Джимин използва момента, че Шуга и Куки си говорят за някаква странна интернет игра и се измъкна тихо, като се заключи в банята. Искаше за малко да помисли на спокойствие и да пише на Юнги. Беше забравил за другото момче и се чувстваше виновен, но Бог му бе свидетел, че не бе направил нищо нарочно. Всичко покрай Шуга и Техюнг бе завъртяло главата му като торнадо.

Джимин намери набързо чата си с Юнги и писа без дори да се замисля. Забеляза, че момчето беше онлайн, което бе наистина супер, защото Джимин изгаряше от нетърпение да му отговори. Искаше да знае, че всичко в отношенията им е окей.

Chimania: Хей Юнги. Здравей. Извинявай, че не ти писах тези дни. Наистина не беше нарочно.

Съобщението бе видяно само след няколко секунди и душата на Джимин се напълни с облекчение, а сърцето му с нетърпение.

MinGi: Хей. Честно казано се бях притеснил, но реших да те почакам още малко.

Chimania: Чувствам се отвратително. Просто толкова неща ми се струпаха на главата. Съжалявам. Сърдиш ли се?

MinGi: Не естествено. Чими...всичко е наред, наистина. Важното, е че се сети да ми пишеш все пак. Преди да пусна метър брада.

Джимин се засмя малко по-силно от нужното, при което притаи дъха си. Не искаше да изглежда откачено в очите на Шуга. Да стои сам в банята и да се смее ....Да.

Chimania: Обичам шегите ти, знаеш ли? Ъм..искам да кажа...да...разбра ме..

Бузите на Джимин бяха придобили розов нюанс.

MinGi: Ти. Да.Не.Би.Току.Що.Да.Ми.Направи.Комплимент?!!!! Чакай да си скрийншотна.

Chimania: Яя! Добре. Отстъпвам. Но само този път хд. Между другото имам толкова много да ти разказвам, но довечера, когато остана сам .

MinGi: Това означава ли, че сега не си сам? Къде си между другото?

Chimania: Повярвай. Не искаш да знаеш хд. И не..не съм сам. Шуга е у дома. И е странно, но сякаш започвам да свиквам. Всъщност не е лошо момче, знаеш ли?

MinGi: Хм...интересно. Добре...ще те чакам довечера. Но да не ме забравиш?

Chimania: Няма, няма. Хайде Юнги. До довечера. Между другото ...

Chimania sent photo:

Chimania: Тук съм с лещи. Техюнг каза, че ми отива. 

Chimania: От три дни не съм ти пращал и излиза, че не си спазвам уговорката. Довечера още ;) Изчезваммм.

Юнги единствено видя написаното, но не отговори нищо. Беше толкова влудяващо чувството, че ги делят няколко стени, а те бяха по-отдалечени от всякога. Куки изпляска изведнъж с ръце, бе прекалено превъзбуден да обяснява колко яка е играта, която откри и си бе инсталирал преди два дни на лаптопа.

- Но хьонг не ми позволява да стоя дълго на лаптопа. Било зле за очите ми, бла бла.

- Той всъщност е прав.

- Но...Шуга хьонг аз си пиша всички домашни веднага щом се прибера от училище. Заслужил съм си да играя. -Джунгкук скръсти ръце пред гърдите си, сякаш се сърдеше за открадната играчка. За Шуга бе прекалено очарователна гледка. Не бе от типа хора, които се разбират с децата. Куки просто бе добре възпитан, а и беше изключително интелигентно дете. Джимин беше свършил отлична работа. Шуга протегна ръка и разроши косата на по-малкото момче.

- Прав си.

- Какво прекъсвам? – гласът на Джимин избута транса, който бе поел двете момчета на дивана. Куки се обърна към своя хьонг и му се усмихна с широката си усмивка. Изглеждаше много щастлив и една малка част от Джимин вярваше, че това се дължи на Шуга. За няколко минути...буквално, те станаха приятели. Разбираха се перфектно, а и Шуга си го биваше да изслушва хората и да се съгласява с тях, дори те да не бяха прави.

- Шуга хьонг каза, че е трябва да ми даваш повече време да играя на лаптопа.

- Опааа...не съм казал това-Шуга беше изпънал  ръце напред. – Малкия ми слага думи в устата.

- О, така ли? А случайно Шуга хьонг да иска да се запознае с шамара ми?

Веждите на Джимин се бяха вдигнали нагоре в почудена и смешна гримаса. Шуга се усмихна леко засрамено. 

- Май стана малко късничко-отвърна след няколко секунди Шуга и се изправи от мястото си.

