Беше девет часа сутринта, когато звънеца се разнесе из стаята и всички скочиха от столовете си, за да излязат навън в двора. Като подобаващ ученик с намръщено лице, Джимин реши да не мърда за малкото междучасие и просто подпря ръцете на чина, като постави главата си отгоре. Беше уморен, спеше му се адски много и беше по-ядосан отколкото снощни. Когато се събуди сутринта първата мисъл, която мина през главата му беше да се изпикае, а втората веднага след това за номера, който Техюнг му извъртя предната вечер. Това подпечата настроението му за деня.

Няколко ученика се замериха с топки хартия и една от тях падна до главата на Джимин. Обикновено Джимин бе този, който става и мята хартийката към виновника с думите „Заври си я..." и отново се връща към заниманието си, но сега нямаше никакво желание да спори с малоумни индивиди, тоест по-голямата част от класа му.

- Я, защо още си тука? Чаках те на двора- Джимин веднага разпозна гласа на Техюнг. Макар желанието да се обърне и да зърне все още подпухналите бузки и очи на приятеля си, които имаше всяка сутрин от недоспиване, Джимин само изпуфтя като сърдита домакиня.

Техюнг не бе от хората, които знаят как да бъдат тактични, затова издърпа стола до този на Джимин и постави ръцете си на чина, като подпря глава на тях, обърнат към лицето на по-малкото момче. Джимин почти веднага се изчерви от близостта.

- Не се прави, че не ме чуваш. Станал си с гъза нагоре- Джимин сви вежди.

- И за това си виновен ти-отвърна ядосано и се изправи, като облегна гърба  си. Ръцете му бяха свита пред гърдите, показвайки колко всъщност сърдит беше на Техюнг.

Техюнг въздъхна и прекара ръката си около ръменете на Джимин.

- Недей така де, Джимини. Какво лошо мога да ти сторя? Та нали съм ти най-най-най-най-добър приятел-Техюнг използва сладката си физиономия като оръжие. Беше пределно наясно, че тя бе слабостта на Джимин.

Другото момче реагира на това почти веднага. Бузите му порозовяха и думите му се накъсаха, в опита си да излязат правилно от плътните му устни.

- О-п-пита се д-а ме сва-тосаш с този Ш-шуга- Техюнг се подсмихна – Не беше ч-честно. Знаеш, че мразя да го правиш.

- Добре, добре..признавам, че беше малко пошло от моя страна, но Шуга е много готин пич. Не виждам какъв е проблема. След като го опознаеш..-Техюнг беше прекъснат грубо

- Не, Техюнг. Не искам да го правя. Мога и сам да си намирам приятели

- О така ли? Защото не помня да си имал друг освен мен-Техюнг разбра какво е казал едва, когато физиономията на Джимин се промени рязко- Джимини..имах предвид, че ти си толкова мил и стеснителен. Защо да не ти помогна в това да намериш някого, когото да обичаш и да...-

- ЗАЩОТО ОБИЧАМ САМО Т..—Джимин спря да говори в мига, в който мозъка му заработи в правилната посока. – Ъгх, няма значение. Забрави какво казах. Просто не го прави повече, ясно? Не искам такива неловки срещи.

Техюнг нацупи устни, но въпреки това кимна леко.

На излизане, той изкара телефона от джоба си и бързо писа на Юнги.

Taehyung Kim : В четири след обед пред влакчето на ужасите в Увеселителния парк

Its just me: Знаеш, че мразя тази гадост.

Taehyung Kim: В четири, Шуга.

Its just me:  Добре, добре...там съм.

- Я Джимине-Техюнг се подпря на касата на вратата и погледна към Джимин, който лениво изправи главата си до толкова, колкото да срещне погледа си с Техюнг.

- В четири пред влакчето на ужасите в Увеселителния парк.

- МОЛЯ!-извика Джимин, изправяйки се рязко.

Техюнг се подсмихна и потупа с ръка касата, преди да изчезне от погледа на Джимин.

Да не се казваше Ким Техюнг ако не събереше тия двама олигофрени.

---

Малко но от сърце <3