MinGi: Хей.

MinGi: Не че се притеснявам. Добре де...страшно се притеснявам, но не си ми писал от повече от ден и ...да...сещаш се.

MinGi: Всичко наред ли е?

MinGi: Нали знаеш, че може да ми кажеш ако имаш проблеми?

MinGi: Добре. Аз съм тук, когато и да пишеш.

Три минути по-късно бе изпратено още едно съобщение.

MinGi: Но не се бави прекалено много, окей?

- Хм!-Техюнг се беше вгледал в съобщенията, които беше получил Джимин. Телефона му не спираше да вибрира върху дървеното бюро и в крайна сметка това побърка Техюнг. Е може би имаше малка връзка и това, че Техюнг си беше малко клюкарче, което е обсебено от това да разбере всяка една клюка било то лична или не.

- Кой по дяволите си ти?-прошепна срещу екрана на телефона, Техюнг.

Погледа му се отправи към Джимин, който спеше обезпокоявано върху мекото си легло. Главата му беше потънала в пухкавата възглавница, а тялото му бе завито от одеялото, с което обичаше да спи. Когато спеше устните му подпухваха и това бе изключително сладко, поне според Техюнг.

Познаваше приятеля си от достатъчно дълго време, за да знае, че Джимин бе наистина разстроен от случилото се с Шуга.

Техюнг въздъхна.

Шуга просто беше оплескал работата изключително много.

Като говорим обаче за непознати..Техюнг отново погледна към екрана на телефона и отключи чата на Джимин с този MinGi. Това момче изглеждаше изключително разтревожен за Джимин. От къде се познаваха? Бяха ли приятели или просто си губеха времето едни с друг?

Техюнг забарабани по екрана.

Chimania: Колко точно се тревожиш за мен?

Беше пълен шок, когато отговора от другата страна не закъсня и с половин минута. Сякаш момчето просто стоеше и чакаше да получи отговор от Джимин.

MinGi: Нямаш си и на идея колко!

Техюнг погледна отново към Джимин. Не беше вчерашен, за да разбере, че момчето от другата страна на разговора явно имаше някакви симпатии към Джимини. Техюнг помисли добре преди да отговори.

Chimania: Харесва ми. Да те е грижа за мен.

Бузите на Юнги се разтопиха от червенина. Той издаде звук подобен на „ох", което привлече вниманието на Чен. Чен побърза да се претърколи по леглото на Юнги и да се приближи до него, за да види какво беше накарало Юнги да се изчерви като първокласничка. Но Юнги прикри телефона си и избута лицето на Чен с длан.

- Искам да видяяя!-провлачи невинно Чен. Юнги поклати глава.

- Лично е, Чен.

- О, я стига Юнги. До преди тридесет минути ми се оплакваше като наранена съпруга, чиито съпруг  изневерява с най-добрата й приятелка, а сега се правиш на недостъпен.

Юнги смръщи веждите си и изпъна тънките си устни в права черта.

- Прекалено много сериали гледаш. Чакай да пиша на Джимин. Чака ме.

- Значи всичко между вас е наред сега?

Юнги изгледа Чен с възможно най-тъпия си поглед.

- Забрави ли, че той не знае, че аз съм си аз. – Чен въздъхна.

- Толкова е сложно. А теб хич не те бива в обясненията.

- Просто млъкни за малко и ме остави да помисля.

Чен въздъхна, но примирено кимна. Естествено Юнги трябваше по-добре да знае, че Чен не се спираше пред нищо. Едва усети кога телефона беше изтръгнат от ръката му и Чен се „изстреля" през вратата право към тази на тоалетната. Чуе се заключване и Юнги извика от непоправимия шок.

- Яя, кучи син такъв. Върни ми телефона. Чуваш ли!? Ако направиш нещо нередно, кълна се ще съжаляваш, че си се родил.

- Да, да, да....чувал съм това и преди-чу се от другата страна на вратата и Юнги изрева, като заблъска по вратата .

- Ще те докопам и...ъгх-

MinGi: И ти ми харесваш, знаеш ли?

Техюнг изправи гърба си изненадано, когато прочете съобщението. Какво по дяволите? Нима Джимин си имаше някого? Защо той не знаеше? Те бяха ли наистина нещо повече от познати? Приятели? ...Или нещата бяха далеч по-дълбоки?

Каквото и да бе това между Джимин и непознатото момче, Техюнг реши, че щом нещата с Шуга не се получиха по план, може би нямаше да е зле да помогне на тези с MinGi да се получат.

Chimania: Изчервих се...ужасен си.

MinGi: Иска ми се да мога да преборя тази червенина... с целувки.

Chimania: А какво те спира?

MinGi: Страха, че...сдмсимв.сод!..св?!,дйсн

Техюнг погледна към странната смесица от букви, които получи. Какво трябваше да означава това?

- ЩЕ ТЕ УДУША СКАПАН ПЛАЗМОДИИ ТАКЪВ-Юнги беше стиснал гърлото на Чен, когато най-накрая бе успял да измъкне телефона от лапите на приятеля си.

Е приятели беше прекалено голяма дума в този момент. Сега Юнги го считаше за враг.

- Какво по дяволите си му писал!?-Юнги се вторачи в екрана на телефона си, като с пръст местеше чата им с Джимин. Чен го беше вкарал в огромна беля, но по-големия шок за Юнги бе това, че Джимин отговаряше по толкова странен начин.

Юнги погледна към Чен, който изскимтя леко

- Ама..аз за твое добро.

- Не ми минавай с този номер, Чен. Не стига, че се прецаках яко с целувката, а сега и това. Джимин ще ми бие шута от двете страни.

- Прекаляваш Юнги.

- О, нима?- Юнги вкара екрана на телефона си в лицето на Чен. – Защото това не ми изглежда да е като хубав развой на нещата.

Юнги тъкмо беше получил съобщение от Джимин.

Chimania:  Аз. 

Chimania: Ще ти пиша по-късно, става ли?

- Ето, виждаш ли. Дадох му храна за размисъл.

- Не шибан идиот такъв. Изплаши го. Първо Шуга, сега Юнги.....накрая ще бие шута и на двамата.

- Осъзнаваш, че говориш за себе си в трето лице, нали?

- О, млъквай-Юнги замери Чен с една от мокрите хавлии, с които подсушаваше пода до мивката. Една от тръбите течеше...все някога щеше да извика майстор.

*

Техюнг побърза да остави телефона на Джимин отново върху бюрото. В най-добрите случаи щеше да изтрие хронологията и все едно изобщо не се бе ровичкал в личният живот на своя приятел, но в стремежа си да даде на Джимин любовта, която той наистина заслужава, Техюнг остави всичко открито. Дори не заключи екрана и се отправи към вратата на стаята. Щеше да се прибере и да очаква Джимин да му звънне или пише. Или направо да го посети, за да му забие шамар. Техюнг наистина не знаеше какво щеше да се случи, но ако познаваше добре Джимин...го очакваше буря.