- Но Шуга хьонг, няма ли да останеш за вечеря? – гласът на Куки бе толкова сладък и слаб, че това почти размекна сърцето на Юнги.

- Не малчо, утре рано съм на работа и трябва да се прибера.

- Той е прав, Куки. Не досаждай-Джимин се „скара" на по-малкото си братче и въздъхна, когато другото момче сведе глава виновно. – Защо не отидеш в банята. След малко ще ти донеса халата.

- Добре-съгласи се примирено и тихо Куки. Той помаха на Юнги за довиждане. – Чао Шуга хьонг. Да дойдеш скоро пак.

- Чао малчо-Шуга не пропусна да разроши черните коси на по-малкото момче. Бавно се отдръпна от дивана след като Куки излезе и се отправи към банята. Неловко отиде до вратата, следван от мълчаливия Джимин. Също толкова неловко обу обувките си и взе черното си палто в ръце.

- Е...-отвърна Шуга. Направи дълга пауза, надявайки се, че Джимин ще поеме топката и ще го спаси, но другия изобщо не реагира на надеждите му. – Аз ще тръгвам. – Шуга метна ръка към изхода. Неловката тишина се върна по-смазваща от преди малко.

Джимин стоеше с ръце в задните джобове на панталоните си и се клатушкаше на пети.

- Беше забавно. Куки е страхотно дете-продължи да говори Шуга и почеса врата си нервно. – Ами, чао.-довърши бързо и отвори вратата. С две стъпки взе четирите стъпала и тръгна към колата си. Навън бе спряло да вали.

- Шуга-извика зад гърба му Джимин. Щом той се обърна видя засраменото момче, чиято поза на тялото бе коренно различна. Играеше си с големия суитшърт и гледаше в земята засрамено.

- Беше забавно. Да си тук. –Шуга се усмихна мило – Трябва да го правим по-често.

Без да казва нищо Шуга просто кимна. Естествено забитата глава на Джимин не позволи това кимване да бъде видяно. Шуга се качи в колата си и потегли бавно надолу по улицата.

Едва когато стоповете се скриха от очите на Джимин, той изпусна въздишка.

Това беше на косъм.

*

Chimania: Юнги, тук ли си?

Беше почти единадесет вечерта, когато Джимин се изпъна в леглото си и си отдъхна. Онова хубаво чувството, когато накрая на деня просто се отпуснеш върху мекия матрак.

Chimania: Тъкмо си легнах и исках да ти пиша преди да заспя.

MinGi: Времето ти с мен е точно преди да заспиш. Мило хд.

Chimania: Ох, това прозвуча страшно грешно. Не исках да изглежда така. Извинявай.

MinGi: Всъщност е почти романтично. Това го правят гаджетата, нали знаеш? Да си пишат преди да заспят. Уверяваш се, че съм си изпил млякото или, че съм се завил добре?

Chimania: Понякога се чудя защо около себе си складирам само идиоти.

MinGi: Аучч..!!

Chimania sent photo:

Chimania sent photo:

Chimania: Моля те на първата снимка игнорирай, че съм без грим. А и пъпчиците ме правят сладък, нали?

Chimania: Втората е от тази :)

MinGi: ТАЗИ ЕМОТИКОНКА. МРАЗЯ Я!! Изгледа така сякаш ми казваш „красив си", а всъщност си мислиш „грозотия", но няма проблем щом :) е след това.

Джимин зарови глава във юрганчето си. Юнги просто умееше да го разсмее колкото и уморен да бе.

Chimania: В моя случай е тип „прося си комплимент"

MinGi: О. Така да беше казал. Тогава ето ти един. Не виждам пъпка.

Chimania: ЮНГИ. ЛЕКА НОЩ.

MinGi: Ама недей така де. Щеше да ми казваш нещо!!!

Chimania: Няма! Нека те човърка любопитството. 

MinGi: Това вече беше грубо.

Chimania: Лека Юнги. Утре сутрин ще ти разкажа. Обещавам. Наистина.

MinGi: Ще ти напомня. Лека Чими. Да си починеш добре.

MinGi: Утре ще ти пратя нещо мое]

Юнги прехапа устната си и изтри бързо съобщението преди да го беше изпратил. Какви си ги мислеше изобщо. Не можеше да му прати нещо свое. Беше прекалено рисковано.

Трябваше да се вземе в ръце ако искаше Джимин да остане в неведение. Така щеше да е по-добре както за него, така и за тяхното приятелство...тяхното..каквото и да е бъдеще.