Юнги изпита притеснени каквото не бе изпитвал от доста време насам. Страхуваше се да се открие до такава степен пред Чими. Юнги знаеше как изглежда Чими, което допълнително го обезкуражаваше. Не беше в неговата категория. Беше далеч, далеч по-обикновен и грозноват. Просто може би трябваше да пази външността си за по-голям период от време. Така нямаше да загуби Чими като приятел още в началото.

MinGi: Ако ме видиш...по-голямо доверие ли ще имаш към мен?

Джимин преглътна. Някак си в думите на Юнги усещаше частица разочарование. Не това обаче бе целта му.

Chimania: Не разбира се. Просто, толкова ми е любопитно какво лице се крие зад този твой характер.

MinGi: Нека сключим сделка, Чими. В мина, в който се почувствам сигурен и спокоен ще ти изпратя снимка. Ще го направиш ли за мен?

Джимин въздъхна примирено. Мисълта, че Юнги му няма доверие го караше да се натъжава. Но всъщност до някъде имаше право да бъде предпазлив. В интернет пространството нищо не е толкова достоверно, колкото изглежда. Това бе и една от причините Джимин да не спомене истинското си име.

Chimania: Да. Съгласен съм.

MinGi: Благодаря ти. Сега искам да разбера всичко за теб.

Джимин се настани по-удобно в леглото си и с ентусиазъм, какъвто не намираше често у себе си започна да барабани по екрана на телефона.

Chimania: Добре, от къде да започна. На осемнадесет години съм и имам десет  годишен по-малък брат на име Джунгкук. Живеем в Тегу от както се помним. Загубихме родителите си при трагичен инцидент, но..наистина не искам да говоря за това. Прекалено тежка тема е за мен.

MinGi: Чими ако искаш спри до тук. Не искам да минаваш през това...

Chimania: Не, не..искам да знаеш..поне това ти дължа, нали? А и ако ще сме приятели трябва да знаем един за друг.

Chimania: Живота ми е скучен, Юнги. От училище се прибирам вкъщи, а от вкъщи отивам да училище. Понякога се чувствам като робот, който е програмиран само за една и съща функция. Ако в живота ми не присъстваше Куки сигурно щях да полудея.

MinGi: А този Техюнг? Как се случи всичко това с него?

Chimania: Техюнг е човекът, който бе до мен след смъртта на родителите ми. Познаваме се от почти десет години...още от деца. Живее няколко преки по-надолу от дома ми. Не помня добре запознанството ни. Помня само, че бях едно малко и самотно момче, което нямаше много приятели освен Техюнг и една плетена кукла. И преди да започнеш да ми се подиграваш трябва да спомена, че куклата беше момче.

Юнги се засмя тихо. Чими започваше да влиза в главата му, а все още не се познаваха толкова добре.

MinGi: Хвана ме в крачка..добър си.

Chimania: Моля ти се..ще ме обидиш. Та..Техюнг се превърна в нещо повече, когато влязохме в гимназията. Той почти веднага стана любимеца на всички учители и момичета, а аз се превърнах в сянката, която постоянно стои зад него. Но знаеш ли кое бе странно? Това, че макар популярността, която получи Техюнг нито веднъж не ме заряза. Винаги се обръщаше към мен и ме прегръщаше през рамене, влачейки ме като трофей по коридорите на училище. На момента ми става смешно, като си ни представя отстрани. Той- глава и половина над мен, аз куклата в ръцете му.

MinGi: Чими. Имаш адски ниско самочувствие, знаеш ли? Макар да прозвучи неправилно ще ти кажа, че ти си адски красиво момче. Не знам защо нямаш смелостта да го осъзнаеш и не използваш тази външност както явно Техюнг прави.

Бузите на Джимин започнаха да горят. Не всеки ден някой му казваше, че е красив... Но лесно можеше да свикне с това..

Chimania: Може би не е в гените ми. Знам ли.

MinGi: И..как стана всичко? Как разбра, че приятелят ти от детство се превръща в нещо повече?

Chimania: Всичко стана прекалено бързо, Юнги. В единия момент се смеехме и аз го галех по косата като кученце, а в следващия ми се искаше да преплитам пръстите си в кичурите, докато той ме целува като луд. Грешно е знам.......Прекалено грешно..Но това, което чувствам може да се опише само с две думи. Любов и страст.......

MinGi: Уаа...това беше прекалено за очите ми. Вече съм опорочен.

Chimania: Глупчо. Сега си ти наред.

MinGi: Какво?

Chimania: О, я стига. Няма просто така да се измъкнеш. Искам да знам за теб.

MinGi: Ама това го нямаше в плана..

Chimania: Моля теее

Юнги прокара ръка през лицето си. Чими беше прав. Той сподели толкова много за себе си...щеше да е адски грубо Юнги да не му отвърне на жеста. А и ако искаха да станат наистина приятели трябваше да преодолеят страха от разкритие.

MinGi: Мин Юнги, на деветнадесет. Точно така..за теб официално съм хьонг..или шефе...и на двете съм окей.

Chimania: Много смешно Юнги...

