Джимин тъкмо се канеше да изключи мобилните си данни и да се отнесе в сън. Току що беше пожелал лека нощ на Юнги и се беше обърнал към прозореца, от където влизаше леката светлина на луната.Днес имаше пълнолуние, а Джимин спеше най-добре при пълна луна. Клепачите му пареха заради напрежението, което телефона отправяше към очите му. Изтриваше ненужните известия, когато получи съобщение от Шуга. Джимин побърза да го отвори. Първата мисъл, която мина през главата му бе, че другото момче бе забравило нещо свое тук, но мисълта почти веднага беше изтрита и заменена от нещо друго.

It's just me: Джимин.

Chimania: Да Шуга?

It's just me: Днес беше забавно.

Джимин се усмихна мило при думите на момчето от отсрещната линия.

Chimania: И за мен беше забавно. Харесва ми да прекарвам време с теб. Някак си мога да ти споделя всичко.

It's just me: Това е толкова мило, Джимин. Виж исках да те питам нещо.

Chimania: Какво има?

Юнги вдигна палци от екрана на телефона за няколко секунди. Искаше толкова много да напише това, което се въртеше в главата му през последните няколко минути, но и се страхуваше как би реагирал Джимин. В смисъл...нямаше да го кара да прави нещо нередно или нещо неприятно, но си беше един вид среща, което беше някак си стресиращо.

Осъзна, че се е забавил цели осем минути докато измисли как да представи въпроса си.

Chimania: Шуга, там ли си? Какво има, притесняваш ме така!?

It's just me: Да, да..тук съм. Извинявай, просто се бях отнесъл в телевизора.

Излъга. Но беше лъжа за негово добро. Щеше да е глупаво да каже истината. Сърцето му препускаше като лудо и се опитваше всякак да го успокои.

- Хайде Юнги. Стегни се..просто го попитай-той въздъхна силно и записа, преди да бе загубил малката капка кураж, която току що се беше появила .

It's just me: Чудех се дали би искал да дойдеш с мен до едно място?

Chimania: Ъм..сега ли?

It's just me: Всъщност...не мога да заспя.

Джимин Почувства някакво странно вълнение в стомаха си. Сякаш предстоеше нещо вълнуващо, а той не бе подготвен за него. Онова чувство да стоиш на ръба и да искаш да скочиш, но краката си просто да са „залепнали".

Chimania: Шуга, доста е късно. ..

It's just me: Ох..прав си. Извинявай. Игнорирай какво написах по-рано. Наистина извинявай. Лека Джимини.

Начина, по който го нарече Шуга беше леко смущаващ. Единствено Техюнг го наричаше така и това прати червенина по бузите му. Погледна към часовника на нощното си шкафче. Минаваше един сутринта.

Джимин не беше от момчетата, които просто ще скочат, ще се облекат и ще излязат толкова рано. Ще се мотат по улиците и ще се приберат само час преди училище. Техюнг бе от този тип момчета. Джимин бе от типа момчета, които си лягат в десет или единадесет и спят сладко до шест сутринта, стават и приготвят закуска, след това грабват раницата си и тръгват за училище.

Сега обаче осъзна, че може би това бе някакъв малък шанс да се доближи до представите на Техюнг. Да излезе в този късен час и да се мотае по улиците..точно както би направил той.

Chimania: Шуга, чакай!

Юнги забеляза, че Джимин пише, след това спира за няколко секунди. Трие..отново пише и така няколко пъти преди да получи отговор.

Chimania: Ще изляза с теб.

Едва когато го написа и препрочете Джимин осъзна, колко грешно звучаха думите му.

Chimania: Тоест, ще те придружа до там..където и да е...

Джимин си отдъхна, когато отговора на Шуга дойде обратно.

It's just me: Наистина ли? Страхотно. Благодаря ти Джимин. Ще бъда при теб до десет минути.

Chimania: Добре, но не звъни на звънеца. Ще събудиш Куки.

It's just me: Разбрано. До след малко Джимини.

