Гл.т. на Карол

Когато се махнах погледнах на зад и в мига който го направих се ударих в някой и паднах:

-Защо не гледаш къде ходиш?-попита ме момичето. Махна кичура коса на лицето ѝ и тръгна.

Аз щях да стана. Но преди да го направя Руджеро ми подаде ръка, без да я хвана аз станах и му казах:

-Мога и сама да ставам и кое беше онова момиче?

-Валентина се казва. Тя е злубарката на училището.

-Наистина ли...-казах съркастично.

-Виж Карол, време е да се оправиш. Трябва да не бъдеш толкова затворена.

Той се пиближаваше към мен, но точно тогва звънеца ме спаси.

-Чао Руджеро.-казах и тръгнах към час.

Седнах до Каролина и извадих математиката от раницата.

-Какво има?-попита ме Каро, аз само я погледнах и започнах да пиша.

Краят на часа излязох и се блъснах в някого отново. Този път паднах. Изправиш се и взех учебниците си. Видях Руджеро който чи подаваше една тетрадка. Взех я и тръгнах. До шкафчето ми стоеше Валентина.

-Оу, момичета вижте кой е тук.-започна да пляска.

-Престани и се отдръпни от шкафчето ми!-развиках се.

Видях Руджеро който идваше на сам.

-Мониченце не ми дръш такъв тон.-блъсна ме и се ударих в стената.

Паднах. Тя се измя, а аз се свих. Сълзи се стекоха по лицето ми. Руджеро се опитваше да разбере какво става. Аз станах и бързо сложих качулката на лицето си, излязох от училището и сълзите от преди малко нарастнаха.

Видях Руджеро.

-Какво стана?-попита той и се доближи до мен. Аз го прегърнах, от това имах нужда.

Чувствах се спокойна и сигурна в прегръдката му. Отдалечих се, а той махна кичур от лицето ми. Усмихнах се леко.

-Най-накрая, да видя усмивката ти отново.

Аз се усмихнах още повече.

-Знаеш ли.-започнах.-Руджеро, моля те не ми се сърди. Трябва да се поопознаем. Плюс това не съм сигурна, че съм готова за връзка.

-Карол, това с харесването, беше временно. Вече не чувствам това което си мислех, че чувствам.

Аз отидох обратно в училище и отново видях Валентина.

-Стига си се пречкала!-изкрещя ми се.

Нищо не ѝ казах.

-Говори де! Хайде.

-Няма да си губя времето с загубенячки като теб!

-Аз загубенячка?-каза тя и ме ритнах в корема.

Аз паднах в Руджеро.

-Спри да я удряш!-намеси се Ру.

-Оу, Руджеро Руджеро. Не виждаш ли каква е тази нещастница.

-По скоро ти си нещастница!-изкреща ѝ се.

Остави ме на един стол.

-Няма да се занимавам с теб Ру!-каза Вал и тръгна, ритайки ме по крака.

Ру само я погледна и тя избяга в кластната си стая.

-Изкаш ли да те заведа до сестрата?-попита ме той.

-Не Руджеро. Не ми трябва.

Тръгнах към стаята и седнах до Каро.

-Здравей.

-Забави се.-каза Каро.

-Знам, както и да е.

-Какво стана?

-Ами паднах, заради Валентина.

-Кажи на госпожата и отиди до лекарката!

-Нищо ми няма.

Звънеца би. Междучасие е. Излязох от стаята и видях Ру.

-Здравей.-махна ми.

Усмихнах се леко и му махнах.

Валентина дойде.

-Пак ли ти?-каза тя.-Не ми се занимава с теб!

Аз тръгнах по стълбите към втори етаж и там видях Малена.

-Малена, моля те не казвай на Валентина, че съм тук!

-Спокойно Кари аз съм ти приятелка. Писна ми от Вал тя е лоша и аз бях такава но вече не съм. Трябва да накарам Катя да дойде на моя страна.

-Добре Мал, аз ще тръгвам.

-Чао.-каза ми тя и слезе по стълбите.

Погледнах на пред и си сложих слушалките. Гледах на долу и се блъснах в някой. Бяхме на милиметри аз се изправих и погледнах на страни видях Ру.

-Аз наистина съжалявам!-каза човека в който се блъснах.

-Няма нищо.-казах тихо.

-Аз съм Агустин ти сигурно си Карол.

-Как разбра?

-Ами виждал съм те.

Аз се сетих кой е той.

-Ти си гаджето на Каро.

-Мхм.

-Добре. Чао.

Казах и тръгнах по стълбите заобикаляйки Ру.

Той слезе до мен и ме спря.

-Какво си говореше с Агус?

-Не е твоя работа!-казах аз тръгвайки но той ме изпревари.

-Напротив моя е!

Аз не му отговорих просто тръгнах.

Той остана зад мен.

Влязох в училищната стая и се оказа, че всички часове са свършили.

Аз излязох от зградата и отидох на една поляна. Извадих фотоапарата ми, но първо се огледах дали има някой. Нямаше никой. Започнах да снимам, а след това започнах да си тананикам мелодия и изведнъж измислих текст на тази мелодия. Е не целия само коплет. Започнах да пея:

Sigue girando el mundo Pero que estemos juntos Ya no es casualidad.

След изпълнението се усмихнах.

Чух шумолене из храстите.

-Кой е там?

Отидох до храста и нямаше никой.

        Руджеро

Проследих Карол след като свършихме училище тя ориде до една поляна на която нямашв жива душа. Тя започна да снима, след това започна да си тананика някаква мелодия. Изправи се и започна да пее. Гледах я влюбено. Да влюбен съм. Отидох малко на зад за да може да не ме види но настъпах пръчка, тя го чу и отиде да провери кой е там. Аз оспях да избягам и да се скрия.