Джимин едва дочака часовете да свършат, за да задърпа Техюнг към една от крайните пейки в двора на училището.

- Аух, добре, добре идвааам-изплака Техюнг. Късите нокти на Джимин се бяха забили в ръката му и го болеше.

- Сега ще ми кажеш абсолютно всичко за този Шуга. – Джимин беше скръстил ръце и се опитваше да изглежда възможно най-заплашително и сериозно, но Техюнг го познаваше прекалено добре, за да се трогне от физиономията и позата на тялото му.

- Аха! Знаех си аз, че ще си паснете -Техюнг беше вдигнал юмрук във въздуха победително. Следващото, което усети беше плесница по рамото.- Ауч бе!

- Още не съм ти простил за това, че ме изигра Техюнг. Не може просто така да уговаряш срещи и да пращаш друг. А и бях ясен, че не искам да ме сватосваш.

- Но ти и Шуга сте толкова....- Джимин отново вдигна ръка заплашително- Добре, добре. Обещавам, че няма повече.

- Сега ми разкажи всичко за него-Джимин се беше настанил до Техюнг малко по-спокоен.

Игнорирайки близостта на бедрата му до своите, Джимин се съсредоточи върху очакваната информация.

Техюнг въздъхна.

- Какво да ти кажа? Не знам толкова много за него, колкото се очаква.

- Но нали сте приятели?

- Да...интернет приятелчета. Виждаш ли..знам кой левел е на дадена игра, кои са силните и слабите му тактики, кои оръжия обича да използва, но не знам нищо за личния му живот. А и не ме интересува особено.

- Какво по дяволите?-извика Джимин. Бузите му бяха пламнали от ярост – Опитваш се да ме уредиш с "призрак"?

- Е..прекаляваш вече-Техюнг се изправи от мястото си и намести раницата си на рамо. Той свали глава към все още седналия Джимин и прекара език по устните си.

Джимин мигновено отмести поглед.

- Направих това, което трябваше. Запознах ви. Сега е ваш ред да се опознаете.

Джимин чу как Техюнг се отдалечава

- А какъв по добър начин за опознаване от...-тишината която последва принуди Джимин да повдигне поглед към фигурата на Техюнг. Зъбите му бяха на показ в двадесет и четири каратова усмивка. Той приближи стиснатия си юмрук към устата в неприличен жест, карайки едната му бузка да се издуе от бутането на езика му към вътрешната й част.

Погледа на Джимин прiчерня.

- ЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ-извика яростно и стана тръгвайки след Техюнг.

В отговор се чу само силен писък и смях.

Ако господина им по физическо можеше да ги види сега.

А Техюнг претендираше, че не обича да бяга около училището.

*

- ЧИМИ Е ДЖИМИН!??- извика Чен, карайки всички в кафенето да се обърнат към тях. Юнги подскочи и затисна устните на приятеля си с длан, изсъсквайки през зъби да бъде тих. Чен продължи да говори нещо неразбираемо под дланта на Юнги, докато другото момче не го освободи.- Как така? Как разбра?

- Не беше трудно да свържа две и две. Първоначално когато стана дума за Техюнг не се усъмних, защото ...о я стига всеки втори се казва Техюнг. Но после, когато видях общата им снимка направена на рождения ден на Техюнг вече ми стана ясно.

- Леле. И сега?

- Сега? Ами..не съм убеден. Виждали сме се веднъж, дваж. Снощи говорихме по телефона.

- Телефонен секс

Юнги го изглежда тъпо и го перна през врата

- Не идиот такъв. Искаше да се опознаем.

- Чрез телефонен секс

- Кълна се ако още веднъж споменеш „секс" ще те кастрирам.

Чен вдигна защитнически ръце. Юнги въздъхна и отпи от кафето си преди да сподели тази информация с Чен. Не че беше особено сигурен дали да го прави, но Чен бе единствения му приятел така, че..нямаше избор.

Колкото и да наподобяваше безгръбначно мекотело, Юнги знаеше, че от неговата уста нищо няма да излезе. Беше като добре заключен сейф.

- Искаше да разбере повече за мен, но как да му издам някаква информация, след като не съм убеден какво точно да му кажа. Ами ако се издъня и той разбере, че Юнги и Шуга са един и същи човек.

- Оле...сгазил си в лайната.

- Точно-въздъхна отново Юнги. Чен винаги знаеше какво да каже. А и си го биваше да описва ситуацията.

Юнги отвори устни, за да продължи с малкия си изблик на откровеност, когато телефона му изкупа за известие. Той го изкара от джоба на якето си и го отключи. Никнейма на Джимин се появи на екрана и Юнги побърза да отвори съобщението.

- От Джимин е-отвърна развълнувано, а Чен скочи и се приближи, опитвайки се да види какво пише.

Chimania: Объркан съм!

- Питай го "Защо?"-отговори Чен, съсредоточен в екрана

- Ъм..извинявай?-изръмжа Юнги и бутна Чен обратно на стола му.