Джимин не отговори, единствено го видя и напусна чата. Ама какво си мислеше изобщо! Той стана бързо от леглото си и навлече панталона, с който бе днес на училище. Отвори гардероба и просто грабна първата блуза, която му препречи пътя на ръката. Разгъна я и я облече. Вдигна горнището си от стола пред бюрото и го облече. След това си обу меки чорапки и взе телефона си.

Не мислеше да се бави много. Само час. А и очите му пареха за миг сън.

Слезе по тъмните стълби и обу кецовете, които използваше за моментите, когато просто трябва да прескочи до близкия супермаркет за хляб или прясно мляко. Взе ключовете си и излезе тихо, заключвайки след себе си.

Навън беше изключително студено. Джимин изтръпна от рязката промяна в температурата. Замисли се дали да не се върне и да не си вземе по-дебело яке, но бързо избута тази мисъл от главата си. Не искаше да събуди Куки.

Провери телефона си за известие от Шуга, но такова нямаше. След това влезе в Туитър акаунта си. Имаше известие за нов пост от профила на Техюнг. Джимин го отвори с нетърпение.

Taehyung Kim postet new photo:

Taehyung Kim: Лека нощ на всички малки дечица по света. Хьонг има още малко работа ;)

Джимин се засмя на надписа под снимката. Понякога Техюнг беше такъв идиот със своите странни постове. Джимин се вгледа в снимката. Погледа му почти веднага се закова върху устните на другото момче. Не че от снимката имаше кой знае какво друго да се види. Изглеждаха толкова пухкави и червени. Сякаш някой ги бе хапал до сега. Джимин усети червенината, която се появи върху лицето му. Той бързо остави сърчице под снимката и излезе от Туитъра. В далечината се чуха забързани стъпки, които се удряха по асфалта. Джимин вдигна глава и видя тъмна фигура, която се приближаваше бързо и задъхано. След още няколко крачки, осветено от нощната лампа в близост до дома на Джимин, се появи тялото на Шуга. Бузите и носа му бяха червени, а косата му разрошена. Гърдите му се вдигаха бързо нагоре-надолу, опитвайки се да си поеме правилно въздух.

- И-извинявай, че...закъ-снях-едва продума и въздъхна силно.

- Няма поблеми. Тичал ли си до тук?

- Ами..да...не исках да ме чакаш дълго. Студено е.

Джимин свали погледа си надолу. Засрами се толкова много. Сякаш беше първокурсник и му се налагаше да се запознае с целия клас.

- К-ъде искаш да ходим?- попита Джимин, за да прекрати неловката тишина.

- Ами..малко съм гладен. Ти?

Джимин потупа плоското си коремче и усети как то се свива при мисълта за храна. Погледна към Шуга и се засмя леко засрамено.

- Може да хапнем нещо.

- Бургер и кока-кола?

- Мъхъм. Идеално.

- Супер, знам едно място, което много ще ти допадне. Правят уникалните бургери с бекон и къдрава салата.

Шуга замята ръце развълнувано докато обясняваше, колко вкусно готвят в непознатото за Джимин място. Джимин се засмя тихо, но не каза нищо. Единствено кимна.

През целия път Шуга не спираше да говори за различни неща, сякаш се опитваше да запълни тишината и да не се стигне до неловки моменти между двамата. Джимин го слушаше заинтересовано. Всичко, което Шуга казваше бе някак си заразително. Ентусиазма, с който му говореше как мивката в кухнята се бе запушила от парченца храна или за това как котката на приятеля му изповръщала цялата си вечеря в скута му. Което беше адски странно, защото му напомни на нещо познато. Преди Джимин да се усети каза.

- Един приятел също има проблеми с котката на свой приятел. Трябва да ви запозная...ъм...някой ден. Всъщност забрави какво казах.

- Какво? Защо? – Шуга беше адски отнесен и дори не осъзна, че Джимин говори за Юнги.

- Ами...странно е. И няма да повярваш, но дори не знам как изглежда той.

- Чакай малко. – Шуга прекъсна Джимин – Започни отначало.

