Джимин се събуди в два сутринта. В стаята му бе тъмно като в рог и той се протегна към нощното си шкафче, където стоеше малка лампа. В случай, че му се дочете, което всъщност ставаше рядко. Не защото не обичаше, но предпочиташе да прекарва по-голямата част от времето си в гледане на снимки на Техюнг, в Туитър. Щом светлината озари стаята, той се огледа в помещението, търсейки с поглед своя приятел. Когато не го откри въздъхна и се претъркули по гръб. Беше се съсредоточил в една точка на тавана. Щеше да стане и да отиде до тоалетната. След това щеше да провери дали Куки спи и дали си бе приготвил правилно раницата. Малкото момче винаги забравяше несесера с химикали. След това щеше да си направи мляко с шоколад и да се върне в страната на сънищата. Не искаше да мисли за нищо и никого.

Беше изцедил мозъка си до краен предел през изминалия ден.Шуга го поставяше в толкова неудобна ситуация.

Не беше като да са си много близки, но и не бяха напълно непознати.

Джимин чувстваше някакво задушаващо, нередно чувство в душата си.

Чувстваше се виновен.

Виновен защото може би бе предизвикал Шуга по някакъв начин.

Джимин се протегна и стъпи на крака. Топлината, която бе получил в леглото си го напусна веднага щом се откъсна от завивката. В далечината съзря телефона си, който стоеше върху бюрото. Сензора за известия мигаше примамливо и Джимин потърка дупето си докато вървеше към него.

Нямаше ясен спомен да бе оставял устройството толкова далеч от себе си, но за да бъде честен нямаше почти никакъв ясен спомен за това какво се беше случило след като Техюнг го гушна.

Джимин взе телефона и го отключи.

Чата им с Юнги стоеше отворен и на Джимин му трябваха само няколко мига, за да осъзнае, че написаното в него....не бе негово дело.

Устните му се отвориха няколко пъти, опитвайки се да си зададе редица въпроси, чиито отговори просто не откриваше.

Бузите му порозовяха като цвят на вишна и той изпадна в паника, по-голяма и от тази в киното. Джимин побърза да пише на Юнги.

Chimania: От едно до десет....колко точно объркан си?

Джимин не почака дълго за отговор. Което беше адски шокиращо, защото..по дяволите бе два сутринта. Защо Юнги бе все още буден.

MinGi: Деветдесет и девет.

MinGi: Бях на еиии толкова да се откажа и да заспя, но да кажем, че имам лоши спомени от екран върху носа си.

Джимин се усмихна. Само Юнги умееш да го разсмива в такава нелепа ситуация.

Chimania: Ще ти кажа най-голямото клише, но....Е ИСТИНА. Не бях аз!

MinGi: Щеше да е глупаво ако се хвана Чими. Тоест...ти не пишеш така. Просто не е в стила ти.

Джимин се почувства изведнъж толкова добре. Юнги знаеше такова нещо за него...а си пишеха от толкова кратко време.

Chimania: Да не би да ме чакаш?

MinGi: Не. Гледах порно.

- Какво по дяволите...-прошепна Джимин срещу телефона си.. Няколко секунди курсора просто мигаше и той не знаеше как точно да отговори на това.

За негово щастие, Юнги го изпревари.

MinGi: Шегувам се, Чими. Естествено, че те чаках. Не можех да оставя всичко просто така. Все някога щеше да се докопаш до телефона си и да разбереш за чата ни.

Точно в този момент Джимин се почувства спокоен.

MinGi: А и трябва да призная, че не съм напълно невинен в тази ситуация. И моят телефон беше отвлечен.

Chimania: ...

Chimania: Юнги. Хайде никога повече да не оставяме телефоните си без надзор. Хм?

MinGi: Съгласен хд.

Няколко минути никой от двамата не писа нищо. Джимин успя да провери Куки и да си направи мляко с шоколад. Не беше убеден обаче дали ще заспи скоро.

Някак си му се искаше да си пише по-дълго време с Юнги.

Имаше нужда да бъде далеч както от Техюнг, така и от Шуга. Да бъде с някой, който е далеч и не го познава лично. Някой с когото може да говори спокойно и открито.

Макар, че Техюнг бе наистина добър приятел, Джимин не можеше просто да се отпусне пред него. Страхуваше се, че ще се издъни в бързината си да говори и че Техюнг ще разбере за истинските му чувства.

Той дори не искаше да си представя как би протекло всичко. Какви думи би могъл да използва.

Когато се върна в стаята си, Джимин седна на мекото си легло и кръстоска крака, поставяйки чашата си с горещата течност между тях. Грабна телефона от нощното си шкафче, където го бе оставил преди да слезе в кухнята и го отключи. Чата им с Юнги отново се отвори. Юнги му беше писал.

MinGi: Ще спиш ли?

Съобщението беше пратено преди десет минути.

Chimania: Не още. Направих си мляко с шоколад. Ти?