MinGi: Какво има Чими?

Chimania: Този Шуга ми е доста мистериозен. Днес се опитах да разбера малко повече за него от Техюнг, но той ме заряза без да ми даде каквато и да е информация.

Юнги си отдъхна несъзнателно.

MinGi: Защо не изчакаш малко? Току що се запознахте.

Chimania: Да, но съм любопитен. Шуга е мистерия, а аз обичам мистериите. Също както обичам да гледам Отместопрестаплението.

MinGi: Чими. Дай му време.

Chimania: Юнги...търпението и аз не сме добри приятели. Само да си знаеш.

Юнги се засмя. Малоумната му усмивка накара Чен да направи гримаса.

- Изглеждаш като малко дете, което е видяло Дядо Коледа.

- Млъквай Чен-отвърна през усмивка Юнги.

- Криййпииии-Чен се изправи от стола си и хвърли няколко вона на масата. – Не че не ми е забавно да ти гледам грозния фейс докато се усмихваш, но трябва да тръгвам. Ще водя котката на ветеринар. Има разтройство.

- Дано ти се изсере в маратонките-отвърна все така загледан с усмивка в телефона, Юнги.

- Дано се задавиш с кафе.

Чен се усмихна леко преди да напусне кафенето, оставяйки Юнги да се зарибява с Чими...или Джимин... Чен беше объркан. Сега как трябваше да се обръща към непознатото момче?

Chimania: Мисля, че е загуба на време да се опитвам да разбера нещо повече за Шуга.

MinGi: Защо не го оставиш с времето сам да се разкрие? Може би си има причина да е толкова потаен.

Chimania: Ами ако е убиец? Или изнасилвач? Или продава ограни? Не искам да си загубвам органите, Юнги. Обичам си черния дроб.

Юнги се засмя гръмко, при което събра погледите на повечето посетители на кафенето. Изкашля се и се изчерви. Побърза да стане и да плати, преди да беше получил забележка за държанието си. Щом излезе навън вятъра го блъсна в лицето. Днес щеше да бъде студено.

MinGi: Преувеличаваш. Ще видиш, че този Шуга е добър човек.

Chimania: От къде си толкова сигурен? Не е като да го познаваш.

MinGi: Имам такова усещане.

Джимин се загледа в отговора на Юнги. Може би той беше прав. Трябваше да го кара по-небрежно и да остави нещата сами да се случат.

Chimania: Да оставим тази тема до тук. Сега имам нужда от съвета ти. Техюнг сякаш се опитва да се отърве от мен. Сещаш се.. „да намерим гадже на досадното момче, което се опитва да ме направи свое гадже". Нещо такова.

MinGi: Чими понякога запитвал ли си се дали това между вас с Техюнг би се получило?

Chimania: Казваш го така сякаш ти е писнало да ми помагаш с това между мен и него.

MinGi: Нямах това в предвид. Исках да кажа, че Техюнг явно наистина не изпитва нищо към теб. Не мислиш ли, че да го караш да се влюби в теб е равно на това да прекратиш приятелството ви?

Джимин се зачуди за миг. Дали бе възможно да постигне нещо такова с действията си?

Да принуди Техюнг да се влюби в него не бе това, което искаше да направи наистина.

Искаше Техюнг да го обича така както той обичаше него. Чисто и безусловно.

MinGi: Извинявай ако съм те нагрубил. Но искам да съм сигурен, че си готов на всякакъв риск.

Chimania: Казваш го така сякаш приятелството ни с Техюнг се крепи на тънък косъм.

MinGi: Просто се опитвам да предотвратя момента, когато ще се сринеш в ръцете ми и ще плачеш като бебе.

Юнги прехапа устните си. Беше спрял на червено на един светофар и гледаше в телефона си.

Първоначалната идея да помага на Чими да накара Техюнг да се влюби в него пропадаше с всяка изминала минута, в която Юнги осъзнаваше, че сърцето му го води в друга посока.

Вместо да накара Техюнг да сподели чувствата на Чими, Юнги някак се опитваше да накара Джимин да сподели чувствата си с тези на Шуга.

Някъде под „вълните" вятър, които се удряха в лицето му и караха очите му да сълзят, Юнги осъзна, че Джимин вече не бе просто Чими-момчето, което познаваше от интернет и на което искаше да помогне да сподели любовта си, а бе момчето, което караше вълнението да бушува в стомаха му.

Беше внезапно и бързо, но колкото неочаквано, толкова вълнуващо и силно бе.

Светофара светна зелено и Юнги се раздвижи, за да пресече. Телефона в ръката му отново извибрира.

Chimania: Ако това се случи. Мисля, че....само в твоите ръце бих си позволил да заплача.

Сърцето на Юнги заби като барабан.

С никого не се бе чувствал така.

И това го плашеше.

Може би Чен беше прав.

Беше сгазил в лайната...и по дяволите...миришеше.