Джимин стоеше седнал на перваза в собствената си стая. Имаше гледка към една огромна сграда, която правеше доста добро за съня му, туй като сутрин пречеше на слънцето на проникне в стаята му.В ръка беше стиснал смартфона си толкова силно, че имаше чувството, че ще го разполови.

Беше отворил уорд програмата си и от половин час съзерцаваше изписаните изречения.

Препрочиташе ги няколко пъти, за да е сигурен, че не е направил глупава правописна грешка или за да се убеди, че не се е изразил не правилно, или просто се опитваше максимално да избягва момента, в който праща смс-а на Техюнг.

Страхуваше се, че този един, единствен смс ще му докара главоболие или пък защо не разбито сърце.

Беше влюбен в другото момче от толкова много време, че вече не помнеше точната дата на запознанството им.

Само помнеше как пред очите му всичко останало се превърна в една бяла мъгла, а той стоеше там..в центъра на нищото и се усмихваше със своята триъгълна усмивка. Превръщаше и най-мрачния ден в слънчев, най-трудния момент в лек и най-празното сърце, изпълнено с любов.

В него момент Джимин разбра, че живота му вече не е сив лист. Сега върху този сив лист имаше многобройни цветове и над всеки един стоеше лепенка с името Техюнг.

Въздуха в дробовете на Джимин караше гърдите му да го болят. Треперещите му пръсти само се „разкарваха" между копчето „Отказ" и това „Запази".

- Веднъж за винаги, Джимин. Бъди мъж..бъди мъж.

Той издиша тежко и посегна към копчето „Запази", когато вратата на стаята му се отвори с гръм и трясък и през нея влезе по-малкото братче на Джимин, Джунгкук.

Джимин щеше да се разкрещи..наистина щеше, ако не беше разплаканото, малко личице на братчето му.

Джунгкук беше едва на десет годинки, разликата между тях бе 8 години и за Джимин беше наистина непосилно да се сърди на това мило момче. Особено, когато лицето му бе каша от сълзи.

- Хьонгггг- провлачи разплакано Джунгкук- Счупих си Пиги- отново изплака с глас Куки.

Лицето на Джимин придоби съвсем друга физиономия и той слезе от перваза, като остави телефона си. Клекна до Куки и избърза сълзичките му.

- Ще ти купя нов. Само не плачи.

- Но този ми беше подарък от тате. Сега няма да е същото.- Джимин смекчи още повече изражението си.

При мисълта за вече покойния им баща, сърцето на Джимин се сви.

Джунгкук не познаваше добре баща им. Той бе само на 5 годинки, когато се случи трагедията в семейството.

- Виж.. ще ти купя Пиги от името на татко. Съгласен ?

Куки смръкна веднъж и едва кимна. Малко по-спокоен, той излезе от стаята все още държейки половинките от счупеното керамично слонче.

Джимин въздъхна.

Той се върна на перваза и взе телефона в ръка. Палеца му се плъзна по екрана, за да го отключи при което програмата автоматично запамети смс-а, написан по-рано.

Джимин прие, че това е един наистина силен знак на съдбата, която му казваше, че е крайно време да спре да бъде такъв страхливец и да докаже, че има топки.

Той влезе в Туитър и написа никнейма на Техюнг в търсачката. Отвори чата и с един замах прикачи файла със смс-а.

Сърцето на Джимин задумка яростно в гърдите. Това беше момента, в който или щеше да се закопае сам или да се изрови от ямата на самосъжалението.

..

..

Вие имате 1 ново съобщение.

Юнги скочи от леглото си. Беше задрямал за малко, но силният звук от известие го накара да се събуди по не особено приятен начин.

Избърза лигата, която се бе стекла от устните му, след което забърса лигавата си ръка в анцуга, който носеше.

Щорите на стаята му бяха свалени, затова му се наложи няколко пъти да опипа леглото си, за да изрови телефона си..от някъде..

Щом го докосна с пръсти, Юнги го издърпа и отключи. Щракна върху известието от Туитър и изненадано погледна към непознатия акаунт.

Не беше никой от приятелите и познатите му, затова се почувства някак си напрегнато.

Любопитството го удари като парен чук и той бързо отвори смс-а.

Беше прикачен някакъв файл.

За миг Юнги се осъмни да не би това да бе вирус, но любопитството бе много по-силно от всичко друго и той без да му мисли много отвори документа.

„Здравей, Техюнг. Знам, че това, което ще прочетеш ще те шокира, но не мога да понасям повече болката от това да пазя тази тайна само за себе си. Познаваме се от толкова много време, че всъщност..наистина не помня колко точно. Знам, че не съм от типа хора, които се вписват в кръга на приятелите ти, но съм ти благодарен, че макар така ти все пак ме смяташ за такъв. Но тук и сега те моля да спреш.

Защото.. аз..не мисля, че ще успея да понеса още дълго мисълта, че за теб съм само приятел.

Не мога да увъртам, а и ако го направя, ще се загубя в думите си, затова ще ти го кажа направо.

Обичам те, Техюнг.

Да, казах го. И по дяволите истина е.

Сигурен съм, че си в шок и, че може би това е момента, в който прекратяваш всякакви взаимоотношения с мен, но не мога да крия тази истина само за себе си.

Моля те, не приемай думите ми за шега и още повече те моля да отговориш на това писмо.

Така ще знам какво наистина ти изпитваш към мен."

Юнги премигна няколко пъти срещу отворения документ. Не чака дълго преди да се върне в чата с непознатия и да запише.

MinGi: Човече това е адски мило, но аз не съм Техюнг. Мисля, че сбърка чата.

--

Така..хора... искам само да се извиня за неграмотността си, но не ползвам Туитър и не знам там кое как се намира и т.н., действах просто така по усет и както бих искала да изглежда в историята, затова игнорирайте незнанието ми :0