Още щом влезе в пицарията усмивката, която грееше на лицето на Джимин се смали и напълно изчезна, когато до полезрението му достигна фигурата на Техюнг. Момчето стоеше на маса за четирима, а до него се намираше друго малко по-ниско момче с млечно руса коса, чието лице се криеше под широката козирка на шапка. Джимин беше малко объркан и съвсем малко наранен от това, че Техюнг го беше излъгал. Не му беше споменавал нищо за трети член на тяхната „среща". С плахи крачки Джимин се приближи до масата, където стояха двете момчета. Щом Техюнг забеляза присъствието му се усмихна широко и стана от стола, прегръщайки Джимин.

- Най-накрая дойде. Джимин искам да ти представя някого. Запознай се с Шуга-Джимин впери поглед към момчето, което все още стоеше седнало. То се изправи и протегна ръката си. Едва когато Джимин плахо докосна дланта му със своята, непознатото момче повдигна леко главата си, преплитайки погледа си с този на Джимин. Лицето му беше кръгло и малко. Имаше дълбоки кафяви очи и малки пухкави устни. Той се усмихна, показвайки ред снежно бели зъби. Физиономията му рязко се промени, а пръстите му стиснаха тези на Джимин по-силно.

- Приятно ми е Джимин-Джимин смутено кимна и тихо отвърна.

- И на мен..Шуга-самото споменаване на името му бе странно, защото това не бе някак си нормално име.

- Супер, така се радвам, че ви запознах. Джимине, Шуга е мой приятел. Запознахме се онлайн покрай една игра. Много е готин, така, че можеш да се отпуснеш.

- Техюнг..мислех, че..ще бъдем само двамата.-Джимин погледна към новото момче с лек срам в очите. Едва когато каза всички тези думи на глас, той осъзна колко зле звучат -Извинявай..не исках да звучи така. Просто съм малко изненадан-Джимин се извини на Шуга.

Русокосото момче само се усмихна широко и махна с ръка.

- Всичко е наред..и за мен е малко странно.

Техюнг погледна към Джимин, след това към Шуга и се усмихна леко. Беше свършил добра работа. Две самотни души най-накрая заедно. Той плесна с ръце, като така привлече вниманието както на Шуга, така и на Джимин.

- Да ядем.

*

Два часа по-късно Техюнг се беше изнизал като червей, оставяйки Джимин и Шуга сами пред пицарията. Джимин се почувства адски глупаво. Не познаваше добре този Шуга, а и за краткото време което разполагаше в пицарията не можа да определи какъв тип човек бе. Той погледна плахо към русото момче, чиито очи бяха все така скрити от широката козирка. Беше толкова неловко, че си бе чак смешно. Шуга усети колко глупаво се чувстваше Джимин в момента.Не такова първо впечатление искаше да направи, но да се бори с необузданите идеи на Техюнг просто не можеше.

За първи път когато осъзна, че Чими е много по-близо до него отколкото всъщност очакваше бе когато видя общата им снимка с Техюнг, която самият Техюнг сподели в профила си. Никога нямаше да си помисли, че Техюнг...онзи Техюнг, който бе спечелил сърцето на Джимин, бе този Техюнг..идиота, с който се сприятели преди една година в чата на известна онлайн игра. Не беше трудно да свърже две и две и да разбере, че всъщност Чими бе Джимин. Галеното име беше толкова сладко. Беше толкова нелепо, неочаквано и странно. Юнги не можа да стърпи порива си. Коментара, който остави от другия си профил под снимката в профила на Техюнг беше първичен, отговора на Техюнг неочакван, а създалата се каша още по-неочаквана.

Юнги наистина не очакваше това да се случи, макар, че още щом пристъпи в пицарията някак си се досети. Когато обаче видя прелестният Джимин да влиза в помещението всичко друго изчезна и остана само фигурата на новодошлия, обляна в розова каша от чувства. Всичко бе някак ново и неочаквано за Юнги.

Сега когато познаваше Джимин лично, не беше убеден, че може да се държи толкова спокойно, колкото го правеше в чата.

- Кхъм извинете, може ли да мина?-попита възрастен мъж и Юнги подскочи стреснато. Беше застанал като скапан портиер пред входа на пицарията и пречеше на движението. Юнги се поклони и се извини, поглеждайки към лицето на Джимин.

На тази светлина изглежаше още по-красив.

- К-къде живееш?-попита плахо Джимин. Гласа му беше толкова мек. Юнги разтресе глава и посочи надолу по улицата.- Аз съм нагоре. Ами..тогава..

Джимин не довърши изречението си, а Юнги остана вкаменен. Беше толкова смешно и адски неловко. Нито той, нито Джимин се осмели да каже каквото и да е.

- Лека нощ тогава. Беше ми приятно.-Джимин се обърна и продължи нагоре по улицата, оставяйки Шуга загледан в гърба му.

Русото момче въздъхна отчаяно. Беше такъв идиот..

