Джимин скочи от прозореца, сякаш през тялото му бе преминало високо напрежение. Погледна с шокирани и изплашени очи към екрана на телефона си.

Взираше се и просто не можеше да повярва как по дяволите бе допуснал такава огромна грешка.

От друга страна пък малкичко се радваше, защото няколко секунди след като прати смс-а се разколеба драстично.

Страха от това, Техюнг да види любовното му признание се изпари и една голяма топка блажено успокоение си зае мястото в душата му.

Със засрамени бузки, той щракна върху профилната снимка на човека, на когото беше писал, но такава просто нямаше.

В профилът на непознатия се бяха настанили само четна бройка приятели, а върху стената му имаше няколко малки и смешни послания от някой си с никнейм „PinkDuck02". Джимин се върна назад и щракна върху полето, за да пише на непознатото момче. Искаше да му се извини за огромното неловко положение, в което бе вмъкнат.

Chimania: Много, много, много съжалявам за това, което трябваше да прочетеш.

Джимин постави пръст между устните си, докато нетърпеливо очакваше отговор от непознатото...момче или момиче..и той не беше сигурен. Информацията в профила не беше много директна.

MinGi: Е..не е като всеки ден да ми се обясняват в любов напълно непознати.

Джимин се засмя ряско, след което се сепна от внезапното чувство, което изпита.

Само Техюнг умееше да го разсмива просто така.. Той отново написа.

Chimania: Просто обърках профила..наистина..не си измислям.

Юнги се усмихна. Беше се излегнал в леглото си и беше вдигнал телефона си над лицето. Той отново за барабани по екрана.

MinGi: Извинявай, че ще попитам, но толкова ли си отчаян, че да използваш нета, за да се обясниш в любов? Това е все едно да скъсаш с гаджето си по месинджера или в какаото.

Chimania: Да кажем, че това е единствения начин да си призная. Просто е ...адски, адски трудно.

Юнги не разбираше това момче. Ако обичаше някого толкова много, защо позволяваше да има такава дистанция между тях. Писмото беше достатъчно чувствено и дълбоко, за да може дори любовен инвалид като Юнги да разбере. Той се почувства някак адски тъжен от това. Не познаваше това момче, те нямаха нищо общо, но в същото време сякаш може би би ги свързвало толкова много.

Юнги погледна към никнейма на непознатото момче и без колебание щракна върху него. Отвори се профилната му страница, върху която имаше чиста и проста профилна снимка, но о толкова съвършена.

Юнги изпита любопитство и въодушевление, каквито не бе изпитвал до сега.

Без да се бави се върна в чата с непознатия и набързо написа.

MinGi: така и така не ми се спи вече, а и явно ни свърза една малка, мръсна твоя тайна хд. Да се запознаем?

Chimania: казваш го сякаш съм направил несполучлив опит за убийство.

Chimania: А за запознанството...не съм убеден

MinGi: о стига де..преди секунда ми се обясни в любов

Chimania: ПО.ПОГРЕШКА. ТОЧКА ДО ТОЧКАТА.

Юнги се засмя с глас.

MinGi: Аз съм Юнги. И тъй като съм готин пичага ще те улесня. Нека за първо време да си просто..хм..

..

....

Няколко секунди по-късно Джимин отговори.

Chimania: За сега просто Чими.

Юнги въздъхна. Толкова сладко.

MinGi: Окей Чими. Първата стъпка е направена. Сега следва втората.

Chimania: Която е?

MinGi: Да ми кажеш наистина ли си ти на профилна снимка?

Джимин се поколеба за един кратък миг. Не беше убеден, че е редно да каже истината, но в същото време щеше да е нелепо да излъже.

Chimania: Да...

Мина доста време, а отговор от Юнги така и не пристигна.

Джимин реши, че както винаги хората просто бягаха, когато забелязваха външността му.

Той мислеше, че е грозен. Техюнг и приятелите му повтаряха, че е красив.

Но ако беше красив, защо тогава Юнги така бързо и без отговор спря да му пише?

Джимин спря интернета си. Мозъка му щеше да гръмне.

Прекалено много емоции, прекалено много мисли, прекалено много адреналин.

На долния етаж се чу счупване на чаша и Джимин без да се замисли хвърли телефона си настрани.

Джунгкук отново беше направил беля.

*

Юнги лежеше все още вдигнал ръка пред лицето си. Профилната снимка на така наречения Чими беше отворена в пълен размер на дисплея му. Не можеше да бъде сигурен дали Чими го излъга или снимката беше автентична, но каквато и да бе истината, щеше да излъже ако каже, че не се е почувствал афектиран от външността на момчето. Изведнъж Юнги осъзна, че Чими е прекалено голяма хапка за неговата уста.

Chimania's pforile: