Таааа, най-после се наканих да седна и да редактирам следващата глава xD Голямо извинение ако има хора, които са чакали за нея толкова дълго... И леко (или малко повече от леко) за хората, които не си падат по смут (има ли такива въобще? xD), защото в тази глава има няколко такива сцени (*кашляне*кино*кашляне* и *кашляне*кола*кашляне*).

Приятно четене~

----------------------------------------------------------------------------------------------------

До два през нощта бурята все още не бе утихнала. Свещите, почти прегорели, щяха да изгаснат съвсем скоро и на мъждивата светлина ставаше все по-трудно да се различат очертанията на предметите.

С Крис и Лухан продължаваха да си говорят, както се стори на Сехун, с часове. Крис го бе прегърнал с една ръка, топлият му дъх удряше във врата на Сехун, а момчето не понечи да се отмести. Напротив, когато усети клепачите му да натежават се намести по-удобно в прегръдката на Крис. Повтаряше си наум, че няма да заспи и няма да заспи, обаче това не даде ефект. Беше полубуден, когато Лухан и Крис буквално го вдигнаха, за да могат да разпънат дивана. Малко след това Сехун отново легна и привлече Крис към себе си, искайки пак да усети близостта му.

Имаше чувството, че Лухан също ляга зад него, но нямаше останали сили, че да се обърне и да види. Още известно време чуваше приглушените гласове на Крис и Лухан, после всичко потъна в тишина и спокоен сън.

Събуди се късно през нощта или може би много рано сутринта. Още не се бе съмнало, свещите бяха изгорели и навсякъде бе тъмно. Сехун опита да се завърти, зад себе си усещайки преграда. Можеше да разпознае топлото тяло на Крис отпред, а този, който се притискаше до гърба му, бе Лухан. И двамата спяха, дишаха равномерно и Сехун не посмя да се мръдне, за да не ги събуди.

Одеялото, увило се около тялото му, го държеше като в капан и потта се стичаше по челото му. Изпитваше ужасна жажда, та чак му се искаше да хукне към крана, за да я утоли и все пак се сдържа.

Опита съвсем леко да се мръдне, колкото да развие одеялото. Зад него Лухан се размърда и измрънка нещо на сън. После се притисна до гърба му и Сехун сподави един стон, щом усети бедрата му, заедно с тънките шорти, да се долепят плътно до него.

Отново опита да се мръдне, малко по-далеч от Лухан, което бе грешка, защото пък се притисна до Крис и неговите тънки шорти и сега не успя да сдържи стона, веднага след това притискайки длан до устните си. За щастие нито Крис или Лухан го чуха, продължавайки да спят дълбоко.

Винаги бе смятал, че стане ли въпрос за сексуалните му желания, Сехун може да се контролира. Този път обаче, по никакъв начин не можеше да спре ерекцията. По дяволите стегнатите панталони, които никак не помагаха. Беше направо болезнено!

Едвам сдържаше на импулса да плъзне ръката си надолу и да се облекчи и сега изпита неописуема жажда за нещо друго.

Не спираше да преглъща и в мрака на стаята, смачкан между двете тела, опитваше да мисли за всевъзможни неща, само не и за секс. За съжаление трика не действаше.

Почти му се прииска сега Крис и Лухан да се събудят. О, ако се целунеха пред него, Сехун бе сигурен, че и само от това ще свърши. Знаеше, че те са го правили. Просто бе невъзможно да не са след толкова време заедно. Донякъде изпита ревност, донякъде още повече се възбуди и разбира се, почервеня като домат.

От друга страна щеше да е най добре те да не се събуждаха, защото Сехун щеше да потъне в дън земя от срам. Съмняваше го реакцията им, защото връзката им далеч не бе така напреднала и не знаеше дали въобще искат да стигнат до там.

Сехун се взира в тъмнината достатъчно дълго време, че желанието му да започне да отминава, но то си остана да бълбука под повърхността и всеки път щом или Крис, или Лухан се притиснеше до него, трябваше да закрива устата си с длан, за да възпира поредния стон.

***

- Някой май не е спал добре. - Крис се протегна, докато влизаше в кухнята. Все още без горница и по къси шорти Сехун нямаше как да не спре погледа си на него прекалено дълго време. После го сведе гузно към чашата си с кафе, който бе стиснал по-силно от нужното. - Странно, вчера първи заспа. - засмя се Крис. - Едвам успяхме да те вдигнем с Лухан.

Сехун измрънка нещо в отговор,, очите му буквално се затваряха. Краткият му сън определено не му бе стигнал и навярно имаше тъмни кръгове под очите. Освен всичко друго тялото му бе сковано, заради позата, в която бе лежал, притиснат между тях двамата, а ужасната му сутрешна ерекция, който се бе успокоила, след като се бе облекчил в банята под душа се появи отново, виждайки Крис и Лухан. Чак му идеше да си забие два шамара, за да се съвземе.

- Направих си кафе. - кимна той към Лухан, който влезе малко след Крис. Лухан също бе почти гол и Сехун едвам не простена. Панталоните му започваха да му стягат. - Надявам се нямаш против.

- Не, разбира се. Дано си оставил малко.

- Има цяла кана.

Крис седна срещу него, играейки си на телефона, както му се стори на Сехун по звуците, които се носеха. Беше се облегнал назад на стола и се люшкаше с него напред-назад, а единия му крак бе вдигнат на масата. Сехун пи още от горчивото кафе, чиито вкус обикновено не понасяше, обаче винаги го караше да се събуди.

- Някакви новини от Клара? - попита Лухан, сядайки със своя чаша кафе точно до Сехун, който, в миг на паника, придърпа стола си по-близо към масата и кръстоса крака, опитвайки се да скрие явната подутина в панталоните си. О, дано не беше прекалено червено... Ако Лухан забеляза странната му реакция, бе така добър да не каже нищо.

Крис поклати глава, не вдигайки поглед от телефона. - Не, никаква.

Лухан се намръщи. - Не трябва ли да ѝ пишеш? Или не знам... да питаш какво става?

- Мисля, че ще е най добре да говоря с нея пак лично. Ще се опитам да се разбера.

Лухан изпръхтя и надигна чашата си. - Все едно ще можеш.

- Да, знам. - въздъхна Крис. - Все пак ще опитам. Ще я пресрещна след някой от часовете.

Сехун хвърли поглед на часовника. Вече не бе чак толкова рано и ако сега тръгнеше, щеше да успее да стигне, може би, за края на втория или началото на третия час. При мисълта, обаче, да се появи на училище, усети силен неприязън. Никак не му се ходеше, не и след изминалата вечер. От тогава имаше това чувство на безопасност и комфорт, което му даваше някаква утеха и знаеше, че то ще свърши, появяха ли се в училище. Тук те бяха само тримата, никой не ги следеше, никой не ги съдеше. И спомените от отминалата нощ, личните разговори, нещата, които Лухан му бе разкрил за себе си, прегръдката на Крис, сега му стопляха сърцето.

Явно не бе единственият, който искаше да избяга днес от часовете, защото малко по-късно Лухан предложи същото.

- Честно, днес нямам никакво желание да се занимавам нито С Клара, нито с домашни. - каза той.

- Нито пък аз. - добави Сехун облекчено. Учебната година свършваше след седмица и днес изпитваха през повечето часове, а Сехун може би имаше нужда от някоя друга хубава оценка, но това никак не го интересуваше в момента. А и навън все още бе мрачно. Имаше тъмни облаци, които скриваха небето и макара да не валеше, Сехун имаше чувството, че довечера пак ще има буря.

Трябваше да се прибере вкъщи, докато още позволяваше времето, при все, че майка му вече му бе звъняла да го пита къде е. Но на Сехун не му се прибираше също толкова, колкото и на училище не му се ходеше, затова се усмихна топло на предложението на Крис.

- Нека да отидем на кино? - каза той. - Или някъде другаде. Или можем да си поръчаме пица и да стоим тук цял ден. - Веждите му се повдигнаха няколко пъти, сякаш намекваше нещо и Сехун сви крака по-силно, пиейки от кафето си.

