Част от предизвикателствата на ademaxx в "The Без Паника и си носете хавлия"

- Знаеш, че е почти невъзможно да се измъкнем от тук, Есме! - въздъхна Диего.
- Толкова пъти сме попадали в тази ситуация! И този път ще успеем! - отвърна Есмералда и се опита да развърже въжетата на ръцете му.

Двамата шпиони бяха попаднали в клопката на Каталунската мафия.
Бяха изпратени да разберат от къде шефът им внасяше оръжия, но когато пристигнаха на партито в имението му с дегизировка, веднага бяха нападнати и сега се намираха в мазето на имението, завързани за два стола.
Бяха напълно сигурни, че в щабът им има къртица. Някой определено беше двоен агент и благодарение на това врагът беше една стъпка пред тях.

- Няма как да ги развържеш! Твърде здрави са! - въздъхна отчаяно партньорът и.
- Да се обзаложим? - засмя се Есме, подгъна крак под стола и успя да хване и събуе високото си токче, в което лично бе вградила ножче преди да тръгне от дома си и никой не знаеше.
За секунди тя разряза въжетата на ръцете на Диего, след което и той направи същото за нея.
- Сега трябва да намерим начин да се махнем от тук. - каза тя, докато обуваше отново токчето.
- Знам от къде можем да минем! - отвърна Диего, след което двамата тръгнаха към стълбите за горния етаж. Щом стигнаха до вратата, пазена от двама пазачи, които шпионите бързо повалиха, а после взеха дрехите им и се преоблякоха.
- Ще минем през кухнята, от там през склада и после тичаме възможно по-бързо към портата. - обясни Диего.
Минаха незабелязано през кухнята. Готвачите бяха твърде заети да се карат един с друг за дресинг и скариди, за да ги забележат.
В складът обаче имаше двама охранители, с които трябваше да се справят.
Най-накрая стигнаха до двора и портата на имението.
Успяха да се измъкнат незабелязано от там и щом бяха достатъчно далеч от опастност, те седнаха на плажа.
- И този път се измъкнахме, но възможно най-бързо трябва да разберем кой е предателят в щаба. Не можем да го оставим на свобода! - въздъхна Есме и запали цигара от кутията, намерила в джоба на пазачът, чиито дрехи взе.
- Така е, ще го открием възможно най-скоро..- отвърна и Диего и двамата се погледнаха, след което той се приближи и я целуна.
- Есмералда...- проговори той, когато се отделиха.
- Да? - пое си дъх тя и му се усмихна свенливо, докато той обливаше ръка около раменете и.
- Има ли по-рано от сега? - попита я той.
- Какво иск...- Есмералда не успя да довърши.
Куршумът влезе в тялото и и устата и се напълни с кръв.
- Казах ти, че ще открием предателя скоро... - Диего се изправи и прибра пистолета в сакото, след което тръгна обратно към имението.