Юнги вървеше в кръг в малката си стая. С телефон в ръка той наистина в момента се молеше Джимин да е добре. Не беше набожен, но в критични ситуации ставаш това, което не си бил. Техюнг не му отговаряше на съобщенията и това го побъркваше. Колкото и да не искаше да си го признае, Юнги знаеше, че само Техюнг може да успокои Джимин в този момент. Една малка част дълбоко в него се надяваше Джимин да му пише, за да се изяснят. Самата ситуация беше доста пипкава. На вън вече се смрачаваше и Юнги се настани до прозореца, вперил поглед в отсрещното малко, квартално магазинче. Бременна жена тъкмо излизаше, помъкнала цяла торба с покупки. Юнги въздъхна. Къде по дяволите му бе умът? Или мислеше с долната половина от тялото си?

Сега просто не знаеше как да оправи тази каша. Всичките му планове за това как малко, по малко ще присламчи Джимин към себе си. Как малко по малко ще спечели сърцето му, като измести Техюнг от него се разчупиха в момента, в който осъзна, че го целува.

Но вместо да измеси Техюнг от първото място в класацията на Джимин, Юнги го беше залепил там с тази своя постъпка. Защото Джимин щеше да потърси именно Техюнг.

Не друг. А Техюнг.

Юнги постави ръка пред лицето си и въздъхна.

- Няма как да прецакаш нещата повече Мин Юнги.

- О има и още как-отвърна Чен, който тъкмо влизаше в стаята на Юнги.

Чернокосото момче го изгледа под уморените си клепачи.

- Напомни ми да си взема обратно ключа. Не може просто така да нахлуваш в къщата ми.

- Нали това бе целта на ключа. Да влизам, когато си поискам.

Юнги въздъхна отново и се подпря на перваза на прозореца.

- Още ли се самосъжаляваш?

- Не...подскачам от радост заради това, че изплаших Джимин. Нямаш си на идея как се опитвах да се отърва от него.

- Сарказма ти спасява животи

Чен седна върху мекото легло на Юнги, отмествайки два миризливи чорапа, като ги хвана с две единствени пръстчета. Върху лицето му се появи погнусена физиономия.

- Сгазил си лука, но това не означава, че и чорапите не можеш да си хвърлиш за пране.

- От кога стана толкова загрижен за прането ми? И това ли е важното в момента?

- От както ме тероризираш с миризмата.- Чен се усмихна със своята двадесет и четири каратова усмивка и потупа мястото до себе си, на което Юнги отвърна с поклащане на глава. Знаеше какво ще последва. Чен щеше да обвие раменете му с ръка и да се прави на мъдър баща, какъвто не бе и едва ли някога щеше да бъде.

- Тогава ме слушай. Спри да се самосъжаляваш и да изпадаш в ненужни паники. Джимин може да е сладурче, но определено не е чак толкова невинен. Със сигурност се е целувал и преди и не му е чак толкова голям дерт дали го прави с теб или с някой друг. Така, че се успокой и дишай.

Юнги се завъртя към прозореца, като по този начин даде гърба си към Чен.

- Не е въпроса в това дали се е целувал преди или не, а в това, че го направи с мен. А беше прекалено рано. Познаваме се само от седмица и дори не мога със сигурност да кажа, че съм му симпатичен. Не исках нещата да ескалират така. Исках да се получи плавно, така, че да не усети как се опивам да избутам Техюнг от сърцето му. Сега обаче поставих картите на масата и просто стоя и чакам присъдата. Дали ще бия или ще загубя.

- Прекалено много се вживяваш. Момчета много...защо си го слагаш точно за едно?

- Може би си прав, но.... Знаеш ли..не мога да го обясня. И аз съм объркан. Просто го..харесвам. Харесвам като човек, като външност. Не знам още почти нищо за него по-лично от това, че има братче, което е още малко и че е влюбен в Техюнг.

- Лоша работа, брато. Щом искаш нещата да се получат. Щом го харесваш, постарай се и узнай за него повече от това, което виждаш.

Юнги се почувства глупаво. Чен беше толкова прав, че чак си беше плашещо. А по принцип в тяхната групичка, Юнги беше по-разумният.

*

Техюнг почука няколко пъти по дървената врата, когато по-малкото братче на Джимин отвори вратата. Техюнг му прати усмивка и протегна ръка като зарови пръстите си в кичурите, черна коса.

- Здравей, дребосък. Джимин горе ли е?

- Да. Днес е много странен. Попита ме само дали съм ял и се заключи в стаята си. А по принцип ми помага с домашните или гледаме заедно телевизия.

По-малкото братче на Джимин беше адски очарователно. Техюнг можеше да види невинността която извираше от големите му лешникови очи.

- Не се безпокой. Батко Те ще го поправи-Куки се засмя със своето сладко, пискливо гласче и затвори вратата след по-големия.

Когато Техюнг се качи на втория етаж от къщата се отправи направо към стаята на Джимин. Натисна дръжката и влезе, като завари другото момче по боксерки. Джимин тъкмо нахлузваше единия крачол на синьото долнище на пижамата си. Спъна се в необутото крайче и се изтърси с лице напред, падайки в краката на Техюнг.

- Това е...неочаквано-отвърна Техюнг, опитвайки се да прикрие смеха си.

- ОБЪРНИ СЕ!-настоя с писклив глас Джимин, поставяйки длани върху дупето си.

