Chimania: Юнги, няма да повярваш какво ми се случи.

Джимин стоеше по боксерки на леглото, което се предполагаше, че трябва да споделя за цели две нощувки, с Шуга. Беше накарал Шуга и Техюнг да излязат, за да се преоблече на спокойствие. Куки отдавна беше открил паролата за Уайфай връзката и се намираше в малкото холче за гости, което бе на първия етаж на къщата. Оказа се, че те не са единствените посетители на тази страхотна сграда за гости. Имаха „съседи" на долния етаж. Бяха младо семейство с две годишна дъщеря. Джимин не знаеше много за тях, а и не се интересуваше много, тъй като беше крайно „застрашен" от нарушаването на личното му пространство.

Да дели стая с Шуга бе поносимо и лесно можеше да го преглътне. Но да дели ЛЕГЛО с него беше съвсем друга работа. Усещаше сърцето си да бие като барабан и макар мозъка му да се опитваше да го успокои, явно не успяваше...ама никак.

Джимин усети как телефона му вибрира, докато се опитваше да намери начин да се побере на декоративното диванче в стаята.

MinGi: Здравей, Чими. Какво? Чакай! Спечелил си от тотото и ще ме водиш на екскурзия в Дубай?

Chimania: Не. Не позна. На почивка съм. За два дни. С Техюнг, Куки и ШУГА!

MinGi: Чакай! С Шуга? Онзи Шуга?

Chimania: Да. И това не е всичко. Ще деля легло с него. Какво да правя Юнги? Как да се отърва от неловката ситуация.

MinGi: Говориш така сякаш да лежиш до него би ти докарало венерическа болест.

Chimania: OХ..прав си. Не е чак толкова страшно. Просто е супер неочаквано и адски прибързано. Тоест...да...не, че ми е НЕ приятен или нещо такова. Просто се притеснявам. Не е като да се видим за няколко часа и да се разделим. Сега ще прекараме два дни заедно. На едно място. В ЕДНО ЛЕГЛО!

MinGi: Мисля, че се притесняваш излишно. А защо аз не знам, че отиваш на почивка? Тайни ли вече ще си имаме, а? Добре тогава...щях да ти кажа нещо важно, но няма..нека те човърка отвътре.

Chimania: Юнги, това е като да се изакаш на метеното. Адски е долно.

MinGi: Аз съм човек на крайностите...не ме тествай хд

Chimania: Юнги...харесва ми хумора ти, знаеш ли?

MinGi: А на мен ми харесваш /

Юнги гледа няколко секунди в екрана на телефона си, за да си даде някакъв кураж да изпрати написаното, но щом пръста му отиваше върху бутона „изпрати", нещо просто го спираше.

Не го направи. Отново. Изтри всичко и прати на Джимин просто малка, сладка емотиконка със засрамено лице.

Джимин не му писа дълго време, затова Юнги му писа отново.

MinGi: Какво правиш в момента?

Chimania: Стоя сам в стаята само по боксерки. Но мисля, че трябва да вървя. Техюнг е намислил нещо и не казва какво, но според мен ще ни води на барбекю. Той обича барбекю, както и аз...така, че...това очаквам.

MinGi: Супер. И аз обичам барбекю. Хапни и за мен.

Chimania: Толкова съм гладен, че бих изял всичко на масата. Пожелай ми късмет.

MinGi: Късмет. И Джимин.

Chimania: Да?

MinGi: Забавлявай се. От сърце.

Джимин се усмихна мило срещу екрана на телефона си.

Радваше се, че успя да поговори за малко с Юнги. Малко се чувстваше зле, защото другото момче така и не спомена нищо за рождения му ден. Джимин въздъхна и разтърси глава, опитвайки се да не мисли за тъжни неща. Тази вечер щеше да си прекара добре, независимо от всичко.

*

- Моля те кажи ми, че си му купил хубав подарък-Юнги извъртя очи, докато в ухото му кънтеше дразнещия глас на Чен.

- Естествено, че съм му купил. Мисля, че ще се зарадва доста на подаръка ми.

- И какво му купи? Моля те...кажи ми, че не е нещо с батерии, чието съществуване е само за да се завира там където слънце не огрява.

Юнги се засмя, макар през ума му да мина мисълта за това как по-болезнено да убие Чен.

- Не съм му купил това, за което си мислиш..

- Зависи ти за какво си мислиш, че аз си мисля.

- Мисля си, че ти много мислиш, а хич не  те бива да го правиш.

- Аз си мисля, че ти си мислиш, че аз си мисля за нещо съвсееееммм грешнооо, което не е вярно, защото аз мисля нашироко и доста практично.