MinGi: Живея сам, родителите ми работят в Италия. Имам един единствен приятел на име Чен и е адския идиот. Може би затова си ходим като тандем..не знам..трябва да го питам. И още нещо. И аз живея в Тегу. Изненадааа...

Chimania: ТИ КАКВО????

MinGi: Какво ?? А?? Нещо казах ли??

Chimania: ЖИВЕЕШ В ТЕГУ....ТОВА Е НЯКАКВА ШЕГА НАЛИ?

MinGi: Добре Чими успокой се...май трябваше да спестя това за себе си. Ако знаех че ще откачиш щях да те излъжа. Марс достатъчно далеч ли е?

Chimania: Юнги замълчи за момент и ме чуй. Искам да се видим. Боже толкова искам... Ти живееш в Тегу..Боже..ами ако сме съседи? Къде точно се намираш сега?

- О мамка му- изруга силно Юнги и пусна телефона в скута си. – Страхотно Юнги..можеш ли да се прецакаш повече? – Не можеше да повярва, че Чими иска да се видят. Та те се познаваха от няколко дни. Беше прекален рано за това. Първо Юнги трябваше да се увери, че Чими е реален..защото..боже такава красота му се струваше нереална. После трябваше да разбере дали има жълта книжка, да проучи коя кръвна група е и дали има два бъбрека..в случай, че му се наложи да ползва единия или закъса с пари.. Добре, добре..Юнги трябваше да се успокои. Започваше да полудява, параноята, която се обаждаше доста рядко сега чукаше на вратата му с пълна сила.

Телефона му иззвъня няколко пъти. Чими му пишеше, но Юнги се страхуваше да отвори чата. Не знаеше как да реагира на ентусиазма, който показваше Чими.

Chimania: Ще идем на кино и после на пица, може да гледаме някакъв филм у дома. Ще те запозная с Куки и НАЙ-НАКРАЯ ЩЕ ВИДЯ ЛИЦЕТО ТИ. Толкова се радвам.

MinGi is offline.

Chimania: Юнги?

Chimania: Тук ли си?

Chimania: Игнорираш ли ме?

Chimania: Нещо лошо ли казах? Ако искаш ще пропуснем киното или пицата?

Chimania: Юнги?..

Юнги побърза да набере Чен. В такива ситуации той най-малко щеше да му помогне, но това бе съдбата му. Да има само един приятел...къде му бе ума.

- Кажи ми, че умираш-изхленчи Чен в просъница.

- Нещо такова – изсъска Юнги. Въртеше се в стаята си и не можеше да спре да мисли – Чими иска да се видим.

- Много си бърз, браво. Само не го води на онова скапано място, където обичаш да се покриваш. Ще го изплашиш без време.

- Ако беше до мен щях да те удуша, но това значи да изгубя единия си приятел плюс това, че сигурно ще вляза в затвора. Имам нужда от малкия ти мозък. Помогни ми Чен.

- Е щом поставяш нещата така. Как да откажа.

Юнги се заслуша в шума, който се чуваше в отсрещната слушалка. Малко по-късно Чен отново поговори.

- Слушам те.

- Чими ми каза, че живее в Тегу и когато разбра, че и аз живея тук веднага поиска да се срещнем. Дори не съм му пращал снимка. Страхувам се да се изправя срещу него. Рано ми е.

- О, Юнги я стига. Това ще бъде просто една обикновена среща. Нещо като да пийнете едно кафе или да обядвате преди да идете на Кино. Нищо кой знае какво. Правил си го и преди.

- Да, но тогава хората, с които излизах знаеха как изглеждам от самото начало. И запознанството ни не беше толкова странно.

- Ти го харесваш-въздъхна изведнъж Чен и Юнги извика бързо.

- НЕ Е ВЯРНО. Просто се притеснявам.

- Притиснението ти е напразно. Всичко ще бъде наред. Но ако толкова държиш да изчакате, просто му кажи. Сигурно ще рабере.

Юнги се замисли над думите на Чен..може би приятелят му беше прав. Чими беше добро момче..поне така изглеждаше. Нямаше причина да се държи така сякаш живота му зависи от тази среща. Юнги благодари бързо на Чен и затвори телефона като отново пусна мобилните си данни. Имаше около десетина смс-а от Чими.

MinGi: Чими, не съм готов за това.

Юнги реши да действа направо. Сърцето му щеше да падне в гащите докато чакаше отговора от Чими.

Chimania: Юнги, съжалявам. Прибързах нали? Не исках..просто много се зарадвах, че сме толкова близо един до друг.

Юнги се усмихна мило.

MinGi: И аз Чими. Но въпреки това ми дай време. Някой ден..ще се видим.

MinGi: Сега обаче мисля да си лягам, защото утре съм на работа. Ще ти пиша още сутринта...а кой знае, може да получиш снимка от работното ми място.

Chimania: НАИСТИНА ЛИ? Ще чакам Юнги.

            MinGi: Лека нощ Чими.

Chimania sent photo:

            Chimania: Лека нощ..хьонг.

- О мили Боже. Реален ли си изобщо Чими?

Юнги не заспа веднага. Остана вгледан в снимката докато батерията на телефона му не падна.