- О, я стига...все едно не съм те виждал гол.

- Къде по дяво..-

- В час по физическо..например-бузите на Джимин почервеняха.

„Направо супер"-изпсува на ум Джимин. За един ден беше целунат от почти непознат и бе видян гол от Техюнг. ОТ ТЕХЮНГ!.

Ушите му забучаха. Джимин се изправи бързо и нахлузи другия крачол на пижамата си. Когато закри месестите си бедра се обърна към приятеля си. Техюнг се беше настанил на леглото му, облегнал гръб върху голямата, пухеста възглавница, която винаги стоеше подпряна на рамката на леглото. От устните му се откъснаха въздишки на облекчение.

- Няма ли да легнеш?-попита изведнъж Техюнг и Джимин се спря малко преди да се приближи към леглото си.

- Да легна? Ами..аз..не..не ми се ляга. Сега. – Техюнг потупа отново мястото до себе си.

- Джимин-настоя той с дълбок глас и Джимин въздъхна. Довлечи се до леглото с нежелание, което в друг случай би било немислимо.

В мислите на Джимин винаги имаше място за момента, в който Техюнг ще лежи в леглото му, а той ще стои в обятията му.Сега обаче този момент беше съвсем изкривен и Джимин легна до тялото на Техюнг. Опита се възможно по-малко да докосва бедрата на Техюнг, макар че беше трудно. Леглото беше прекалено малко.

- Е...ще ми разкажеш ли? – Джимин обърна главата си към Техюнг. Другото момче просто лежеше и гледаше тавана. Лицето му изглеждаше толкова безгрижно. Джимин отново извърна погледа си.

- Вече знаеш какво се случи-отвърна той тихо и усети вибрациите, които се откъснаха от устните на Техюнг, придружавайки тихия кикот.

- С подробностите, Джимин. Искам да знам всичко.

Джимин въздъхна.

- Бяхме в киното и всичко вървеше просто супер. Гледахме комедия, ядохме пуканки, дори изпих цяло кенче кока-кола, а ти знаеш, че се опитвам да отбягвам газираните напитки..- Техюнг поклати няколко пъти главата си, макар, че Джимин изобщо не гледаше към лицето му. Бузите му пареха, а още не беше стигнал до частта с целувката. – Облегнах се на рамото му, защото ми стана толкова смешно, а когато вдигнах лице, той просто го направи. Целуна ме. Там...по средата на филма. Беше толкова неочаквано. Дори не знаех как да реагирам. Успях само да избягам.

Техюнг се завъртя към Джимин и отпусна ръката си върху гърдите му. Сърцето на Джимин щеше да изкочи.

- Най-вероятно се е чувствал подканен.

- К-а-к так-а?-попита объркано Джимин.

- Ами...момчета сме, Джимини. Нормално е когато ни се отдаде възможност, ние да се възползваме от нея. Не мисля, че Шуга е направил нещо лошо. Просто е действал импулсивно.

- Но!-възкликна Джимин и се опита да се отдалечи от Техюнг, но другото момче не му позволи. – Как така „да му се отдаде възможност". Нищо не съм го карал да прави. Той сам действаше и беше изключително глупаво-гласът на Джимин се повиши с още няколко октави и Техюнг въздъхна. Беше настъпил котката по опашката.

- Глупаво, може би от твоя гледна точка. А замислял ли си се дали Шуга не го е искал? – Джимин ахна. – Имам предвид. Ако не го е искал...защо тогава би те целунал? Помисли. Логично е.

Джимин премести погледа си от този на Техюнг. Мисълта, че Шуга може би е искал да го целуне го караше да се чувства странно. Корема му се преобръщаше от мисълта, че някой го харесва по начина, по който той харесваше Техюнг. В живота му не можеше и да става дума за любовни закачки. Като малък беше прекалено тих и заблуден за сексуалността си, когато порасна пък се случи това с родителите му и излишните емоции и нужди просто бяха пренебрегвани, за сметка на братчето му.

- Ти..-започна плахо Джимин и свали погледа си. Беше се загледал в една от рисунките, които бяха заели предната част от тениската на Техюнг. – Знаеш, че тази целувка.. – Джимин не събра достатъчно смелост, за да продължи. За негово щастие или нещастие, Техюнг допълни изречението му.

- Знам, че това бе първата ти целувка.

Джимин закри лицето си с ръце.

„Изключително сладко"-помисли си Техюнг и свали ръцете му бавно, без да прилага натиск.

- Не бъди толкова строг с това. Първата целувка може би е важно нещо. Но знай, че не е най-важното, за което трябва да се притесняваш.

Джимин повдигна глава и погледна към Техюнг. Разстоянието между лицата им бе само педя и половина и тази близост го постави в адски неловко положение.

Искаше това да бъде мига, когато казва всичко що устните му таяха за себе си, но знаеше, че момента не е особено подходящ.

Техюнг щеше да помисли, че е повлиян от случилото се с Шуга.

А това не беше вярно.

Джимин въздъхна и постави ръка върху кръста на Техюнг.

В противен случаи би се изчервил от действията си, но в момента имаше огромна нужда от една топла прегръдка. От прегръдката на Техюнг.

В далечината дочу, че телефона му изпука за известие, но положението в което се намираше беше много по-приятно от всичко друго.

Щеше да провери по-късно.