##От името на Карол##

Отворих очи....
Усмихнах се, докато си спомнях за снощи...
Опитах се да се размърдам, но не успях..
Тогава разбрах, че Рудже ме бе гушнал...
Той още спеше доста сладко...

Не исках да го  будя и за това просто стоях с отворени очи в легнало положение....

Минаха няколко минути и той се събуди.

Ру:- Добро утро, бебе!- доближи устните си до мен и аз му помогнах да извърши исканото. - Сладка си...

Аз:- Ти повече, слънце!

Телефонът ми звънна...

Аз се протегнах и щом го взех видях часа- десет и половина!

Аз:- Ужас! Руджеро! Закъсняхме за училище!- опитах се да стана, но той не ме пусна.

Ру:- Хайде де, на кого му пука за това това.... Днес няма да отидем!- стана и свали блузата си.- Ще си взема душ!

Беше само по боксерки.

Ру:- Но ако проявяваш интерес може и да стоя така пред теб, защото виждам, че не можеш да ми се насладиш?- започна да позира, а аз не спирах да се смея.

Аз:- Ах, ти!!!- замерих го с една възглавница, той се засмя и влезе в
банята.

Аз взех телефона и видях, че Каро ми е звъняла....

~ разговор ~
Аз:- Здрасти, Каро!

Каро:- Хей, Кар! Защо те няма днес?! Да не си болна?

Аз:- Може да се каже - засмях се.

Каро:- Забелязах, че и Руджеро го няма.... Знаеш ли нещо по въпроса?

Аз:- Може би...- в този момент Ру започна да развива гласните си струни и със сигурност Каролина го чу.

Каро:- Ах, ти! Утре да ви очаквам ли?

Аз:- Утре, да, със сигурност! Чао за сега!

Каро:- И да ми да ми разкажеш какво стана! Чао!

~ затворих ѝ. ~

Аз:- Рудже?!

Ру:- Да, бебче?!

Аз:- Може ли следващи път, когато говоря по телефона да не пееш?!

Ру:- За теб да всичко, слънце!- чух го как се засмя.

Аз излязох от стаята.

Исках да намеря кухнята и скоро стигнах целта си.

В това място наистина има много стаи.

Бях много гладна. Имаше само няколко яйца и прясно мляко....

Сетих се, че имах нищо за ядене в чантата, която бе в колата. Излязох от имението и отидох до колата. Имаше бележка на вратата, на която бе написано: "С теб имахме недовършена работа, мече!"

Колко странно... Огледах се, но наоколо нямаше никой. Взех си нужното и се върнах при Ру. Той беше излязъл от банята и се бе облякъл.

Ру:- Искаш ли да закусим?!- аз го изгледах остро.- Какво, нещо лошо ли казах?!

Аз:- Има само яйца и мляко.

Ру:- Пак е нещо!

Аз:- Отидох до колата, за да си взема един сандвич, който си носех от вчера и намерих една много странно бележка....

Ру:- Каква?!- той реагира доста бързо.

Аз:- Ще ти я покажа после...

Ру:- Добре.

Аз:- Какво ще правим сега?!

Ру:- Бих искал да останем тук, но щом няма нищо за ядене...- засмя се.

Аз:- Може да си поделим сандвича ми и да поставим още няколко часа?!

Ру:- Съгласен съм!- отидохме да кухнята и Ру си наля в една чаша мляко.

Аз:- Заповядай, тази половина е за теб- подадох му я- а тази за мен.

Ру:- Мерси!

## От името на Руджеро##

Минаха още няколко часа и вече беше време за тръгване. Събрахме си нещата и се качихме в колата.

Карол ми показа бележката....

Кар:- Имаш ли представя от кого може да е???

Аз:- Не!- отговорих остро и исках да сменя бързо темата- У вас ли отиваме?!

Кар:- Ъм.... да! - потеглихме.

📝📝📝
Как беше?!😊

Дано да ви е харесало ❣

Коментирайте и гласувайте!

Според вас от кого  е била бележката????

+ очаквам отговорите ви 😘