##От името на Карол##

Минаха два часа, през които с Каролина търсихме перфектното облекло за довечера...

Каро:- А тази?! Как изглежда?!

Аз:- Не, Каро! Ужасна е!- тя продължи да разглежда гардероба ми.

Каро:- Ами... Мисля, че остана само тази....- показа ми една рокля.

Аз:- Перфектна е!- взех я и я облякох.

Каро:- Ела сега малко да те гримираме и да оправим косата ти.- застанах на един стол.

Бях много щастлива.... Първата ми ,, среща" с момче!!!

Звучи банално, но наистина нямах търпение!!!

##От името на Руджеро##

Паркирах колата пред дома на Карол и излязох. Застанах отпред и я чаках. Бях и взел букет с рози- Валентина ми каза, че Кар ги харесва.

Видях я как се приближаваше към мен. Беше наистина красива, повече от обикновено....

Носеше малко грим, косата ѝ бе малко изправена, и бе облечена в една невероятно красива рокля.

Кар:- Здрасти!- тя ми се усмихна.

Аз:- Здрасти!- спогледахме се, след което тя погледна към цветята.- За теб са, слънце!

Тя ми благодари и ми се усмихна нежно. Качихме се в джипа и потеглихме.

Планирах тази вечер да бъде незабравима и за двама ни.

Кар:- Е, къде ме водиш?!

Аз:- Изненада!- не ѝ каза нищо повече....

Тя леко се намръщи като едно малко сърдито меченце, което искам да гушна и може би целуна.

##От името на Карол##

Пътувахме вече час, а аз още не знаех къде отиваме. Бяхме излезли извън града.

Руджеро не искаше да ми каже дестинацията ни, колкото и пъти да го питах.

Телефонът му, който стоеше между седалките ни, звънна. Беше непознат номер.

Аз:- Да вдигна, ако искаш?!

Ру:- Добре.

Начало на разговора

?:- Мече... Липсваш ми! Няма ли да дойдеш пак при мама...

Аз:- Ало?! Кой се обажда?!

Край на разговора

Ру:- Е, кой беше?!- погледна ме за секунда....

Аз:- Ами не знам! Каза само ,,мече!Липсваш ми" и ,, няма ли да дойдеш пак при мама?!"....- Ру се изсмя, както и аз.

Ру:- Сигурно е било грешка!!!- усмивката още беше на лицата ни.

Аз:- Със сигурност!!!

##От името на Руджеро##

Перфектно! Размина ми се! Карол не заподозря нищо! Как може онази да ми звъни и до говори такива неща!!!

##От името на Карол##

Пътувахме още около час и скоро вече бяхме пристигнали пред някакъв дворец. Рудже паркира и излязохме.

Той хвана ръката ми и влязохме вътре...

Аз:- Уау!!! Толкова е красиво!!!- всичко бе златно и толкова старинно....

Това ми харесваше...

Ру:- Харесва ли ти???

Аз:- Разбира се, че да!!!- прегърнах го.

След като се отделихме погледнете ни се засякоха, но аз се отдръпнах.

Ру:- Знаеш ли кое е най-хубавото???

Аз:- Неп!- отидохме в хола.

Ру:- Сами сме!

Аз:- Какво имаш в предвид?!

Ру:- Няма никой друг, освен нас!!!! Можем да правим каквото си искаме!!!

Аз:- Това е страхотно!- той ме повдигна на ръце.

Ру:- Сега ще заведа принцесата на едно място!- приятно ми бе не само, защото ме нарече ,, принцеса", но и защото че носеше....

Аз:- Ру....

Ру:- Да, слънце?!

Аз:- Мисля, че ти си най-силният мъж, който познавам!!!

Ру:- Че аз на мъж ли ти приличам??- засмя се.

Аз:- Е, да!!! Но ако искаш може да си и малко сладко момченце, което се харесва много на големите какички!!!- със сигурност чутото му хареса, защото се изчерви...- Видя ли, ме не само аз мога да се изчервявам!!!

Влязохме в една стая, в която имаше голяма вана със свещи, розички и всичко останало.

Ру:- Искаш ли да се топнем?!- пусна ме и повдигна вежда.

Аз:- Със сигурност, ако имах бански....

Ру:- Е, може и без него!- намигна ми и разкопча едно от копчетата на ризата си.

Аз:- Ааа не! Не ме брой така!- щом вече бе откопчал и последното, свали ризата си и се приближи до мен.

Ру:- Ако мислиш,е може да ти е студено има шампанско, за да се сгорещиш!- със сигурност не ми бе нужно шампанско за това...

Все пак момчето, което харесвам в момента стои пред мен без риза!!!!

КРАЙ НА ЧАСТ 1

📝📝📝
Дано да ви е харесала тази част!!!

Втората част ще е още по- "😏", ако ме разбирате 😉.

КОМЕНТИРАЙТЕ И ГЛАСУВАЙТЕ!!!

ОБИЧАМ ВИ💕💕💕💕