- Практично? – подсмихна се Юнги, докато Чен измляска в ухото му. Ядеше нещо и по звука приличаше доста на чипс.

- Ами да. Може да го държи в нощното си шкафче. Или в някоя кутия за обувки. Някои хора го държат дори под възглавницата...за по-лесен достъп..сещаш се...ДОСТЪП.

- Чен, ще ти затворя.

- Добре де, добре. Само не прецаквай нещата пак, ок? Джимин трябва да си изкара добре. Най-малкото това му дължиш, след като го лъжеш по този начин.

- Мразя, когато си прав.

- Ох, Юнгии, Юнгии..Аз винаги съм прав, но света е крив. Както и да е. Ще ти затварям, защото започва Сексът и градът. Боже, обичам този сериал!

- Добре..и аз затварям. Мисля, че Джимин слиза.

- И Юнги.

- Да?

- Използвай презерватив.

- Обичам натуралния секс, Чен.

- Илл, илл, илл... трябваше да се вкиснеш и аз да се засмея победоносно. Изчезвам от тук. Сърцето ми е прекалено чисто за това..Ил!

Юнги се засмя срещу екрана на телефона си, едва когато го свали от ухото си. Чен беше затворил преди секунда. Обичаше да дразни своя приятел. Имаше нещо странно блажено във всичко това, на което Юнги се наслаждаваше безкрайно много.

От горния етаж слезе Джимин, който носеше светло синя тениска, черни скини джинси и черен кожен елек. Изглеждаше неописуемо секси и сладко, което просто открадна погледа на Юнги. Джимин му се усмихна очарователно и Юнги успя да различи цвета, който се появи по лицето му само за няколко секунди.

Техюнг беше изчезнал, за да отмъкне Джунгкук от играта, която неуморимо се опитваше да премине. Беше забил на някакво доста трудно ниво. Джимин се прокашля, за да разруши тишината, но въпреки това нито той, нито Юнги отвърна нещо след това. Беше адски неудобно и за двамата. Когато обаче Техюнг се появи със своята ослепителна усмивка и приятелско излъчване, сякаш стопи напрежението до минимум.

- Най-накрая се появи. Хайде да тръгваме, че ще закъснеем. Направил съм резервация в едно много готино заведение. Предлагат жива музика и храна на корем.

- Д-да...да тръгваме-отвърна засрамено Джимин и се усмихна леко на Юнги, който все още бе в транс.

Техюнг отви ръката си около раменете на Джимин и го поведе напред, говорейки му за това колко хубаво барбекю правят в този ресторант, какви хвалби имало в интернет страницата на ресторанта. Юнги въздъхна и бавно тръгна след другите две фигури, опитвайки се да измисли начин, по който да даде подаръка си на Джимин.

Обмисляше да го направи на вечеря, но не искаше да бъде толкова неловко и за двамата. Юнги беше убеден, че Техюнг има перфектния подарък. Той му бе най-добър приятел от толкова години. Със сигурност знаеше от какво има нужда Джимин.

Притеснението от това дали Джимин ще хареса неговия подарък го държеше в плена си цяла вечер.

Юнги разбра, че е пропилял всичките подходящи моменти да подари подаръка си, едва когато се прибраха след три часов престой в ресторанта и още един час в бавно вървене до къщата, в която бяха отседнали. Техюнг беше подарил на Джимин тънка, сребърна верижка. Толкова проста, но толкова нежна. Джимин вече я обожаваше. Юнги се почувства някак не на място. Не искаше да краде момента на Техюнг. Освен това той знаеше, че Джимин изживява този кратък момент по много по-вътрешен и дълбок начин. 

Изведнъж в тялото на Юнги се прокрадна онова отвратително чувство, когато знаеш, че нещо е чуждо, но си умираш да го притежаваш.

С влизането, Техюнг постави заспалото по-малко братче на Джимин върху леглото и се мушна под завивките, сгушвайки се до малкото момче. Изглеждаха като истински братя или най-добри приятели, които просто споделят топлината си един с друг в студена, зимна вечер. Техюнг последва примера на Куки веднага щом главата му допря до възглавницата. Едва беше сподавил едно тихо „спи ми се", а в следващия миг вече похъркваше. Джимин погледна към изгладената спалня, която трябваше да дели с Шуга и неловко измъкна хавлия и чисти дрехи от сака си. Погледна към Юнги, който се опитваше да не стои като дърво по средата на стаята.

- Ще си взема душ и мисля и аз да лягам.

- Ъм..да...да..то и аз май ще спя... да..-Юнги осъзна колко глупаво звучи, едва когато Джимин го загледа недоумяващо, след което кимна леко и се затвори в банята.

Скоро след това се чу водата, падаща по пода.