Той се обърна и тръгна бавно надолу по улицата, отдалечавайки се все повече от Джимин. Щом стигна до първите светофари се осмели и се обърна, за да провери Джимин. Другият се беше загубил от полезрението му.

Още щом се прибра, юнги се хвърли на леглото. Беше отчаян до дъното на душата си. В яда си към Техюнг той изкара телефона от джоба на дънките си и пусна мобилните си данни. Щеше да напсува Техюнг добре, за да можеше поне да заспи с чиста съвест.

При влизането му в Туйтър, Юнги получи няколко последователни известия за съобщения. Всички бяха от Чими..тоест..Джимин..

Chimania: Живота ми е пропаст. Не знам вече защо живея.

Юнги побърза да пише

MinGi: Какво е станало? Срещата не мина ли добре?

Chimania: Нямаше среща, Юнги. Имаше скапан опит за сватосване. Не мога да повярвам, че Техюнг ми го причини.

MinGi: Чими успокой се и ми разкажи всичко.

Сърцето на Юнги щеше да се пръсне. Мисълта, че зареди него Джимин се чувства толкова зле не го оставяше намира.

Chimania: Когато отидох в скапаната пицария, Техюнг не беше сам. Беше с някакво тайнствено момче с идиотски прякор Шуга. Беше толкова неловко. Всичко беше пълен провал. И знаеш ли кое е най-тъпото? Че аз отидох с такова настроение мислейки си, че Техюнг прави всичко за мен, а в същото време е правел всичко за този Шуга.

MinGi: Шуга не ми звучи като тъп прякор..

Chimania: ЮНГИ, ТИ СЕРИОЗНО ЛИ? ОПЛАКВАМ ТИ СЕ ТУК, А ТИ ОБРЪЩАШ ВНИМАНИЕ САМО НА ПРЯКОРА НА ПОТАЙНИКА?

MinGi: Исках да кажа, че може да не си разбрал Техюнг правилно. Може просто да е искал да те запознае с друг негов приятел или..не знам..

Chimania: Не..сигурен съм. Трябваше да го видиш колко бързо изчезна след като хапнахме. Остави ме сам с този Шуга. Още помня колко нелепо се разделихме.Срамувам се.

Сърцето на Юнги се сви на две. Първата му среща с Джимин беше просто катастрофална. Джимин го мислеше за някакъв идиот с идиотски прякор, носещ идиотска шапка. Супер.

MinGi: Сигурен съм, че другия път когато се видите с този Шуга, всичко ще бъде по-лесно

Chimania: Не. Няма да има друг път. Ние просто сме прекалено различни. Освен това не знам нищо за него. През цялото време беше с някаква  шапка, която криеше лицето му. Налагаше се да присвивам очи, за да разбера дали гледа към мен или не.Но пък..

MinGi: Какво? КАКВО?

На Джимин му се стори адски странна реакцията на Юнги, но все пак продължи да пише. Имаше нужда да сподели.

Chimania: Когато се запознахме успях да зърна за миг очите му. Имаше много странни очи..

MinGi: Хубаво странни или другата крайност?

Chimania: Хубаво странни..мисля.. Тоест..ох няма значение, защото повече няма да го видя. Както и да е. Срещата ми с Техюнг не бе среща. Ти беше прав. Сега може да се възгордееш.

Юнги наистина щеше да го направи. Ако не беше пряко свързан с всичко случило се тази вечер. Не знаеше как да отговори на Джимин, защото беше както развълнуван от това което му каза, така и наранен. Яснотата,с която Джимин отричаше да има каквото и да е с него, го натъжаваше.

Chimania: Съжалявам. Наговорих ти толкова много неща, а дори не попитах ти какво прави през това време.

MinGi: Няма проблеми Чими. Нищо интересно..знаеш...въргалях се в леглото и така. Чими аз мисля да си лягам.

Chimani: Но..само десет вечерта е!

MinGi: Знам, но утре съм на работа и съм уморен. Ще ти пиша утре става ли?

Chimania: ЧАКАЙ..Преди да излезеш от линия..

Chimania sent photo:

Chimania: Всеки ден..помниш ли?

Юнги отвори снимката и се вгледа в лицето на Джимин. Някак си се почувства смазан.

MinGi: Да...забравих. Благодаря Чими. Лека.

Chimania: Лека Юнги.

Джимин остави телефона си настрана и се загледа в белия таван над леглото си. Юнги беше някак странен тази вечер. Нямаше го онова детско държание, което по принцип присъстваше в техните чатове. Сякаш чужд човек пишеше. Джимин въздъхна и затвори очи припомняйки си всичко, което се случи по-рано днес.

Техюнг беше адски нечестен с него.

*

Taehyung Kim: Е...как мина? Взе ли му телефона?

MinGi: Шибано мъртъв си Техюнг.

Taehyung Kim: О я стига де..

MinGi is offline

Taehyung Kim: Гадняр.

-----

  ( ͡° ͜ʖ ͡°)   

#когато се страхуваш, че току що си прецака фика