- Д-добре-каза несигурно Джимин и продължи да говори – Има едно момче, с което си пиша от скоро. Казва се Юнги-Шуга премести погледа си от лицето на Джимин. Беше странно да слуша за себе си. – Той е много забавен и е наистина приятен човек, но е много потаен. Дори не знам как изглежда. Искам толкова много да го видя, да излезем и да продължим да си бъдем приятели, както сме с теб сега.

Шуга кимна едва.Почувства се толкова виновен пред Джимин. Това го притесни адски много. Самата интонация, с която Джимин говореше за Юнги накара корема на Шуга да се свие.

- Може би се страхува да не би да го отблъснеш.

- Мислиш ли?

- Ами...това е доста често срещан случай. Може би не е уверен в себе си. В красотата си.

- Но ...може би аз съм виновен. Може би съм му дал причина да мисли така.

Шуга побърза да успокои Джимин. Някак си беше заплел нещата до толкова, че беше смазал настроението на другото момче.

- Не мисля, Джимини. Ти си толкова добър с всички. Сигурен съм, че този Юнги не мисли така. Просто явно си има неговите проблеми. Предлагам ти да го оставиш той сам да направи крачката. Ако го притискаш може да го изплашиш или отблъснеш.

- Прав си-съгласи се тихо Джимин. Вървяха от може би двадесет минути и все повече се отдалечаваха от дома на Джимин.

Някъде точно в този момент на Джимин му се прииска да пише на Юнги. И наистина щеше да го направи ако не бе ранния час и това, че Шуга го потупа по рамото сочейки му посока напред.

- Пристигнахме. Да влизаме на топло.

Щом влязоха темата за интернет приятеля на Джимин бе прекъсната и сякаш забравена.

Аромата на печен бекон и пържени яйце накараха устата на Джимин да се напълни със слюнка. Той последва Шуга до едно от малките сепарета до прозорците. Мястото представляваше от онези малки закусвални в американски стил, които работят денонощно и предлагат калорична храна на корем. Порциите бяха огромни, а в този ранен час единствените посетители бяха няколко пияни хлапета и две ченгета, които стояха до най-близката до вратата маса. Ядяха палачинки с мед и ягоди, пиеха кафета и си говореха за неща извън работата.

Джимин се почувства някак си адски уютно. Шуга беше взел малкото меню от масата и го разглеждаше така сякаш вече отдавна знаеше какво да си поръча, но самото чувство да разгледа менюто бе по-привлекателно. Погледна към Джимин и му се усмихна леко, което предразположи още повече другото момче.

- Предлагам ти да си вземем бургер с бекон и къдрава салата и малка порция пържени картофки.

- Звучи добре.

- Кока-кола, спрайт или пепси?

- Пепси.-отвърна почти веднага Джимин и Шуга кимна.

- Поръчката ви ще бъде предадена всеки момент-каза с писклив тон Шуга, което накара Джимин да се засмее леко.

Шуга стана от мястото си и отиде до цветния барплот, който делеше цялото помещение на две. Заговори се с възрастна дама, която кимаше на всяка негова дума и записваше в малко тефтерче. После скъса листа и го закопча на някаква подвижна релса точно над прозорчето за кухнята. Чу се цвърченето на мазнина щом прозорчето бе отворено и поръчката им бе взета от мястото си.

Шуга се върна с две чаши, като постави едната пред Джимин.

- Пепси за теб и кола за мен.

Той седна обратно на мястото си и отпи една малка глътка преди да заговори.

- Какво ще кажеш за мястото?

- Много е приятно. Обичам такива места. Някак си не е натоварващо и всеки си гледа в неговата чиния.

Шуга кимна леко. Остави телефона си на масата и съблече якето си.

- Тук е горещо, предлагам ти да се съблечеш, защото после ще ти стане още по-студено.

Джимин кимна и съблече якето си. Шуга мигновено се изкиска в ръката си и погледна с насмешливи очи към Джимин.

- Какво?-попита засрамено Джимин, при което ръката на Шуга се протегна и докосна деколтето на Джимин. Сърцето му щеше да изскочи от гръдния му кош при допира. Шуга издърпа блузата напред и кимна към нея.