Юнги издиша тежко и се тупка на леглото. Искаше да си забие шамар, за да се вземе в ръце, но се съмняваше, че един шамар щеше да го върне в правата кондиция.

Погледа му се плъзна по неговия собствен сак, който стоеше прилично натъпкан в един от ъглите на стаята, точно до този на Техюнг. Юнги се изправи и клекна пред сака си, разтваряйки най-големия джоб, където бяха дрехите му. В единия край, точно до чифт боксерки стоеше малка опакована кутийка. Беше подаръка на Джимин. Юнги го измъкна и го сложи върху страната на леглото, където Джимин щеше да спи. Стоя прав до леглото и гледаше кутийката дълго време. Едва, когато водата в банята спря да се чува, той я взе и я пъхна под леглото от неговата страна. Джимин излезе няколко минути след това. Беше облечен в обикновена бяла тениска и къси, черни шорти. Косата му не беше много мокра, сякаш я беше подсушил преди да излезе от банята. Погледа му се спря на Юнги, който бе заел странна поза върху леглото. Усмихна се леко и в пълна тишина заобиколи леглото и легна от неговата страна. Постара се да не заема много място или да не докосва по някакъв начин Шуга.

- Носиш ли си тапи за уши?-попита изведнъж Джимин и Юнги го погледна изненадано.

- Н-не.. Защо? – Джимин се засмя тихо и поклати глава към Техюнг, който беше отрил, че ръката на Куки е доста добър заместител на възглавницата.

- Защото Техюнг хърка адски силно, когато е уморен. – Юнги се засмя и това накара Джимин да се засмее. – Радвам се, че се отпусна.

- Т-ти също. Доста е неловка ситуацията.

- Д-а...знам, че аз я правя неловка, но просто всичко е толкова странно за мен. Предполагах, че ще прекарам рождения си ден сам с по-малкото си братче, макар, че Техюнг всяка година ме кара да излезем някъде или идва у дома с торта и кока-кола.

- Това всъщност е един доста добър начин да прекараш рождения си ден-Юнги се усмихна мило и това накара Джимин също да се усмихне.

- Всъщност...радвам се, че тази година успя да бъдеш част от моя рожден ден. Не обичам много да го празнувам, но съм ти благодарен, че жертва ежедневието си за мен.

- Не говори глупости-възрази бурно Шуга и поклати глава. – Радвам се, че съм тук. С теб.-Джимин сведе засрамено поглед към скута си – И Техюнг, и Куки-допълни нервно Юнги.

Джимин уголеми усмивката си.

За първи път се чувстваше така сякаш съществува за някого другиго, освен за Техюнг и Куки.

- Между другото...не ти дадох подаръка си-Юнги се наведе и вдигна кутийката, която по-рано бе скрил под леглото. Подаде я към Джимин, който го погледна изненадано.

- Но...

- Не ми казвай, че е нямало нужда. Просто го отвори.

Джимин кимна с усмивка на лице.

Нетърпението, което проявяваше, накара Юнги да се усмихне широко. Изглеждаше като пет годишно момченце, което стои седнало пред елхата и разопакова коледния си подарък. Джимин измъкна сребриста кутийка и дръпна щифта, който я държеше затворен. Във вътрешността на кутийката имаше три малки фигурки във формата на котенца с кристални очички. Джимин отвори устните си и ги затвори, оставяйки безмълвен.

Изведнъж очите му се напълниха със сълзи и той остави кутийката в скута си, обгръщайки ръцете си здраво около рамената на Шуга.

Действието просто зашемети Юнги. Той не почака покана и прокара дланите си по гърба на Джимин, покривайки нос в едното му рамо.

- Благодаря ти-прошепна Джимин.

Гласът му беше мек и любвеобилен. Когато се отдръпна от прегръдката, Джимин изкара едната малка фигурка и я постави в дланта си.

- Знам, че обичаш чибита, затова прерових целия Сеул, за да намеря тези. В интернет пише, че са много търсени. Нещо като ВИП чибита. Извинявай, това прозвуча глупаво-отвърна засрамено Юнги и Джимин поклати глава. Лицето му грееше на слабата светлина от лампата.

- Перфектно е. Подаръка ти е страхотен. Запомнил си, че ги колекционирам..това за мен е повече от невероятно. Благодаря ти Шуга. Не мога да им се нарадвам-извика леко и това накара Техюнг да се размърда. Измърмори нещо тихо под носа си и се вкопчи в Куки, ползвайки го за плюшена играчка.

- Радвам се, Джимин.

Джимин не спираше да оглежда малките чиби котенца.

Нямаше търпение утре сутрин да ги снима и да ги изпрати на Юнги.