Техюнг лежеше върху леглото си, опитвайки се да натъпче възможно повече пуканки в устата си. Беше се загледал в някакво комедийно филмче, което му бе попаднало случайно при превъртането на каналите. И без това не му се пишеха домашни. А и нямаше с кого да излезе навън. Джимин беше все още "засегнат" от случилото се с Шуга.

Е....Техюнг наистина го разбираше. До някъде. Не беше от типа момчета, които биха се впечатлили с кого точно са изгубили първата си целувка.

За Бога...дори не помнеше с кого бе първия му път. Помнеше само как се беше събудил в някакъв доста разхвърлен апартамент. И не..това определено не бе неговия апартамент. В леглото до него стоеше малко момче, което бе заспало с кръглите си очила с диоптър. Не изглеждаше като купонджия или като човек, който би прахосал свободното си време вечер, навън. По-скоро бе от типа момчета, които биха си останали у дома в събота вечер, наслаждавайки се на чаша горещ шоколад и драма. Момче, което би стояло до пет сутринта, не за да повръща от пренапиване, а за да дочете документална книга, подарена на рожден ден.

И сега когато се замисли...как се казваше онова момче?

Техюнг повдигна рамене безгрижно и отново натъпка пуканки в устата си, когато на вратата се позвъня. Очите му се свиха от досада и той хвърли пуканките, които държеше в ръка отново в купата. Издиша силно, пръскайки няколко малки парченца върху одеялото си. Избута купата от скута си и се плъзна към ръба на леглото. Дупето му се беше сплескало от дългото стоене на едно място. Отправи се с мързеливи крачки към вратата и щом погледна през шпионката се сепна.

- Ти пък какво правиш тук?-бяха думите, които се откъснаха от устните му при отварянето на вратата.

- Трябва ми адреса на Джимин-отвърна лудешки Юнги и се самопокани в апартамента на Техюнг.

Другото момче само въздъхна примирено и затвори след „госта си".

- Добре...нещата между вас започват да копират испански сериал. Липсва ви само зла мащеха и два коня.

- Техюнг нещата са СЕРИОЗНИ-натърти на последната дума, Юнги и седна върху кожения диван, който се оказа подканващо удобен. – Това, което направих стресна Джимин. И аз наистина искам да оправя нещата.

- Не мисля, че Джимин е готов да те види точно в момента.

Юнги издиша ядосано и се изправи отново от дивана.

- И защо си толкова сигурен?

- Защото снощи бях при него и повярвай. Познавам Джимин отдавна. Дай му малко време.

- Не искам да му дам време. Искам да му обясня.

- Охххх Шугаааа- провлачи отегчено Техюнг и се просна на мястото, където до сега стоеше Юнги. – Това започва леко да ми писва. Забрави. Няма да ти дам адреса му.

Юнги присви заканващо очите си и се приближи до Техюнг. Другото момче се сви на мястото си. Не можеше да определи енергията, която излизаше от тялото на Шуга, но определено не бе розова. Настроението, което притежаваше лицето му караше Техюнг да губи ума и дума. А може би и юмрука на Шуга, който се мяташе пред лицето му вършеше същата работа.

- Ще ми дадеш този адрес дори ако трябва да те спукам от бой.

Техюнг преглътна слюнката, която се бе събрала в устата му. Не помнеше Шуга да бе толкова агресивен преди. Всъщност не помнеше той да бе показвал някаква такава страна. Може би Джимин му действаше по персонален начин.

Техюнг вдигна ръце защитнически и проговори тихо.

- Ако искаш да говориш с Джимин го причакай утре пред училище. Куки е у дома и ще го изплашиш.

Юнги притаи дъх за миг. Беше тотално забравил за по-малкото братче на Джимин.

Техюнг беше прав..дори да не му се искаше, Юнги просто трябваше да почака още малко. Той кимна леко срещу лицето на Техюнг и се отдръпна нагоре.

- Тогава ми дай адреса на училището и часа, в който пристига сутрин. Ще бъда там.

*

Юнги слезе по стълбите. Не мразеше асансьорите, но в момента имаше нужда да се разтъпчи. Все още беше шокиран и афектиран от по-ранния разговор с Джимин.

Това, че бе откраднал първата целувка на Джимин по толкова нелеп начин го караше да се чувства странно ужасно.

Чувството за задоволство от докосването на съседните пухкави като оплаче устни просто се изпари и Юнги изпадна в дупката на вината. Искаше толкова много да му се извини и да оправи пукнатините във „връзката им", които сам създаде.

Знаеше, че Джимин най-вероятно щеше да го отблъсне, но не можеше да продължава да се крие и да се преструва, че нещата са просто наред.

Освен това...Юнги наистина осъзна нещо тази вечер.

Не смяташе по никакъв начин да прекратява връзката си с Джимин. Каквато и да бе тя..или каквато и да бъде в бъдеще. Джимин го караше да чувства неща, които никой преди това не бе му дал.

Погледнато реално не се познаваха добре и нещата се развиваха прекалено бързо, но чувството бе напълно достатъчен довод за Юнги.

Той. Искаше. Джимин.

Юнги се обади, за да предупреди, че утре няма да може да присъства на работа.

*

- Куки изми ли зъбите си?-извика Джимин, докато полираше една от вече измитите и мокри чинии

- Почти-измърмори братчето му от дъното на коридора, където се намираше банята.

Джимин се усмихна.

- Тогава няма да получиш десерт. Има от любимата ти торта.

- Мия, мия, мияяяя-извика превъзбудено Куки и Джимин се засмя с глас за кратко.

Няколко минути по-късно се чу хлопването на вратата на банята и бързите стъпки, които оставяше Куки по коридора. Той се настани нетърпеливо върху един от столовете в кухнята и впери блестящ поглед към брат си. Джимин му подаде чинийка с парче торта. Ягодова. Любимата на Джунгкук.

По-малкото момче веднага постави голяма хапка в устата си и се усмихна сладко с очи срещу лицето на Джимин. Пръстите на Джимин се прокраднаха по черните коси на братчето си и леко повдигна бретона му назад, за да не му пречи.

Гледката беше очарователна.

Джимин се върна към заниманието си, а именно чиниите. Сладките въздишки от устните на Куки го информираха, че беше направил нещо добро. Беше цяло чудо как успя да се сдобие с тази торта. Една възрастна дама тъкмо се отказваше от нея в супермаркета и Джимин се възползва от момента.

- След като се нахраниш искам да ми донесеш чинията и да си лягаш.

- Но, само девет вечерта е!

- А утре си на училище.

- Оххх.....писна ми да ходя на училище.

Джимин се засмя.

- Горкичкия. А имаш още десет години.

- ДЕСЕТ!!???? Неее-изплака Куки и натъпка последната хапка торта в устата си – Но аз съм свръх умен и ще успя за ПЕТ.

Джунгкук постави чинията си в мивката и погледна към Джимин. Брат му се извисяваше само две глави над него. Джунгкук просто растеше прекалено бързо.

- И тогава ще работя добре платена работа и ще успя да ти купя каквото пожелаеш.

Джимин погледна към по-малкото си братче и въздъхна, разрошвайки косата му.

- Хей...аз трябва да правя това. Сега си лягай. Ще те проверя след половин час.-настоя Джимин и Джунгкук въздъхна примирено. – Лека Куки.

- Лека..

Джимин проследи брат си с поглед, докато другото момче не се скри в стаята си. Усмивката на Джимин просто падна от лицето му и той се замисли за миг. Джунгкук беше толкова малък, а разсъждаваше толкова нашироко.

Джимин за миг се изплаши от бъдещето. Изплаши се от момента, в който парите оставени от родителите им свършат и той няма да може да се грижи за братчето си.

Това не искаше да се случва.

Затова трябваше да завърши с добър успех и да си намери добра работа.

Така работеше света.

---

Хей здравейте. Отдавна не съм писала тук долу, нали? Исках само да се извиня на тези от вас, които смятат че нещата се развиват по странен, бърз и нелеп начин. Не беше нарочно..честно хд. Мир и любов, моля хд. Искам да благодаря на всички, които следят това..нещо хд. До скоро