MinGi: Не. Ще остана докато ти не легнеш.

Устните на Джимин се разпънаха в усмивка. Юнги беше толкова мил с него.

Chimania: Но ако наистина ти се спи..

MinGi: Не. Наистина. Спокойно.

...

Chimania: Юнги...аз....имам малък проблем и наистина имам нужда да споделя. Но ако ти не искаш няма да казвам нищо.

MinGi: Какви ги говориш. Естествено, че искам. Какво се е случило?

Изведнъж вътрешностите на Юнги се преобърнаха. Джимин най-вероятно щеше да спомене за Шуга и за случилото се по-рано. Нетърпението, което зае тялото му докато чакаше беше неконтролируемо.

Chimania: А искаш ли...знам ли. Да говорим?

Юнги отвори устни изненадан. Да говорят? Юнги наистина искаше да чуе гласа на Джимин. Имаше нужда да го чуе, но ...ами ако Джимин разпознае гласа му? Ако разбере, че Шуга и Юнги са един и същи човек?

Неее...Нямаше начин..Просто не. Юнги трябваше да устиска желанието си и да откаже.

Джимин щеше да го разбере...беше убеден

Chimania: Моля?!

О, добре де. Може би само за малко.

Юнги набра Джимин. Щеше да се държи нормално.. Да не изпада в паника и да се опита да разбере как точно се чувства Джимин след издънката на Шуга.

Около тридесет секунди нямаше отговор. Юнги спря да звъни и отново набра. Отговора последва почти веднага.

От другата страна на линията беше тихо, единствения звук, който можеше да се улови бе на бавното, равномерно дишане.

- Хей-поздрави плахо Юнги. И за бога.. това беше най-напрегнатото чакане за отговор, който някога е имал.

- Хей-отвърна с меден глас Джимин. Беше тих и плах и това сви сърцето на Юнги. – Юнги?

- Да?

- Просто..за всеки случай-тихия смях на Джимин прати тръпки по кожата на Юнги. Чувстваше се толкова добре, че чува отново гласа му. – Гласа ти е...много приятен.

- Благодаря Чими. И твоя.

- Ох...Юнги. Толкова е неловко. – Юнги почти можеше да усети червенината по бузите на Джимин. Беше толкова сладък.

- Прав си. Може би защото се чуваме за първи път и някак си не знаем какво точно да си кажем.

- Точно. Странно е. Имам усещането, че съм чувал гласа ти някъде, но в същия момент е толкова нов за слуха ми.

Юнги се засмя нервно.

- Хах.. много хора имат като моя глас..предполагам-Юнги се удари по челото. По-тъпо нещо нямаше как да каже. – Харесвам котки-избълва на един дъх. Едва когато го каза осъзна колко глупаво бе прозвучало. Отново.

- Котки? -смехът на Джимин се разпръсна в слушалката и това накара Юнги да се отпусне. – Аз харесвам кучета.-допълни все още със смях.

- Това значи, че трудно ще стигнем до споразумение какво животинче да гледаме.

- Да гледаме?

- Ами да..сещаш се..когато заживеем заедно.

- Юнги...разговора тръгва в странна посока.

- Просто се шегувам-побърза да отговори Юнги. Лицето му беше пламнало.

Няколко секунди не си казаха нищо. Сякаш само дишането идващо от отсрещната линия бе достатъчно. Някак си успокоително. Джимин не се чувстваше по никакъв начин сам в този момент. А Юнги наистина се радваше, че Джимин звучи добре.

- Къде беше изчезнал по едно време?-Юнги реши да действа направо. Любопитството го изгаряше.

- Имах малко проблеми...но..не знам дали да те занимавам с това. Искам да споделя, но и не искам да те товаря.

- Стига де. Можеш да ми кажеш всичко.

- Добре тогава. Има едно момче...Шуга. Говорил съм ти за него. Ами...ох, Юнги нещата между нас ескалираха твърде рано.

- Какво се е случило? Нарани ли те?

- Не, не..не бих казал, че ме е наранил, но...открадна нещо мое.

Юнги притаи дъх. Крал? Не беше крал нищо! Супер..направо супер.... Сега Джимин го мислеше и за крадец. Направо страхотно.

- Той...целуна ме-начина, по който бе казано това накара кожата по тялото на Юнги да настръхне. Беше шепот, който го побъркваше. – Той..открадна моята..знаеш...

- Ъм..?

- Ц-целувка. Първата ми целувка...беше с него. И аз...чувствам се толкова объркан.

Мозъка на Юнги изключи.

Буквално изключи.

И разговора прекъсна.

- Юнги? – Джимин махна телефона от ухото си.

Разговора бе прекъснат от страна на Юнги. Джимин се опита отново да звънне, но получи отхвърляне. Това беше странно.

Chimania: Юнги. Какво стана?

Chimania: Юнги? Интернета  ли? Ъм...ехо?

Но Юнги не му отговори.