Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Part 10 " I did that"

##След седмица##
## От името на Карол##

Не мога да повярвам, че ваканцията свърши и утре започвам училище.... Е, аз съм късметлийка, защото Валентина започна два дни преди мен. Каро е още тъжна... Още няма смелостта да говори с Агустин... Той продължава да се прибира късно и да не ѝ дава обяснения... Жал ми е за тях! Може би си мислите ,,Какво се случва с Руджеро и мен???"... Е добре, ще ви отговоря!

Руджеро и аз адски много се сближихме. Приятелството ни стана неограничено.   Всмисъл- спим на едно легло... Наричаме се ,, сладкиш, слънчице" и подобни...

Опознах този надувко и вече не ми се струва такъв! Има моменти, в които дори  мисля, че е сладък .... 

Но не, аз не го харесвам! Не си мислете така!

Ру:- Кари! Любов моя!!!- той извика от кухнята.

Оставих дневника си настрана и отидох при него.

Той беше направил палачинки. Подаде ми една.

Аз:- Вкусна е!- той изяде останалата част.- Харесва ми!

Ру:-  Ти ми харесваш!- засмя се и ме погледна в очите.- Слънчице мое!

Аз:- Айййй... Обичам те, пухчо!- отвърнах на усмивката му.

Ру:- Искаш ли още малко???- той взе друга и излезе на двора.

Аз го последвах.

Аз:- Хайде де!- настигнах го и се спряхме.

Аз взех палачинката. Бяхме на милиметри .... Той се приближи още малко, а аз  ...

##От името на Руджеро##

Бяхме на милиметри.... Аз затворих очи и бях готов.....

Вместо да усетя устните ѝ, аз усетих палачинката....

Кар:- Няма целувки за непослушните момчета!!!- тя побягна, докато се осъзная.

Аз:- Ах ти!!!!- имах план...

Докато тя влезе в къщата,  аз си доизядох закуската и побягнах към нея.

Аз:- Ще те намеря, зайче!!!- вървях тихо, за да не ме чуе.

Влязох в стаята ми. Отворих вратата на банята. Видях, че бе влязла в душкабината. Беше се свила.

Аз:- Добре.. Тук те няма!- излязох от банята и застанах до вратата.

Не мърдах. Чакай да излезе. Вратата се отвори.

##От името на Карол##

Руджеро излезе от банята. Аз се изправи и стъпах на земята. Отворих тихо вратата и направих една крачка.

Ру:- Хванах те!- изкрещя го, а аз се уплаших.

Аз:- Руджеро!- той ме качи на конче.

Ру:- Извинявай! За прошка ще ти изпълня три желания!- отидохме в хола.- Само кажи какво искаш!

Аз:- Искам....- всъщност не знаех какво исках...

Смешно нали....

Сетих се! Нещо, което момчетата не харесват да правят с момичетата!

Аз:- Ще отидем в мола!!!- той ме пусна и се намръщи.

Ру:- Само не и в мола! Моля те....- започна да ми се лигави, но аз съм категорично.

Аз:- Отивам да се облека! И те съветвам да направиш същото!- отидох в стаята и си  приготвих дрехи.

##От името на Руджеро##

Мола...  Защо трябваше да казва мола?! Стоях и я чаках от десет минути да излезе.

Чух как вратата се отвори и
тя дойде до мен. Изглеждаше невероятно красива....както винаги, но сега много повече!


Сякаш начинът, по който бе вързала косата си, очилата, червилото и самите дрехи я правеше още по- съвършена!

Кар:- Руджеро!Руджеро! Земята вика Руджеро!- тя махаше пред очите ми.

Аз:- Красива си!- тя се усмихна.- Още повече от преди....

Ние се качихме в колата. Потеглихме. Беше доста неловко.... Сякаш след като ѝ казах ,, красива си, още повече от преди" нещо се случи. Не мога да ѝ кажа нищо в този момент....просто не мога! А ако разбере, че я харесвам?!
Май не трябваше да ѝ го казвам! Обикновено не го приемаше така... Обикновено щеше да ми каже ,,И ти също, мече!", но сега не го направи. Сякаш сега го прие като комплимент.....

##От името на Карол##

Аааа!!!! Не мога!!! Той ми каза,е съм красива!!!! Просто не мога!!! За първи път почувстват нещо различно от преди... Сякаш нещо ме спря да му кажа ,, И ти също, мечо!"  Не знам... Просто не можах! Може би този  път наистина усетих, че го казва истински... Да, знам, че ме харесва, но сега го усетих и в думите му...

Скоро бяхме пред мола. Излязохме от колата и влязохме.

Аз:- Там!!!!- посочих един магазин- Искам там!!!!

Той ме хвана за ръка и влязохме. Бяхме като малко бебе и големия батко. Харесах си няколко рокли и влязох да меря. Рудже ме чакаше отвън.

##От името на Руджеро##

От цяла седмица крия чувствата си към Карол, а те стават все по-големи! Не мога повече! Дръпнах завесата и влязох при Карол! Тя беше без блуза. Аз стъпих напред и забих устните си в нейните......

📝📝📝
Неуууу... Как сте???
Дано да ви е харесало частта 💞👩❤😻

Съжалявам, че забавих главата, но бащата на ндп- то ми се върна и цяла седмица сме постоянно заедно...  А вечерите сме по заведенията и се връщам късно... Заради това не можах да пусна пред два дни.

И....

Дойде време да поговорим за училището....

Няма да пускам толкова често! За което съжалявам, но просто тази година ми е важна и искам да се съсредоточа на 101%😭❤

Ще качвам щом имам време, това ще е изпълнено де...

Първите седмици от началото ще гледам  да пускам, както обикновено, така че още сте спасени до края на септември!

Надявам се, че ме разбрахте и не забравяйте да дадете по една звездичка и да коментирате💞💞💞💞

*
Скоро очаквайте важно съобщение в другата ми книга 💞💞💞💞💞

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro