Джимин побърза да изкара телефона си веднага щом се скри в една от кабинките на тоалетната. Трябваше да пише на Юнги възможно най-бързо преди да бе припаднал от вълнение.

Chimania: Юнги ПОМОЩ!

Юнги не се забави с отговора.

MinGi: Добър ден и на теб. Добре съм, благодаря, че попита.

Chimania: Да, да. Сега към важното. УТРЕ ИМАМ СРЕЩА С ТЕХЮНГ. Какво да правяяя!!??

MinGi: Чакай, чакай. Среща като СРЕЩА или среща като ЕЛА С МЕН ДО ЕДИ КЪДЕ СИ, ЧЕ ДА НЕ СЪМ САМ?
Chimania: Ами..не знам...каза само, че ще ходим на пица. Това значи, че имаме среща, нали?

Юнги извъртя перфектно очи. Беше се настанил на стол зад бара. В заведението нямаше много хора, което беше добре защото определено не искаше да изпуска комуникация с Чими.

MinGi: Чими възможно ли е да си по-нелеп?
Chimania: Хеййй говорим за важни неща сега. После може да ме обиждаш. Дай ми съвет.
MinGi: От кога станах личен психиатър? Въпреки, че ако ми плащаш добре може да поговорим по въпроса.
Chimania: Първо: няма кого другиго да питам.
MinGI: Грубо...много грубо..
Chimania: И второ: нали си ми приятел...а приятелите си помагат.

Юнги се усмихна. Чими не спираше да го нарича приятел. Беше някак си толкова хубаво,  когато го четеше в чата им.

MinGi: Е..добре тогава. Нали съм добра душа. Ще ти помогна Чими, но искам нещо в замяна.
Chimania: Каквото пожелаеш.

- Каквото пожелая ? - Юнги захапа долната си устна.

MinGi: Да ми пращаш всеки ден по една твоя снимка.

Chimania: Само това???? Съгласен. А сега ми дай съвет.

- Йес бе-извика Юнги, вдигайки юмрук нагоре към тавана. Чистачът, който минаваше с парцала покрай някои маси се стресна и изпусна пръчката на земята- Опа..сории-произнесе с писклив глас момчето. Възрастния мъж само въздъхна и се наведе с едно леко "ох", за да вдигне парцала. Спомена нещо за "глупаво момче" или може би "грапаво плаче"...Юнги не беше сигурен. Не го слушаше добре. Беше изцяло съсредоточен в разговора си с Чими.

MinGi: Като за начало се успокои. Вземеш да получиш някой удар и после да се чувствам виновен, че не съм успял да те спася.

MinGi: Изглеждай някак си небрежен. Когато дойде време да се срещнете по нищо не издавай, че се вълнуваш толкова. Просто обикновено хапване на пица с приятел. Е..ама не бъди и прекалено дръпнат де. Дръж се нормално.

Chimania: Тоест..как нормално? Мога ли да му се любувам докато се тъпче с пица? Или докато разглежда менюто?

MinGi: Това е страшничко. Може само малко докато гледа в менюто си. И ти гледай в твоето, но от време на време хвърляй някой друг поглед. Не прекалявай..Ще се усети без време.

Chimania: Добре..ще се опитам. А ако направи нещо, което не очаквам? Като например да ме хване за ръка? Или да ми избърше кетчупа от устните? Ох Юнгииииииииииииииии....ще припадна.

MinGi: Ама че си драматизация. Успокой се Чими. Просто те е поканил на парче пица. Няма да ти иска черния дроб.

Chimania: Прав си. Прекалявам. Ще се успокоя. Благодаря ти Юнги. Страхотен приятел си.

Юнги се усмихна леко. Чими го мислеше за страхотен. Юнги усети сърцето си да бие бързо. Беше толкова хубаво, но някак и болеше от бесните му удари. Момчето въздъхна и подпря ръката си на плота, като постави брадичка върху дланта си. Беше вперил все още поглед в екрана. Искаше да напише на Чими, че всичко е наред и че за това са приятелите, но някак си усещаше, че ще излъже.

А не искаше да лъже Чими.

- С тия телефони нищо чудно, че младите сте тъпи-отвърна заядливо възрастния чистач и мина с кофата покрай бара, клатейки глава. Юнги му хвърли зъл поглед и прибра телефона си в джоба на дънките.

Още с излизането от тоалетните, Джимин забеляза Техюнг. Беше в другия край на коридора и говореше с преподавателя по физическо. Преподавателя по физическо-господин Су Ян беше висок мъж на около тридесет и пет години. За тези си години вече имаше голо теме и сбръчкана физиономия. Носеше се слух, че имал връзка с госпожицата по математика и тя го накарала да оплешивее. Но това бяха училищни клюки, а Джимин спираше достъпа им до ушите му, освен ако не ставаше думи за Техюнг. Г-н Су Ян размахваше пръст в лицето на Техюнг, при което младото момче кимна два, три пъти. Джимин се приближи бавно към Техюнг, едва когато бе сигурен че разговора му с господина свърши. Техюнг въздъхна силно и вкара ръце в джобовете на панталона си, обръщайки се в посока към Джимин. Щом видя по-ниското момче Техюнг се усмихна с неговата широка усмивка.

- Джимин-а, не закъсняваш ли за час? Защо си още в коридорите?

- Ами, да...Какво става с теб и господина по физическо?

Техюнг свъси устни и изкара ръцете си от джобовете, премятайки едната през раменете на Джимин. Бузите на по-ниското момче веднага се зачервиха. Беше толкова топло, ароматно и приятно в прегръдката на Техюнг. Джимин спря да слуша, прекалено отнесен от биенето на сърцето си.

- ..и каза, че щял да ме наказва да чистя салона цяла седмица. Ама, че идиот. Това, че госпожицата по математика не му пуска вечер, не означава, че трябва да си го изкарва на нас. Какво сме виновни, че не прави секс

Джимин кимаше леко, макар половината от това, което каза Техюнг да не достигна до мозъка му.

- Както и да е. Влизай вече в час. Не е присъщо за теб да отсъстваш-Техюнг вдигна ръката си и освободи Джимин от топлата, приятелска прегръдка. – Техюнг до Джимин. Приемаш ли?

- А..? Какво?-очите на Джимин се вдигнаха към лицето на Техюнг, което беше намусено

- Хъбя се да говоря, а ти дори не ме слушаш. Казах да влизаш в час Джимине. Закъсняваш.

- Боже..-извика Джимин, когато реалността отново стигна до мозъка му.

Със скорост, която по принцип не бе присъща за него, Джимин влезе в стаята карайки всички да погледнат към него.

Техюнг се засмя. Джимин беше толкова забавен. Беше щастливец с приятел като него.

*

Беше четири часа след обяд и Юнги тъкмо беше приключил работа. Едва беше излязъл от заведението, когато получи известие на телефона си.

Chimania: Днес получих първото си закъснение. ;(

MinGi: Боже какъв шок. Не знам как ще спиш довечера.

Chimania: НАЛИ! Аз също не знам, Юнги...

MinGi: Боже Чими..успокой се. Пошегувах се..просто си закъснял..няма страшно.

Chimania: Да бе, да....аз никога не закъснявам.

Юнги се засмя от сърце. Чими беше толкова прилежен и добричък. Не можеше да повярва, че съществува такъв човек.

MinGi: Сменям темата сега. В очакване съм.

Chimania: Така ли? Какво чакаш? Или кого?

MinGi: Теб, Чими.

Chimania: Мен??? Юнги не те разбирам.

MinGi: Понякога си страшен идиот, Чими.

MinGi: Очавам си снимката.

Chimania: O!

Джимин се изчерви срещу екрана на телефона си. Беше забравил тази ГОЛЯМА подробност. Сега, когато можеше да обмисли всичко подробно...беше малко глупаво да приема. А и не беше убеден защо са му на Юнги негови снимки. Но сделката си бе сделка..а и Юнги бе единствения, който можеше да му помогне с Техюнг.

Chimania: Добре, но...не се смей.

MinGi: Няма, обещавам.

Chimania: ВСИЧКИ казват така....

Chimania sent photo:

Юнги се усмихна щом отвори снимката. Чими беше толкова сладък тук. Почти можеше да усети мекотата на бузките му.

- Красив си- изшептя Юнги, но курсора си остана все така недокоснат.

Нямаше начин да напише нещо подобно на Чими.

Страхуваше се, че ще го уплаши.