Юнги едва не се препъна в стъпалата на кино салона, когато се опитваше да излезе преди група деца, придружавани от две възрастни жени. Извън тъмното кино, Юнги се огледа паникьосано в двете посоки, сякаш се надяваше Джимин да стои седнал на някое от диванчетата за изчакване, очакващ обяснение от по-голямото момче. Гърлото му пресъхна при мисълта какво точно трябваше да каже за стореното от него.

С треперещи ръце Юнги извади телефона от дънките си и влезе в Туитър приложението си. Директно се отвори чата му с Джимин и той зашари бързо по стъкления протектор на дисплея. Искаше да му се извини толкова шибано много, че дори дробовете му се шегуваха с него. Сърцето му биеше като лудо. Удряше гръдния му кош със сила не виждана и усещана до сега от Юнги. Беше готов да изпрати простичкото „Ужасно съжалявам" на Джимин, но миг преди това се спря.

Съжаляваше! Да. Абсолютно съжаляваше, че го направи толкова неочаквано и прибързано, но не беше и напълно сигурен дали това което стори е адски грешно.

Защото щеше да излъже, че допира на устните му с тези на Джимин не беше електрически импулс, който му крещеше за още много.

Юнги бързо вдигна ръка и докосна малките си, пухкави устни. Все още бяха топли и все още сякаш усещаше мекотата на плътните розови устни на Джимин. Вкуса им на току що изпукани пуканки. Юнги изтри съобщението си до Джимин и излезе от чата им, като отвори този с Техюнг. Нямаше смисъл да пише на Джимин. За Юнги беше напълно наясно  с това, че той няма да му отговори.

Но на Техюнг определено щеше да пише.

Юнги знаеше, че Техюнг е слабост за Джимин.

Проклет да бе ако това не го жегна болезнено силно.

It's just me: Техюнг помогни ми. Оплесках нещата с Джимин.

Taehyung Kim: Какво е станало?

It's just me: Направих нещо ..на Джимин.

Юнги не знаеше как точно да каже всичко на Техюнг. Разглеждайки всички възможни варианти, той все излизаше лошият.

Taehyung Kim: Шуга започваш да ме плашиш. Какво си сторил на Джимин!?

Няколко мъчителни секунди Юнги стоеше и мислеше как точно да обясни всичко на Техюнг.

Taehyung Kim: ШУГА!

It's just me: Целунах го.

Техюнг не отговори на Юнги. Излезе извън линия и това побърка още повече Юнги. Идеше му просто да върне времето назад и да даде време на Джимин. Това, че може би всичко беше принудително караше Юнги да се чувства ужасно.

Не искаше наистина така да става.

*

Вратата на дома на Джимин се разтресе от ударите по нея. Куки скочи от дивана, върху който беше седнал и пишеш домашните си. Отиде бързо до входната врата и я отключи. При звука от отключването Техюнг влетя в апартамента и погледна към по-малкото братче на приятеля си. Със задъхан глас попита:

- Къде е Джимин?

- Все още го няма. Да му предам ли нещо, хьонг?

Техюнг поклати глава и се обърна с гръб към малкото момче.

Джунгкук беше шокиран. Какво беше всичко това?

След като се отдалечи от дома на Джимин, Техюнг изкара телефона си и се опита да се обади на приятеля си. Телефона му беше изключен. ТОва беше много подозрително. Джимин никога не изключваше телефона си, защото винаги беше прекалено предпазлив за по-малкото си братче. Искаше случи ли се нещо, той винаги да бъде насреща. Техюнг влезе в туитъра си и отвори чата си с Джимин.

Taehyung Kim: Къде по дяволите си?

Taehyung Kim: Включи шибания си телефон или кълна се ще ти го завра...

Taehyung Kim: Притеснявам се за теб.

Taehyung Kim: Разбрах какво се е случило. Тук съм. Не откачай сам.

Taehyung Kim: ДЖИМИН!!!

Техюнг седна на една от бус спирките. Стоеше вгледан в черния екран на телефона си.

Вече десет минути чакаше отговор от Джимин.

Познаваше го прекалено добре и знаеше, че това което бе направил Юнги с него го е шокирал въз основи. Джимин беше прекалено невинен.

Пет минути по-късно телефона на Техюнг извибрира в ръката му. Беше съобщение, че телефона на Джимин е отново онлайн. Той побърза да му звънне, когато съобщение от туитъра се отвори под пръстите му. Беше от Джимин.

Chimania: Тогава....знаеш, че..имам нужда от теб сега.

Taehyung Kim: Къде си?

Chimania: Ако ти кажа..Какво ще направиш?

Taehyung Kim: Ще дойда при теб и ще ти сритам задника, задето ми изкара ангелите. После ще реша какво да те правя.

Няколко секунди по-късно Техюнг получи отговор.

Chimania: У дома съм. Ела!

**

Малкичко, но от сърце и половин черен дроб хд