Part 15 " I don't remember"
Целунах го нежно.... След което бързо се отдръпнах, понеже мислех, че съм направила нещо нередно.... Но ....
Но той заби шоколадовите си, лешникови, пълни със сладък шоколадов пълнеж, рязко в моите....
Ру:- Защо спря?!- той се усмихна нежно и се надвеси над мен.
Постави нежно ръцете на бузите ми и в този момент усещах толкова нежни целувки.....
##На сутринта##
Събудих се от алармата си, но до мен нямаше никой.... Него го нямаше...
Станах, обух пантовките си и излязох от стаята.
Аз:- Руджеро! Руджеро! Къде си????
Нямаше го никъде.
Бях в кухнята.
Погледа ми внезапно спря на хладилника и там имаше бележка....
"Днес имам тренировки преди училище... В края на седмицата ще избират капитан на отбора и трябва да съм във форма ( ; "
Аз:- Оуу... Ти винаги си във форма!- след като го казах инстиктивно сложих ръка на устата си и се засмях...
Може би трябва да се овладея малко....
Приготвих си закуска и я прибрах в раницата си. Облякох си униформата и излязох. Ужас... Сега трябваше да вървя пеша..... Колко тъпо!
~~~~
Имаше около три минути до началото на часа. Аз бързах и вече бях много близо до училищната врата... Не ми се спеше да закъснявам... Учителите създават твърде много проблеми след това... Бях на входа. Отворих вратата, но блъснах едно момиче. Тя събори нещата си. Имаше кестенява коса и изглеждаше по-голяма от мен.
Аз:- Извинявай! Нека ти помогна!- след като вдигнах част от нещата ѝ ѝ и ги подадох.
?:- Благодаря ти!- тя нежно ми се усмихна и бързо излезе.
Забелязах, че на земята беше останало малко листче с номер. Взех го, но нямах достатъчно време да я настигна и да ѝ го върна, затова се затичах към кабинета по физика....
Каро:- Спокойно, госпожата още я няма.?!- седнах бързо до приятелката си извадих тетрадката.
Аз:- Как се чувстваш?- тя замълча... - Ако мога да ти помогна с нещо....
Каро:- Къде отиде снощи??? Не се ли сети за мен.. ??? Цяла нощ те търсих из клуба, но добре че, охраната ми каза,е си тръгнала с едно момче, което чрез описанието му разбрах, че е Руджеро....!- тя ми беше бясна...
Аз:- Да не би да прикриваш болката си по Агустин с яда си към мен????- тя ме погледна и със поглед си представяше как ме наутрализира...сигурна съм!
Каро:- Повече не споменавай това име!- извика ми го и госпожата влезе.....
## От името на Руджеро##
Часовите ми свършиха и сега чакам Карол на паркинга.... Гадно ми бе, че я оставих сутринта, но нямаше как! Ако искам да спечеля отново мястото в отбора по футбол.... и да отстраня Майкъл като моя конкуренция.... Видях Карол да излиза от училище... Беше сама, а обикновено е с Каролина... Да не би нещо да се е случило???
Тя дойде до мен, прегърна ме и ме поздрави...
Аз:- Липсваше ми сутринта!- качихме се в колата.
Ру:- На мен ти повече, бебчо!- потеглихме....- У вас ли ще не водим?
Аз:-Мхм...
Докато карахме телефонът ми изпюлка... Стоеше между седалка ми и тази на Карол.
Забелязах, че тя се загледа....
Кар:- Уау! Някакъв непознат номер ти пише...?- засмя се нежно, а аз спрях пред дома ѝ.
Аз:- Нямам си и на представа!
Кар:- Искаш ли да останеш.... Ще ми е скучно без теб!- той сложи ръце на ханша ми и се опря на колата.
Аз:-Оуу... Разбира се, но след час трябва да съм във фитнеса с Агустин!- аз го хванах за ръка и влязохме в къщата ми.
Седнахме в хола на дивана. Аз застанах в него с ръце към него...
Аз:- Трябва да те питам нещо... Важно е!- той се усмихна игриво, явно се сети...
( Сигурна съм, че и вие се сетихте...( ; )
Пръвъртях очи, а той се засмя.
Аз:- Снощи.....снощи стана нещо между нас, но не помня какво бе....
Ру:- Оууу... Аз пък го помня!- ах... как исках да го шамаросам в този момент.....
Аз:- И може ли да ми припомниш???
Ру:- Ще е по-добре, ако го изживеем отново???- вдигна ми на ръце и отидохме в стаята ми.
Постави ме нежно на леглото и застана над мен....
Ръцете му бяха на бузите ми, както снощи...
Той ме целуна нежно и.....
И това ли????
Той се отдели бързо и легна на леглото до мен????
Какво се случи току-що?????
📝📝📝📝
Дано да ви е харесало 🌸
Гласувайте, коментирайте и до новата част 💙💚💜💜
Приятна седмица 🌻🌻🌻🌻🌻
Прочетете съобщението в страницата ми, за да разберете защо тази глава закъсня с две седмици, за което пак казвам съжелявам толкова много😭♥
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro