MinGi: Извинявай, че те зарязах така снощи.

Беше едва шест сутринта, но въпреки ранния час, Юнги се беше събудил учудващо отпочинал. Обикновено ставаше доста по-късно.

Чувстваше се малко виновен за това, че беше оставил Чими само на сийн предната вечер. Не го беше направил нарочно, естествено. Просто се почувства странно от това да си пише с момче, което изглежда по толкова добър начин. Макар да изглеждаше отворен и надъхан в интернет пространството, реално си бе един смотан тийнейджър.

Друго обаче бе да си боравиш с клавиатурата. Стената, която го криеше зад профила му, му даваше нужния кураж, който нямаше в личния живот и той се превръщаше в човек, непознат за самия него...

Chimania: Няма проблем. Нормално е..предполагам.

Юнги беше силно благодарен на този Чими. Може би те наистина биха били едни страхотни интернет приятелчета.

MinGi: Защо си станал толкова рано?

Джимин се зачуди дали да отговори на това все още непознато момче. В следващия момент се сети, че всъщност няма с кого да сподели, а така се вълнуваше за днешния ден.

Chimania: Днес Техюнг има рожден ден. Вълнувам се и не мога да спя добре.

Отне малко време на Юнги, за да си припомни кой по дяволите беше този Техюнг.

MinGi: Какво му купи?

- Браво бе идиот......- Юнги се удари по челото. Може би следващия път щеше да успее да изтъргува черния му дроб на пазара. Едва ли Чими щеше да му каже. Не бяха толкова близки.

За изненада на Юнги, Чими отговори много бързо.

Chimania: Една страхотна тениска с 3D ефект. Техюнг обожава такива. Има сигурно десет, но продължава да си купува и постоянно говори, че няма да спре докато не препълни гардероба и не си направи колекция по цветове.

Джимин се усмихваше докато пишеше. Мисълта за Техюнг го караше винаги да се усмихва като влюбена ученичка.. Което всъщност не бе далеч от истината. Като изключим че не бе момиче де.. Но Джимин не отричаше че би могъл да се превърне с малко грим, стига Техюнг да поиска.

При мисълта за контрола, който би могъл да понесе под натиска на Техюнг, Джимин изчерви бузки и сърцето му за думка като лудо.

- Не, не сега Джимин. Трябва да станеш, да се изкъпеш, да закусиш и да опаковаш подаръка на Техюнг. Няма време за глупости- той си удари лек шамар по лявата буза и въздъхна.

Chimania: Ще ти пиша после, става ли? Трябва да се приготвя.

MinGi: Добре, ще чакам. До скоро Чими.

Юнги прати емотиконка, на която две кученца се прегръщат. Джимин се усмихна леко и отвърна с показалец.

Юнги заключи телефона си. Явно денят му щеше да бъде дълъг и скучен. А имаше такива големи планове. Като например да си пише цял ден с Чими и може би да изпроси още някоя снимчица.

Не беше виновен той, ок?! Просто Чими си беше красив, а Юнги обичаше да мастурбира на красива личица.

*

Джимин бързо излезе от домът си, като не забрави да заключи след себе си. Джунгкук беше все още в леглото и сладко си спинкаше, затова Джимин не му каза, че тръгва. След обяд трябваше да мине през малкият магазин за сувенири покрай училище. Там може би щеше да открие керамично слонче, подобно на това, което баща им бе подарил на по-малкият му брат.

Денят не беше много студен, но въпреки това Джимин си беше облякъл дебелият пуловер. Беше в небесно син цвят. Беше преметнал раницата си през рамо и беше сложил очила, които бяха по-скоро като аксесоар. В ръце бе прегърнал опакованата тениска, която щеше да подари на Техюнг малко по-късно.

До училището нямаше много път, затова Джимин не бързаше излишно.

Техюнг най-вероятно вече го очакваше пред сградата, както всяка сутрин. При мисълта, че отново ще зърне слънчевото лице на своя най-добър приятел, Джимин се усмихна глупаво. Ударите на сърцето му бяха толкова силни, че може би ако липсваше шума от трафика щеше да се чуе ясно като клаксон на кола.

В далечината, червената шапка, която бе любима на Техюнг и той винаги носеше беше като светофар в очите на Джимин. Той се усмихна широко и вдигна ръка на току що забелязалото го момче. Беше малко по-висок от повечето му връстници, затова и стърчеше една глава нагоре. Джимин взе останалото разстояния на бегом и щом се приближи до Техюнг му се нахвърли необмислено. Стисна го толкова силно в прегръдката си, че чак болеше.

- Джимин...ще ме задушиш.- изпъшка Техюнг и се засмя, когато Джимин възрази глупаво.

- Техюнги, честит рожден ден-той изпъна ръцете си напред и подаде опакования подарък на своя най-добър приятел.

- Това за мен ли е?-попита високо Техюнг. Усмивката му бе толкова широка, че си бе чак заслепяващо.

Джимин единствено кимна и с любопитство наблюдаваше как Техюнг стръвнишки разкъсва цветната хартия. Щом я пусна на земята и разгъна тениската той отвори широко очи.

- Стига бе. Толкова е яка-Техюн погледна към Джимин и въздъхна - Само в жълто още нямах. Супер си приятел- Техюн удари леко рамото на Джимин, при което той се усмихна.

Приятел.. Защо приятел?

Джимин никога нямаше да спре да си задава този въпрос. Но всъщност..наистина нямаше смисъл да го прави. Той бе пределно наясно, че Техюнг не го чувства като нищо повече.

Просто приятел.

Изведнъж настроението на Джимин се скапа. Техюнг дори не обърна внимание.

Не беше от значение. Важното бе, че усмивката, която сега стоеше на лицето му, бе породена от Джимин.

По-ниското момче отново се усмихна.

- Нали за това са...приятелите- Джимин сдъвка едва думата.

Техюнг възкликна от радост и изкара телефона си.

- Ела, ела насам. Този момент има нужда от снимка.

Джимин се приближи леко до Техюнг. Искаше да го прегърне наистина много искаше, но се страхуваше, че допира би могъл да бъде изпепеляващ.

За разлика от него, Техюнг не се замисли и прекара ръцете си през рамото му.

- Ще я кача довечера. Задължително. Ти си най-добрия приятел на света.

Джимин проследи с поглед как Техюнг се обръща към някакво момче и му показва въодушевлено тениската.

В този момент Джимин се почувства сам.

MinGi: Сигурно празнувате, но да знаеш, че току що се хлъзнах и паднах в банята. Ако до довечера не се появя, значи съм умрял. Дано дойдеш на погребението.

Джимин се засмя. Искрено и от сърце. За част от секундата този Юнги просто изтри тъгата от мислите му.

Chimania: Пълен идиот си. Затова пък получаваш пълно членство в клуба ми. С теб ставаме двама. Честито Юнги.

MinGi: Колко успокоително........@-@

--

Хелоу. Знам, че действието се развива малко бавно и вероятно скучно(не мога да преценя), но не искам да претупвам нещата. Опитвам се да качвам възможно най-често. Просто тази и следващите две седмици са ми малко по-натоварени от обикновено и така ще бъде за сега :0.