[НЯМА ДА СГРЕШИТЕ, АКО СЛУШАТЕ ПЕСЕНТА И ЧЕТЕТЕ ⭐]

##От името на Руджеро ##

?:- Ето, че дойде....- глас се чу от края на стаята...

Този глас ми бе доста познат, но не можех да се сетя нищо повече....

?:- Очаквах те!- тя се приближи до мен.

Постави ръце на тялото ми и се доближи на сантиметри от мен. Можех да усетя пулсациите ѝ.... Бях притеснен, вярно е!

Аз:- Познаваме ли се?

?:- Аз те познавам от малка, но ти не ме помниш със сигурност!- тя ме целуна....

Отделихме се.

?:- Радвам се, че чак сега ще бъдеш само и единствено мой!- изведнъж си спомних нещо....

Това, което каза тя съм го чувал и преди...

Не, не може да бъде! Това е Канделария!

Аз:- Канделария?!

?:- Канде ми харесва повече!- тя ми се нахвърли.

В този момент не знаех какво правя, затова просто следвах изтинктите си. Поставих я нежно на леглото и тя свали блузата ми. Оставаше нежни целувки по тялото ми.

##От името на Карол##

С Каролина бяхме в клуба вече от час и не спирахме да се разхождаме....

Аз:-Каро! Стига вече! Мина час! Може би не е бил този клуб!- тя се спря.

Каро:- Първо, не е минал час, а само двайсетина минути и второ, както вече ти казах, това е клубът!- тя изведнъж пребледня.

Аз се обърнах и можех да видя това, което тя виждаше...

Агустин беше в прегръдките на някаква....

Каро:- Убих го! Това беше!- тя ме изблъска.- Стой тук и не мърдай!

Не можах да я спря... Тя имаше цел и щеше да я изпълни...

Усетих, ме някаква ръка ме хвана и ме задърпа нанякъде.

Аз:- Пусни ме!- момчето не ми отговори.

Качихме се по някакви стълби и той ми опря до стената.

?:- Да видим дали малката госпожичка на Руджеро си я бива!- той сложи ръце на кръста ми, но аз извиках.- Никой няма да ти помогне!

Опитах се да го ударя, но той ме спря! Аз продължавах да крещя....

##От името на Руджеро##

Канде:- Как ти се струва?! Вече не съм малката страмежливка, нали???- тя ме целуна още веднъж нежно...

Аз:- Може би, наистина си станала какичка!- тя свали блузата си.

Аз чух викове.... Отначало не направих нищо, но после се осъзнах! Това е КАРОЛ!!!

Излязох бързо, като взех тениската си.

Виковете идваха от началото на коридора. Успях да се облека.

Не мога да повярвам на очите си!

Майкъл, един от съперниците ми от футболния отбор беше притиснал Карол!

Веднага му си нахвърлих!

Майкъл:- Оу... Ето, че баткото на Карлита дойде!- той ми отвърна, но не се отказвам толкова лесно!

Аз:- Повече да не си я докоснал Ронда!- удрахи го още веднъж и вече му течеше кръв от носа.

Той стана и се махна.

Приближих се до Карол, а тя беше уплашена... Стоеше свита на топче и не мърдаше.

Аз:- Карол?!- прегърнах я.- Добре ли си, слънце?!

Тя не ми отговаряше.

Вдигнах я и тръгнах към изхода на клуба.

Извиках такси и се качихме.

Прибрахме се. Поставих я нежно на леглото в спалнята и застанах до нея.

Аз:- Вече си в пълна безопасност!- тя се усмихна.- Той направили ти ли нещо?!

Кар:- Не, Рудже.... Благодаря ти!- тя ме прегърна....

Усетих притеснението, но с това и топлината ѝ...

##От името на Карол##

Руджеро го повали.... Аз бях уплашена... Не вярвах, че някой ще ми помогне... Но той се появи просто ей така!

Много му благодаря...

Той ме прегърна и още го правеше... Не исках този прегърна да свършва.... Харесваше ми.... Много....

Той се отдели леко и ме погледна в очите...

Ру:- Искаш ли да спя днес с теб?- аз леко се усмихнах и му кимнах...

Рудже ме зави и легна до мен... Светлината от луната огряваше лицето му... Това сладко личице... Колкото и детинско да звучи...

Приближих глава леко. Бяхме на милиметри... Очите му бяха затворени и потрепваше отвреме навреме... Сякаш усмисляше нещо...

Аз не се сдържах...
Мислите ми мислеха за него и мен в едно....
Не можах да се контролирам...

📝📝📝
Неу... Как е животът? 😘

Ето я и новата глава със закъснение....

Дано да ви е харесало и целувки♥

➡ Коментирайте и дайте по една звездичка ⭐🌌🌟❤