Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Part 21 "The pain that comes from the heart"

##От името на Руджеро##
Влязох в стаята....

Видях я...

Канде: Закъсня... - измрънка, като се приближи до мен и леко ми се усмихна.

Аз: Само ти така смяташ!

Канде: Рудже... Нека този път да действаме като професионалисти... Все пак знаеш за какво сме тук...

Аз: Да, знам за какво АЗ съм тук!

Канде: За да ме направиш щастлива, нали мече... - последната дума се заби като нож в сърцето ми.

Аз: Не ме нарича повече така!- тя просто отново ми се усмихна...

Канде- Ще те попитам нещо, но искам честен отговор, мече! - за мълча за секунда и разстоянието между нас се стана два пъти по- малко.- Казваш да или не.

Аз: Добре...

Канде: Изпита ли нещо предния път... Почувства ли пеперуди в стомаха си, щом те докосвах...Усети ли как спомените ти от нашите буйни нощи ти се върнаха... Изпита ли онова чувство, което изпитваше и преди... - преди да се осъзная очите ми вече следваха устните ѝ, покрити с червено червило....

Тя знаеше как се чувствах, щом тя бе облечена в червено...

Канде:- Хайде, Руджи отговори ми.... - замълча за малко... - Знаех си, много съм добра за теб!

Заби устните си в моите...

Канде- Повярвай ми... Повярвай на чувствата си, повярвай на сърцето си.... - тя се отдръпна от мен и излезе от стаята.

Това ли беше?!

Всичко свърши толкова бързо... Дори нямах време да ѝ кажа, това което исках..... Седнах на леглото....

Уау.... Тя ме накара да се замисля...

На вратата се почука, след което се отвори...

? : Стаята ни трябва!- мъж, с едно момиче до себе си, влезе.

Аз станах и бързо излязох....

Реших, че нищо няма да се случи, ако изпия една чаша... Седнах на сепарето.

Аз- Една чаша уиски, моля! - поех чашата и я изпих....

##От името на Карол##

Часът минаваше десет... Стоях сама в стаята си и просто гледах през прозореца. Каро излезе преди няколко часа на "приятелска" среща с Агустин. Колко ще е приятелска тази среща не знам, но все пак за нея ще е.

Изведнъж се сетих за Вале... Бързо си взех телефона.

Кар❤️
Како, добре ли си?

Кар❤️
Всичко наред ли е?

Кар❤️
??????

Вале💕
Кари, не се безпокои, всичко е наред!

Кар❤️
Но когато ми звънна звучеше уплашена....

Вале💕
В

сичко е наред, повярвай ми! Ще ти звънна утре и ще ти обясня. Става ли?

Кар❤️
Добре, но да не забравиш...

Вале💕
Ако ще се почувстваш по- добре.... Може ти да ми звъннеш след училище.... При мен ще няма да е толкова късно....

Кар❤️
Д

обре. Значи до утре, како😚

Вале💕
До утре, Кари😘

Радвам се, че всичко е наред с Вал... Или поне само тя казва така... Утре ще видя... За сега ми стига пне, че ми отговори, не като Ру...

Писах му преди час, но така и не получих отговор...

Реших, че мога да му звънна, за това и направих...

Не ми вдигна.... Чудесно, просто чудесно...

Това е!
Ще отида в дома му.

Преоблякох се, като замених анцуга си със сиво дънки.... Сложих  телефона си в якето, като преди това си поръчах такси... Все пак е късно, няма да ходя до Ру пеша.

Щом видях как  колата  спря до дома ми, излязох и се качих.

~~~

Платих на човека и излязох от колата. Застанах пред входната врата и натиснах звънеца, след което го направих още няколко пъти. Извадих телефона си и набрах номера на Ру отново.

Не ми вдигна, както и предният път....

Стоях така още около пет минути и после пак го набрах.

? : Няма да ти отговори!- някой викна зад мен.

Обърнах се.

? : Твърде зает е в момента!

Това бе онзи Майкъл, момчето от отбора на Рудже.

Аз:- Защо мислиш така? - той се приближаване към мен, а аз леко се  потръпнах.

Майкъл:- Сама виж! - показа ми един клип на телефона си.... - Ако ми дадеш номера  си може и да ти го пратя.

Засмя се.

Аз:- Идиот! От къде имаш това?!

Майк:- От бара, в който видях Руджеро в компанията на тези красиви момичета! - той ме боцна по нослето, след което ме погледна в очите и мазна усмивка се появи на лицето му.

Аз:- Какво?! - скръстих ръце пред него.

Майкъл:- Скоро ще разбереш!

Той ме подмина, а аз не знаех какво да мисля...

Реших, че ще е добре ако се прибера...

В този момент усетих силна болка, болка, която идваше от сърцето ми...

📄📄📄

Новата глава е тук!!!!

Дано да ви е харесала!!! 🥰

Следващата ще е скоро 😚💜😁

Обещавам  🤞

Коментирайте и гласувайте

Обичам ви 🤗🤗🤗🤗🤗🤗🤗

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro