Беше два след обед и Джимин се прибра веднага след училище. Не искаше да говори повече с Техюнг. Поне не днес. Самата мисъл, че може би другото момче се опитваше да се отърве от него го караше да се чувства отвратително. Още щом отключи входната врата го посрещна миризмата на загоряло. Джимин хвърли раницата си на пода и влезе без дори да събуе обувките си, макар че мразеше да цапа пода с мръсните подметки. Отправи се към кухнята и щом бутна вратата свари Джунгкук с тиган в ръка. Канеше се да пусне струята вода върху горещата, мазна повърхност.

- Куки!-извика силно Джимин, при което по-малкото момче изпусна тигана в мивката и подскочи назад. Погледна изплашено към по-големия си брат и страхливо постави длани пред лицето си, сякаш се страхуваше, че Джимин ще му зашлеви шамар. Джимин побърза да махне горещия тиган от мивката, като го постави върху една от дървените подложки на плота и загаси все още горящия газов котлон. Обърна се и се приближи към Куки, като притеснено хвана китките му и отмести ръце от лицето му – Опари ли се? Боли ли не някъде? – Джунгкук поклати засрамено глава и с тихо виновно гласче продума.

- Не. Съжалявам хьонг. Много ми се ядеше омлет.

Джимин въздъхна и погали меките, черни коси на братчето си. Чувстваше се виновен защото последните дни не му обръщаше особено голямо внимание. Винаги бе този, който се грижи за Джунгкук, поради което Куки не умееше да се справя сам с каквото и да е. Ето защо сега ставаха и такива неща.

- Можеше да ме изчакаш още малко. Знаеш, че ти е забранено да пипаш котлона.

- Да. Съжалявам-отвърна отново тухи Куки със сведена глава.

Джимин умееше да мрънка, особено когато бе застрашено здравето на по-малкото му братче, но как по дяволите можеше да му се сърди? Та той бе толкова малък, пухкав, сладък и крехък. Джимин потупа главата му веднъж, дваж и въздъхна махайки вяло към кухненската маса.

- Седни тук. Сега ще ти направя омлет. С кашкавал, нали?

- Да. С мнооогооо кашкавал.

Очите на малкото момче светната като малки звездички в небето. От устните му се откъсна нетърпелива въздишка и Джимин се засмя леко. Знаеше как да глези брат си.

- Кажи ми сега. Как мина деня ти?-Джимин погледна вяло към Джунгкук, докато се опитваше да изкара три яйца от хладилника, без да изпотроши някое. Остави ги до котлона и го включи, поставяйки върху него друг, сух тиган.

- Ами госпожица Съ Янг ни даде много домашни по Естетика. Също така имам да правя презентация за застрашените животни в Америка. Но тя е за следващата седмица, така, че има време.

- А госпожица Съ Янг подсказа ли от кой учебник да вземеш информация?

Джунгкук се почеса замислено по главата и изхъмка, сякаш се опитваше да си спомни нещо изключително важно, но не успяваше. Джимин обърна сместа от яйца, за да се запече и от другата страна и постави отгоре малко настърган кашкавал. Топлината го прие и разтопи приятно. Джимин изключи котлона и сгъна омлета на половина, притискайки разтопения кашкавал по средата. Постави го внимателно в една плоска чиния и я постави пред Джунгкук, не забравяйки да му поднесе и вилица.

- Благодаря хьонг. Твоите омлети са най-добри.

Джунгкук се усмихна с пълна уста, което накара и Джимин да се усмихне.

Обичаше това малко човече.

*

След като успя да свърши по-голямата част от домакинските си задължения, Джимин се качи в стаята си, оставяйки по-малкото си братче да гледа някакво странно аниме по телевизията. Тишината, която го приюти между четирите стени на собствената му стая го накара да се отпусне и той се тръшна уморено върху мекото легло.

Деня не беше толкова тежък, но мислите, които бушуваха в ума му го изтощаваха.

Не знаеше как да се справи с Техюнг, а Шуга беше кат неразгадаема мистерия, която няма край.

Джимин щеше да излъже себе си ако кажеше, че не му харесва компанията на Шуга, но скритата личност под този смешен прякор го заинтригуваше дори повече.

Може би Юнги беше прав. Може би просто трябваше да почака и да даде време на Шуга да се разкрие от само себе си.

