Юнги се беше преместил току що в леглото си. Носеше само боксерки и тениска, с която беше облечен под суитшъра си. Обичаше да спи с малко дрехи, просто защото така му бе комфортно. Е имаше си леките изключения, например когато е адския студ и задника му замръзва вечер. Тогава се прежалваше да облича поне долнището на пижамата си. Беше на котенца. Но това беше тайна, която само той знаеше и никой друг нямаше да узнае.

Чакаше да получи есемес от Джимин. Беше малко нервен, защото другото момче искаше да говорят по телефона. Не беше като да не са се виждали, но все още не можеше да преглътне вината си затова, че някак си лъже Джимин.

Не искаше това да се случва точно така. Просто го осъзна твърде късно. Кашата вече беше забъркана.

Телефона му в ръцете извибрира и той се стресна за миг, преди да надигне устройството и да впери поглед към чата си с Джимин.

Chimania: Тук съм. Може ли да звънна?

Юнги се поколеба за един определен момент, преди да отговори.

It's just me: Разбира се.

Джимин не се забави. Почти веднага звънна.

Мелодията се разнесе из стаята и Юнги се загледа в зелената слушалка на екрана. Пръста му се насочи към нея, но не го натисна.

Постоя миг така, преди да събере кураж и да вдигне.

- Хей.-гласът на Джимин по телефона беше просто нереален. Юнги се усмихна леко.

- Хей-отвърна също толкова небрежно.

- Малко е странно, че те карам за това толкова скоро, но да бъдем честни. Нещата не тръгнаха добре.

- Всъщност доста се осраха -Джимин се засмя в слушалката. Милите тонове накараха тялото на Юнги за извибрира. – Така де.

- Според мен трябва да започнем отначало. Особено след като имаме обща тайна.

Юнги въздъхна

- Не споменавай скапаното влакче. Все още не смея да отида до тоалетната. Чак в края на коридора е-извика възмутено той, а Джимин се засмя отново.

- Знаеш ли Шуга. Всъщност си доста печен. Може би Техюнг си изпълни задачата наполовина. Не ми уреди гадже, но пък ми намери нов приятел.

- Приятел? Като..приятел?

Джимин присви леко вежди...това му бе толкова..някак познато..

- Сякаш съм чувал това и преди.

Юнги сепна дъха си. Беше пълен И-Д-И-О-Т. Щеше да се прецака преди нещата да бяха потръгнали. Той ловко се прокашля и замаза положението, като отклони темата.

- Обичам котенца.

Тишината от другата страна беше толкова дълбока, че Юнги почти усети как се дави в нея. Джимин изхъмка леко с въпросителен тон. Бузите на Юнги се „запалиха" като факли и той стисна силно очи, осъзнавайки колко грешно бе прозвучало това. – Котенца...пухкави, сладки животинки, които дерат и мялкат...много мялкат.

- О...ааа, за миг си помислих, че говориш за едни други котенца хих-отвърна Джимин.

- Нищо не съм казал.

Джимин се засмя отново в слушалката. Шуга му бе толкова забавен. Всъщност може би бе прибързал с изводите си за него. Зад маската на новото и някак си принуденото запознанство, той сега виждаше нов лъч светлина. Приятел, които може би щеше да се задържи в живота му за напред.

- Това беше неловко.

- На мен ли го казваш-отвърна Юнги и въздъхна в слушалката. – Може би трябва да спрем да правим толкова неловки срещите и разговорите ни.

Джимин несъзнателно кимна с глава.

- Съгласен съм. Мислех си за нещо по-рано, но все още се колебая дали да те попитам.

- Просто изплюй камъчето.

- Ами..-Джимин притихна за няколко секунди преди да попита внимателно и нежно – Ще ми разкажеш ли за себе си? Нещо повече от името си? И не ме баламосвай. Наясно съм, че Шуга не е реалното ти име-

- От къде си сигурен? Може майка ми да е била жена с екстравагантно мислене.

Джимин отново се засмя в слушалката. Звука беше като нежна песен за ушите на Юнги.

В далечината на мислите му, той започваше да осъзнава, че нещата бяха тръгнали към кръстопът, който не знаеше как да прекоси.

Джимин беше толкова мил и добър. Красив до края на човечеството и някак си неловък, но хубаво неловък. Юнги може би не бе от най-умните хора на света, но не бе и глупак, за да пренебрегне чувствата, които започваха да си проправят път. Беше рано, познаваха се само от няколко дни, седмица, но всичко беше толкова реално и силно. Юнги всъщност леко се плашеше.

Беше прекалено бързо, затова трябваше някак да намали темпото.

Не се поколеба в отговора си.

- Рано е Джимин.

- Ъм.., но...как тогава да се доверя на човек, за когото не знам нищичко?

Юнги въздъхна в слушалката.

- Не е нужно да ми се доверяваш. А и нямаш причина да го правиш. Едва се познаваме. Като за начало може би ще е добре да свикнем с присъствието си. Искаш ли утре да излезем отново?

Джимин отвори устни изненадан. Всъщност..Какво по дяволите?

Отговора, който му представи Юуга беше толкова неочакван, че го остави безмълвен. Как се предполагаше, че трябва да отговори на това?

А и бе леко подозрителна цялата тази работа с раното опознаване.

- Джимин? Тук ли си?

- А, да..аз просто...малко се изненадах и ..да.

- Съжалявам.

- Не-побърза да отговори Джимин – Разбирам..донякъде. Ще приема условието ти, но да знаеш, че си ми леко подозрителен.

Юнги прехапа долната си устна. Явно никак не го биваше в това да заблуди Джимин.

- Хей, аз трябва да си лягам. Извинявай-побърза да поясни Юнги и затвори на Джимин преди другото момче да бе отговорило.

Джимин отдели телефона от ухото си и погледна в екрана. Бяха говорили 13 минути и 26 секунди. Той въздъхна и пусна телефона върху гърдите си. Шуга беше толкова странна личност. Но ако щеше да бъде приятел с него не заслужаваше ли да получи поне малко информация?

Мислейки си за това как да я изкопчи от Шуга, Джимин се сети за идеалния човек, който щеше да му я предостави.

Техюнг.!

---

Извинявам се за бавния ъпдейт на историята. Просто в момента ми е малко напечено и имам доста задължения. Обещавам да се поправя в най-скоро време.