- Облякал си  тениската наопаки.

- Какво???-отвърна изненадано Джимин и сне поглед. Видя шева, който стърчеше от пазвата му и въздъхна. – Божеее.

- Ето там е тоалетната. Ако искаш иди и се оправи.

- Да..благодаря-промърмори тихо Джимин и стана от мястото си. Побърза да се скрие в тоалетната, преди някой друг да беше видял как е облечен. Достатъчно беше, че се бе изложил пред Шуга. Ама, че неловко.

Шуга го проследи докато не затвори вратата на тоалетната. В главата му за препускаха мисли свързани с разговора им по-рано. Чувстваше се адски виновен за обърканите мисли в главата на Джимин. Може би беше прекалено тайнствен пред него. Бяха приятели от скоро и ако искаше това да продължава и да задържи вниманието на Джимин в двете посоки тогава трябваше да измисли начин да не го кара повече да се чувства по този отвратителен начин. Телефона на Джимин стоеше също на масата  срещу този на Юнги и на него му хрумна идея. Щеше да пише на Джимин, за да види дали Джимин ще му отговори веднага след като види известието или ще го игнорира докато е с Шуга. Юнги грабна телефона си и пусна мобилните данни. Влезе в Туитър и зареди чата с Джимин.

MinGi: Чими, спиш ли?

MinGi: Аз не мога да заспя. Въртях се в леглото, но търпението ми е малко, а и имам навика, когато не ми се спи да стоя по цяла нощ буден. Утре съм на работа от шест и половина, но какво от това...ще се надрусам с кафе и ще се опитам да не пребия някой в бара хд.

Юнги спря звука на телефона си и го заключи така както си беше отворен на чата им. Остави телефона си отново на масата и се съсредоточи в тишината и спокойствието, което цареше на улицата отвъд прозореца. В далечината чу открехването на врата и стъпки, които продължиха до момента, в който Джимин не седна отново на мястото си срещу това на Шуга.

- Защо не ядеш? – попита той изненадан да види все още непокътнатия бургер на Шуга.

- Исках да те изчакам. А и не е забавно, когато ядеш сам. – Шуга се усмихна със своята малка, сладка, четириъгълна усмивка. Това толкова много напомни на Джимин за Техюнг. Той също имаше четириъгълна, глупава усмивка, която бе изключително сладка. Джимин сведе глава и хвана бургера си с ръце. Бузите му се бяха зачервили. Щеше да отхапе първата хапка, когато забеляза индикатора на телефона си да свети в синьо. Имаше пропуснато известие. Остави бургера, забелязвайки с периферното си зрение, че Шуга вече дъвчи своя и взе телефона си, като го отключи. Имаше известие в Туитър. Щракна върху него и директно се отвори чата му с Юнги. Джимин се изненада, защото дори не предполагаше, че Юнги може да бъде все още буден.

Прочете набързо какво му бе писал и щракна, за да отговори.

Chimania: Хей Юнги. Познай. И аз не спя, макар, че ти казах,че ще лягам. Ох..дълга история, но ще ти разкажа още утре сутринта. Ако изобщо успея да стана хд.

Юнги се опита да не изглежда прекалено очевиден в наблюдаването на Джимин. Когато телефона му извибрира върху масата той го взе и се усмихна на Джимин.

- Сигурно е някоя реклама в имейла ми.

- Ох..знам...доста са досадни.

Джимин се съсредоточи върху бургера си и дори не забеляза, че всъщност Шуга пише на някого. След няколко секунди телефона на Джимин отново изпука и той остави бургера  в чинията. Избърса ръцете си в малката, бяла салфетка и взе телефона. Юнги му беше отговорил. Джимин се усмихна леко. Нещо, което не остана незабелязано от Шуга.

Устните му също се разпънаха в усмивка, щом видя тази на Джимин. Странно горещо чувство изпълни душата му и някак си точно тук в тази малка закусвалня, в този ранен сутришен час той се почувства уютно и на място. Напълно удовлетворен от всичко в живота си.

MinGi: Чими! Не те мислех за такова момче!. Ах...имаш толкова много да ми разказваш. Утре ще те разпитвам с подробностите, така, че се приготви.