Личеше си, че не е човек, който би имал доверие на всекиго. Явно Джимин трябваше да спечели неговото.

Забил лице в завивката, Джимин подскочи, когато телефона му издаде звук за известие. С досада и умора той се превъртя по гръб и изкара телефона от тесния джоб на дънките си. Отключи го и плъзна пръст надолу, като щракна върху известието от Туитър. Видя, че беше от Юнги и това го накара да скочи изумено.

За времето в което си пишеха Юнги нито веднъж не беше качвал какъвто и да е пост. Джимин усети как сърцето му бие като лудо от въодушевление и нетърпение да види какво беше качил Юнги. Натисна върху снимката, която беше качил. Мозъка му експлодира. Нима най-накрая щеше да узнае кой е MinGi? Как изглежда? Какъв цвят са очите му? Какъв цвят е косата му? Дали беше дълга или къса? Имаше ли плътни устни или бяха малки, но симпатични? Усмихваше ли се като звезда или обичаше по-срамежливите и потайни усмивки?

Джимин се усмихна несъзнателно докато чакаше бавния му, стар телефон да загрее. Екрана стана бял, което беше напълно нормално за старата бракма. След това стана черен. Джимин затаи дъх, когато снимката зареди.

(снимката е тип инстаграм, игнорирайте хд:)

Беше снимка. С котка.. И момче, което беше в гръб. От надписа под снимката Джимин разбра, че дори момчето в гръб не бе Юнги. Напрежението и ефекта от изненадата бавно намаляха и Джимин отново се нацупи като малко дете.

Беше се зарадвал за едното нищо. Той побърза да пише на Юнги.

Chimania: Ужасно нечестен си

Джимин почака мъчителните пет минути преди Юнги да му отговори.

MinGi: Здрасти и на теб. Обичам когато ми правиш комплименти.

Chimania: Напълно сериозен съм Юнги. Видях ти поста и реших, че най-накрая си преодолял страха си и си решил да се покажеш. Но вместо това видях котка, която да си призная леко ме плаши.

MinGi: Говори ми. Истинско зло е. На приятел е. Тъкмо я беше взел от ветеринар. Имаше разстройство.

Chimania: Прекалено много ненужна(миризлива) информация

Джимин направи погнусена физиономия, но веднага след това се усмихна. Обичаше когато си пишеш Юнги. Някак си беше..релаксиращо.

MinGi: Да забравим дрисливия задник на котката и да се съсредоточим върху друго. Как мина деня ти?

Chimania: Като изключим това, че щях да получа ударна криза заради непохватния ми брат. Добре. Мисля

MinGi: Какво е станало? Всичко наред ли е?

Chimania: Да, да. Всичко е наред. Е ще се наложи да си изхвърля любимия тиган на Тефал, но иначе всичко е под контрол.

Юнги се засмя с глас и това предизвика погледите на няколко клиента на заведение. Той прочисти гърлото си и се завъртя с лице към срещуположната стена, за да не може клиентите да виждат глупавата му усмивка.

Юнги не беше глупав. Беше напълно наясно, че Джимин веднага ще дотича при него след като види поста. Да си признаеше, Юнги имаше малка надежда, че Джимин ще реагира точно така.

Бурята, която предизвикваше Джимин у Юнги беше плашеща.

MinGi: Ще ти купя нов за рождения ти ден

Chimania: О! Значи няма да чакам дълго.

MinGi: И като стана дума. Рождения ти ден еее????

Chimania: Ха! Ще те оставя да се тормозиш малко и ти. Няма само аз да се терзая кво по дяволите е лицето ти. Усещаш ли наказанието мИ?

MinGi: Усещам го. Като трън в задника е

Chimania: Щом там предпочиташ ;)

Бузите на Джимин се изчервиха и той се изкиска мятайки се отново върху леглото.

Имаше рожден ден само след три дни.

Дали Юнги щеше да разбере до тогава?

Какво ли щеше да му купи Техюнг?

И дали изобщо трябваше да споменава нещо пред Шуга?

Джимин въздъхна и постави телефона върху гърдите си.

От долния етаж се чу силен вика, наподобяващ „Умри проклет пират такъв"

Джунгкук отново играеше на видео игри.