките си на пода. Взех ги набързо и се облякох.

Тя леко се размърда, а аз бързо излязох от стаята. Бях в хола и видях чантата ѝ. Извадих портмонето ѝ и видях личната карта на това момиче.

Ето сега вече загазих!

Не мога да повярвам, че това е тя.

От устата ми излязоха няколко псувни, след което прибрах всичко, както си беше и напуснах апартамента.

Вървях по улицата и се опитвах да си спомня нещо от снощи, но без успех.

Карол...

Аз тотално забравих за нея.

Бръкнах в джоба на дънките си, след което и в якето, но телефонът ми го нямаше.

Останал е при нея.

Не исках да с е връщам, но трябваше.

##От името на Карол##

Аз:- Е, как мина срещата? - по вдигнах вежда и зачаках отговор от приятелката си.

Каро:- Добре...

Аз:- А може ли малко повече подробности? - запътихме се към училищния стол.

Каро:- Разходихме се край морето, ядохме  сладолед. Той ми се извини и ми разказа всичко за онова момиче, с което го хванах е в бара...

Аз:- Ииииии?

Каро:- Това беше!

Аз:- Сега какви сте? - Каро ме погледна с убийствен поглед, а аз се засмях.

Каро:- Само приятели. - наблегна на "само".

Аз:- Ще се опитам да се съглася с това.

Каро:- Както искаш, но аз съм адски гладна.

Аз:- Значи ще ядем! - тя се засмя, както и аз.

След като си взехме храна, седнахме на една маса.

Каро:- А какво става с теб и Руджеро?

Аз:- Нищо... Тотално нищо.

Каро:- Как така? Какво се е случило?- тя очакваше отговор, а аз не исках да говоря още за това.

Аз:- Става ли да поговорим за това по-късно, Каро?

Каро:- Да, щом така искаш....- отидохме да си вземем обяд.

##От името на Руджеро ##

Позвънях на звънеца... Никой не отвори... Повторих действието си.

?:- Да не би да ти домъчня за мен? - тя отвори...

Аз:- Забравих си телефона... - тя ми се усмихна и ми направи място, за да вляза.- Би ли ми го дала?

? :- Разбира се, бебчо!- отиде в стаята и се върна след няколко секунди. - Ако някоя вечер пак се почувстваш самотен.... Знаеш къде съм.
Не отговорих нищо, а само го взех и се качих в асансьора.

Ужас.... 10 пропуснати обаждания от Карол. Какво ли си е помислила. Щом излязох от сградата веднага я набрах.

##От името на Руджеро##
С Каролина превършвахме обяда си, когато телефонът ми звънна.

Каро:- Няма ли да вдигнеш? Все пак е гаджето ти... - аз оставих телефонът да звъни, като само му изключих звука.

Кар:Ще говорим след училище, нали се разбрахме.

Каро:- Да, извинявай!

##От името на Руджеро ##
Не вдигна. Реших, че ще е добре, ако се прибера и взема душ. Все пак вече съм пропуснал повечето часове.

След като се прибрах свалих дрехите си, като забелязах, че имам следи от червило по блузата си и то от няколко различни вида.. Какво ли е ставало вчера...

Оставих я на дивана в хола, за да я сложа по- късно в пералнята.

~
Водата се стичаше по тялото ми. Беше приятно. Как ми липса да усеща топлината на Карол до тялото си...

##От името на Карол##

Каро:Хайде до после! - прегърна ме и тръгна към стаята, в която  ще прекара последния си учебен час.

А аз се запътих към изхода на училище.

Тъкмо излязох и пред очите ми съзряха  фигурата на Руджеро. Той ме погледна и спря. Беше под едно дърво.

Майк:- Ей, Карол! - чух гласът му и се обърнах към него. - Искаш ли да те закарам?

Дойде при мен и ми се усмихна нежно.

Аз отместих поглед към Ру, а той просто ни гледаше и със сигурност очакваше да се разкарам от Майкъл.

Отнеха ми само няколко секунди, за да реша какво да отговаря...

Heyyy!!!
Надявам се, че новата (дългоочаквана) част ви е харесала!
Коментирайте мненията си и също ми пишете дали обемът е добър.
Все пак не съм писала от много време и малко може да съм се поотпуснала😂.

❤️❤️❤️