Chimania: Добре, добре хд. Като някое дете си. Само, че Юнги ще ти пиша наистина утре. Сега съм с някого и не искам да бъда груб като си чатя на телефона . Опитай се да поспиш. Лекааа

Юнги прочете набързо съобщението и прати малка, сладка емотиконка на зайче преди да заключи телефона и да се съсредоточи върху бургера си, сякаш нищо не се е случило. Чувстваше се добре, че Джимин не продължи да пише, а избра да се съсредоточи върху "срещата си".    За няколко минути просто мълчаха и ..закусваха? Вечеряха?...каквото и да бе. Джимин погледна за кратко върху лицето на Шуга и се засмя без да иска с глас. Юнги му отвърна също с усмивка.

- Какво? Какво се смееш? – макар думите да изглеждаха груби, самия смях, с който бяха изречени ги преобразуваше.

- Просто..хахах...извинявай, но имаш малко..-Джимин посочи ъгъла на устните си, след това този на Шуга и се засмя тихо.

- О!-бе единственото, което каза Шуга и бавно избърса кетчупа, който бе останал по ъгъла на устните му. Засмука пръста си и след това го избърса в салфетката до себе си. – Благодаря.

- За нищо-отговори Джимин и продължи да се храни.

Тридесет минути по-късно Джимин излезе със сведена глава от закусвалнята, последван от Шуга. Беше толкова засрамен, че дори не смееше да вдигне глава. Въздъхна и се обърна към Шуга.

- Наистина съжалявам. Аз..забравих, че не си взех никакви пари.

- Еййй. Стига Джимин. Първо: дори да имаше пари нямаше да ти позволя да платиш. И второ: аз бях този, който те извика в това време и те домъкна тук. Така,че всичко е наред.

- Но утре ще ти върна парите. Обещавам! Чу ли?!

- Добре, добре..ако това ще те накара да се успокоиш – Шуга се усмихваше мило срещу засраменото лице на Джимин.

*

Беше почти шест сутринта, когато Шуга изпрати Джимин до дома му. Бяха прекарали няколко часа в парка. Шуга беше свалил якето, с което бе облечен и го беше разпънал на земята. Стояха легнали един до друг...е на известно (малко) разстояние един от друг, за да може Джимин да не се чувства неловко и гледаха небето, споделяйки си глупави неща, които са правили като малки. Шуга разбра, че Джимин има белег на дясното коляно, който бе получил на десет години, когато се е опитал да настигне двугодишното си братче. Беше паднал и си беше обелил коляното толкова лошо, че е нямало шанс раната да не остане без белег. Шуга му сподели, че като малък е падал от високо дърво и си е удрял главата в купчина цилиндрични железа.

- Беше наистина забавно-отвърна Джимин и свали якето на Шуга, което носеше около раменете си.

- Да. Извинявай отново, че те изкарах по това време.

- Не, няма нищо..наистина. Беше ми приятно.

Джимин подаде якето на Шуга и той го взе в ръцете си. Беше топло и ухаеше на аромат различен от неговия. Шуга почти подтисна желанието да вдигне материала и да го завре в лицето си.

- Е...аз ще влизам-каза неловко Джимин и проклет да бе ако през ума му не мина мисълта, че това изпращане бе като в някоя романтична драма, където бе мига и за целувка.

Лицето на Джимин се изчерви и преди Юнги да беше казал нещо, той вдигна ръка нелепо и каза:

- Чао.

Затръшна вратата в лицето на изненадания Юнги, който се засмя тихо след няколко секунди.

Поклати глава и тръгна в посока различна от тази на апартамента си. И без това след тридесет минути трябваше да отвори кафенето.

Денят му щеше да бъде труден, но мамка му заслужаваше си пропиляния сън.

-----

Лол...това излезе най-дългата глава, която съм писала на този фик. И просто за инфо...аз съм клетата душа с белега на коляното, а брат ми е клетия  с цицината на главата след падането от дърво хд. (момента, когато трябва да ми покажете съчувствие хд)