Беше малко след четири часа, когато вратата на кафенето се отвори и през нея премина Чен. Беше облечен с черен спортен екип и ярко червени кецове, които светеха като светофар. Той потърси с поглед Юнги и когато го забеляза, се усмихна. Приближи се с лекота като на котка и тупна с длан върху бара, карайки другото момче да подскочи. В уплаха си Юнги изпусна дървената пръчица и развали картинката, която рисуваше върху горещото кафе. Той изстена изненадано и повдигна вежди към приятеля си. Отвори устни, за да каже нещо, но в този момент клиент застана до Чен и се усмихна.

- Извинете, може ли да поръчам бял шоколад и мъфин?

- Разбира се - отвърна Юнги и погледна отново към Чен с недоволство.

Юнги проговори веднага, щом момичето се върна на масата си.

- Имаш късмет, че в заведението има хора, иначе се пиши мъртвец!

- Някой май е станал с гъза нагоре, а? – Чен се намести върху единия от петте високи стола, наредени около бара.

- Бях си много добре до мига, в който не провали арта ми. Благодаря, между другото! – чернокосото момче се усмихна изкуствено и се обърна, за да направи горещия шоколад. – Какво правиш тук? Не трябваше ли да водиш котката на ветеринар, или не знам..да чистиш лайно от обувката си?

Чен изсъска с език и подпря глава върху ръката си.

- Не, утре по обед. Беше ми скучно у дома и реших да намина, но като те гледам, по-добре да си бях стоял вкъщи. Миналата седмица платих пакет допълнителни порно канали. Има един, в който-

- Спри до тук! Не искам да получавам повече информация.

- О, я стига! Все едно не си биеш по една сутрин. Виж си ръцете..струва ми се, че дясната е по-голяма от лявата. Човече...трябва да ги сменяш. Ще вземе да стане по-очевидно.

- Кълна се, че в момента искам да те убия - Юнги разтърси глава и довърши поръчката на момичето, след което сервира и се върна на бара.

- Ще пиеш ли нещо?

- Каквото направиш. Та, как са нещата с Джимин? Прогрес?

Устните на Юнги се разпънаха в лека усмивка, щом името на другото момче бе споменато. Не беше спирал да мисли за Джимин от мига, в който си тръгна онази вечер. Оттогава не се бяха чували. Всъщност...нямаха основателна причина да го правят, но това не натъжи Юнги, а му даде време да осъзнае, че чувствата, които изпитва към Джимин не са мимолетни, а напротив - беше нещо истинско и силно.

- Онази вечер бях в дома му. Гледахме филм, но нищо между нас не се е променило. Имам усещането, че е по-спокоен около мен. Знам ли... Начинът му на говорене, действията му. Странно е. Дава ми смесени сигнали и това не ми харесва.

- От какво се притесняваш? Нали това искаше? Да отвърне на чувствата ти.

- Да, но...не знам, не го чувствам правилно. Не знам - Юнги завърши поръчката на Чен и я постави на бара пред момчето.

Нужни бяха няколко секунди, за да може мозъкът на Чен да асимилира случващото се. Единственото, което направи бе да изкара телефона си и да направи снимка на кафето. След което взе малката лъжичка до чашата и я постави до устните си. Върху лицето му се изписа объркана физиономия.

- Чудя се от къде да започна...отгоре или отдолу? Обичам крема, който е отгоре, но пък ми харесва и долната част. Труден избор.
Юнги се засмя леко, след което преметна бялото парцалче, с което полираше чашите.

- Отричам се от теб.

- Амин!

***

Джимин и Техюнг стояха на една от масите в кафенето, намиращо се срещу училището. Беше малко заведение с витрина, пълна със закуски и десерти. Джимин пиеше горещ бял шоколад и ядеше чийзкейк, докато Техюнг пиеше сода и гледаше в телефона си. Тишината около тях никога не бе натоварваща и неловка. Напротив. Беше нещо напълно обичайно и нормално в техните отношения. От няколко минути Джимин умуваше върху сложна задача по Математика, която не му даваше мира вече два дни. Срочните изпити „чукаха" на вратата, а той бе по-неподготвен от всякога. В заведението се разнесе звукът на смях, идващ от съседната маса, на която стояха четири момичета. Гледаха някакво видео на таблет, положен на масата и се смееха с длани пред устните. Явно се опитваха да бъдат тихи, но никак не им се получаваше. Това допълнително разсейваше Джимин и той затръшна тетрадката си.

- Успокой се, тигре – Техюнг се подсмихна, все още наблюдавайки екрана на телефона си.

- Лесно ти е на теб! Не те чака ужасно сложен тест по Математика.

- Това е вярно, но пък имам Биология.

- Туше! – Джимин забоде вилицата си в чийзкейка и се заигра с хапката, докато обмисляше какво да направи за вечеря. Куки искаше спагети, но доста често хапваха полуфабрикати, затова Джимин не искаше да прибягва към толкова тежка храна. Може би задушени зеленчуци или някаква крем супа. Мразеше да мисли какво да сготви. Беше толкова дразнещо.

- Земята до Джимин! – Техюнг размаха ръка пред лицето на другото момче и се засмя щом Джимин се стресна и изпусна вилицата си. Малко парче от десерта попадна върху лилавата му тениска с надпис „Neverland".

- О, не! – изстена Джимин и издърпа една салфетка, за да избърше десерта от блузата си.

- Извинявай, Джимине! Спокойно, ще се изпере – Техюнг подаде своята салфетка, която бе приета с усмивка от Джимин. – Между другото, трябва да ставаме, следващият час започва след десет минути.

- Стана ли време? – попита отегчено Джимин и погледна към лицето на Техюнг, който кимна.

Двете момчета платиха сметката и се отправиха към училищната сграда, където пътищата им трябваше да се разделят.

- До после, приятел! Ще те чакам отпред в три.

- Добре. – Джимин се усмихна и се обърна, тръгвайки към следващия си час.

Вървейки по коридора, от джоба на якето му се чу звук, наподобяващ известие. Джимин измъкна телефона си и погледна полученото известие от Инстаграм. Беше снимка, качена от Юнги. Джимин спря да върви и с неописуемо нетърпение щракна върху поста. Отвори се приложението и няколко секунди по-късно се появи снимката.

Беше чаша кафе с изрисувана картинка отгоре. Сърцето в гърдите му не спираше да бие бясно и това го побъркваше. Не си беше писал с Юнги от толкова време, че дори не знаеше дали бе редно да следва профила му. Джимин премести снимката леко по-надолу, за да прочете таговете, след което забеляза коментарите.

Chen_97: А аз получих един прост к*р! И си платих за това!

Rosi: Уааа, искам да видя!

RJ: Това е епично, човече!

PinkDuck02: Чен! Плащаш си за к*р? А протестираше, когато ти подарих онази възглавничка за рождения ти ден.

Chen_97: Имаше проклети цици на нея! Майка ми ще ме изгони от вкъщи, ако я открие!

...

Джимин смръщи вежди. Той натисна върху никнейма Chen_97, след което се отвори профилът на непознатото момче.

Следващото, което се случи бе като цунами. Снимка след снимка. Всичко бе като една добре написана биография. Чен...този Чен бе...приятелят на Юнги, който...Не!

- Не...- прошепна Джимин – Това няма как да стане. Просто не е възможно.

Очите му се напълниха със сълзи, а сърцето му заби като лудо.

Не знаеше как да се чувства.

Да се радва. Да плаче. Да крещи. Да се засмее? Кое най-напред да стори? Чувстваше се като глупак. В същото време изпита спокойствие. За една кратка секунда се почувства добре.

Звънецът за началото на часа се разнесе в коридора. И вместо да тръгне по посока на стаята, Джимин се обърна с гръб и се отправи направо към стаята на Техюнг.

Искаше да се увери, че не полудява. Че зрението му не си прави шеги с него.

Веднъж стигнал до стаята, той нахлу без да почука. Поклони се и излъга, че трябва спешно да поговори с Техюнг.

Е не бе точно лъжа...от части си бе самата истина.

Техюнг излезе притеснен от неочакваната поява на своя приятел и най-вече заради състоянието, в което се намираше той. Джимин единствено му подаде телефона си. Техюнг повдигна вежди изненадано и погледна в очите на Джимин.

- Какво е това?

- Това – започна спокойно и тихо Джимин – това е Чен, а момчето на снимката до него е Юнги – устните на Джимин се разпънаха в лудешка усмивка. Това притесни допълнително Техюнг.

- Какво се опитваш да ми покажеш Джимин?

Джимин взе отново телефона си и малко след това отново го върна на Техюнг.

- А това е арт върху кафе. Юнги работи в кафене. Бях прав от самото начало, когато те накарах да отидем в онова кафене. Това е негово дело.

- Джимин, сигурен ли си, че... - преди Техюнг да довърши, Джимин отговори:

- Виж коментарите и погледни от чие име е първият.

Техюнг забеляза никнейма на Чен и погледна към Джимин.

- А сега щракни върху никнейма и погледни последния пост. Погледни и таговете и ми кажи, че не се побърквам.

Техюнг побърза да изпълни заръките на Джимин, при което притаи дъх. Едва успя да измисли какво да каже, когато Джимин отново го прекъсна.

- Не откачам, нали?

- Джимин-

- Той е! През цялото време е бил той..а аз...аз..

- Джимин...

- Ще се прибирам, Те. Малко съм объркан.

- Джимин не прави глупости.

Джимин единствено се усмихна.

- Хей, добре съм. Наистина. Просто ми трябва малко време. Не знам какво да си мисля вече.

Джимин взе обратно телефона си от ръцете на Техюнг и му обърна гръб, тръгвайки към изхода на сградата. Трябваше да се прибере и да събере мислите си, но това можеше да почака. Първо трябваше да отиде в това кафене и да се увери с очите си. Вече можеше да разбере защо Юнги отказваше да се видят.

Защото през цялото това шибано време, той е бил Шуга!