След часа си взех сандвича и започнах да ям. След като се наядох държах всички учебници за другия час за да може да ги сложа в стаята, не гледах и се блъснах в някой. Всички учебници паднаха:

-Съжалявам!-каза момичето и започна да събира учебниците ми.

Аз събирах учебниците си, а тя ми помагаше.

-Наѝстина много съжалявам!-каза тя подавайки учебниците ми.-Понякога не гледам къде ходя.

-Няма нищо.-казах.- Но другия път гледай къде ходиш!

-Обещавам.

-Как се казваш?

-Каролина, ами ти?

-Карол.

-Приатно ми е Карол.-стиснахме си ръцете след това влязохме в час и седнахме двете.

След часа Каро ми разказваше нещо забавно. Двете се засмяхме. Чухме някой да пее, а аз веднага отидох веднага там.

-Коя е тя?-попитах и посочих русокосо момиче което пееше.

-Тя е киглата на училището. Казва се Валентина.

Аз се намръщих.

-Пее много хубаво за кифла!

-Тя е подмазвачка, има си гадже казва се Руджеро.

-Паскуели?

-Да, защо?

-Стоя с него по испански. Госпожата ме премести. Досаден е и то много.

-Разбирам те, аз стоях до него и се бях расеяла доста! Всяко едно момиче тук се влюбва в Руджеро и по този начин се раззейва. Ти започваш да се дразниш от него и последователно ще се влюбиш!

-Аз? Не ме познаваш, твърде затворена съм в себе си, за да се влюбя в някакъв простак!

-Както кажеш!..

Влязохме в час и видях, че Валентина влиза в стаята в която и аз.

-Севиля сядай до Паскуели.-каза госпожата. Вал тъкмо щеше да сяда до него ядоса се и седна на задния чин.

Започнах да пиша. След като написахме госпожата каза:

-За динашна с който сте по чин ще направите училище от картон. Паскуели и Севиля. Копелоф и Зенере. И всички други. За вдруги ден.

-Ще трябва да се видим този уикенд.-захили се.

-Не се хили имаш си гадже!

-Да имам, е къде ще го правим?

-У вас.

-Защо у нас?

-Защото у нас не може!

-Родителите ти ли са проблема?-нацупих се.-Какво стана Кари? Разкажи ми за родителите ти!

-Защо да ти разказвам Руджеро? Аз нямам такива!-сълзи се стекоха по лицето ми и се плъзнах по стената.

Той клекна до мен:

-Сираче ли си?

-Горе-долу, осиновена съм. Майка ми и баща ми умряха, затова съм толкова затворена в себе си и не пускам никой до себе си.

-Разбирам те!-погледнах го.-Баща ми умря когато бях на 6. Майка ми се ожени повторно и после тя умря, след това мъжа за който се ожени мама ме изостави. Осиновиха ме.

-Руджеро.-казах аз ставайки.-Защо чувствам нещо към теб? Ти ме разбираш! Ти единсгчтвен ме разбираш.-той ме прегърна и стояхме така 2 минути. Отдалечихме се, а устните ни бяха на милиметри.

Тогава Вал ни спря:

-Руджеро! Трябва да говоря с теб. Съжалявам момиче мо ще ти го открадна и няма да ти го връщам.

Сега разбирам за какво е говорела Каро. Отидох при нея.

-Успех.

-За?-попита ме.

-Работата с Зенере.

-Оу. По хубаво е да работиш с Вал. Не, че я харесвам просто тя не върши нищо. Ако вършеше нещо щеше да е по трудно. Гадното е, че и на нея пишат шестица затова, че аз съм работела по проекта.

-Аз и Ру.

-Видях. Казах ти.

-Нямаше да го целуна. Не искам. Не съм му приятелка и няма да му бъда!

-Карол...ти си твърде затворена в себе си, а стана приятелка с мен.

-Защото си приличаме по много меща! А с Паскуели хич.

-Аз мисля, че е точно обратното.-иии мазна усмивка.

-Каро с какво мислиш, че си приличаме с Паскуели?

-Осиновени сте. Учите в едно и също училище. Живеете в един и същи град, още?

-Това си е случайност. И с теб си приличаме по всичко това. Само, че ти не си осиновена.

Видях някакво момче. Каролина го прегърна.

-Карол това е Агустин гаджето ми.

-Приятно ми е.-казах аз и се махнах.

                       Каролина

Карол тръгна:

-Какво ѝ има на приятелката ти?-попита ме Агус.

-Тя е твърде затворена в себе си. Не допуска никого освен мен до нея! Трябва да се оправи.

-Дано.

-Какво става с Руджеро?

-Все така влюбен в Карол.

-Моля?-казах аз и се захилих.

-Имах предвид в Вале.

-Агус мен не можеш да ме излъжеш аз те познавам най добре от целия свят, така, че по добре кажи истината!

-Добре, но не казвай на никой! Той я харесва да.

Аз се усмихнах.

-Няма да кажеш на Карол, нали?

-Няма!-казах аз.