- Мислиш ли, че е добра идея? - сряза го прекалено остро Лухан. - Ами ако някой...

- Никой няма да ни види, Лухан. - Крис спря да се люлее на стола и двата му предни крака, досега във въздуха, тупнаха звучно на пода, когато седна нормално и се наведе напред. - А и да ни видят не ми дреме. Вече не.

Лухан не каза нищо, но изражението му не бе никак щастливо.

- Аз съм аз. - Намеси се Сехун, преди двамата пак да са се скарали. - А и не сме прекарвали и един ден тримата заедно. Би било приятно.

Крис плесна с ръце. - Значи е решено.

Сехун се засмя, а Лухан просто изсумтя.

***

Бекхьон:

Я пак

На кино си заедно с Плейбой едно и две

Докато аз кисна в училище?

Сехун се усмихна на ядосаната емотиконка, която му бе пратил.

Сехун:

Аха

И знаеш ли кое е най-хубавото?

Бекхьон:
Не, но ти ще ми кажеш, нали?

Сехун:

Крис познава някакъв човек, който познава някакъв човек и успя да резервира цялото кино само за нас.

Той се огледа доволно из празната зала. Когато Сехун бе попитал Крис как бе успял да ги уреди сами тук, едва на премиерата на филма, Крис само се бе ухилил. Чудеше се колко точно известни са родителите му. Или богати.

Бекхьон:

Значи сте сами в киното?

Сехун:

Да.

Бекхьон му прати човече с дяволска усмивка и Сехун завъртя очи.

Сехун:

Знам какво си мислиш, така че моля те не го казвай...

Бекхьон:

Значи вие още не сте...

Сехун:

Все едно бих ти казал

Бекхьон:

Значи не сте

Какво чакаш?

Сехун въздъхна. Извърна тялото си съвсем леко наляво, така че да няма риск Лухан, който седеше от дясно, да надникне. Вече достатъчно се бе изложил на закуска. Той и Крис си говореха нещо, докато на екрана още вървяха началните надписи.

Бекхьон:

Никой от тях ли не повдига въпроса?

Момчето се намръщи на съобщението и се сдържа да не хвърли поглед към Крис и Лухан, вместо това пъхайки няколко солени пуканки в устата си от голяма картонена кутия с такива.

Сехун:

Не

Всъщност Крис пуска разни намеци постоянно.

Но никой от тях не е казвал, че иска да го направим.

Бекхьон:

Какво чакаш за бога

Ако правиш тройка с двете най-известни момчета в училище ще станеш по известен от тях!

Сехун:

Бекхьон?

Бекхьон:

Да?

Сехун:

Млъкни.

Всъщност твоя любовен живот кога се нареди, че даваш съвети?

Бекхьон:

Знаеш, че съм алергичен към връзките.

А и не мога да бъда с никого, след като човекът, който харесвам от години ме остави заради две знаменитости...

Сехун се облещи на екрана, пръстите му останаха да висят на клавиатурата за няколко секунди, когато Бекхьон му прати няколко смеещи се човечета.

Сехун:

Ужасен си...

Още смеещи се човечета от другата страна.

Сехун:

Какво става в училище?

Бекхьон:

Цял ден изпитват

Сега имаме презентация по биология.

Успоредно с това госпожата чупи климатика, защото не знае как да го пусне

Сехун:

Клара забелязва ли се на хоризонта?

Бекхьон:

Тя е превзела хоризонта направо

Където и да се обърна само нея виждам

Когато Крис го няма тя изпъква на преден план

Почна да ме нерви

Крис оправи ли се с нея?

Сехун:

Не...

И това ме тревожи

Дори не искаше да си представа какво щеше да стане ако Клара научеше къде са те сега. И че Крис е заедно с тях.

Сехун:

Прави ли нещо подозрително?

Бекхьон:

Освен да се разхожда по коридорите и да развява косите си ли?

Не, нищо

Но пък Кьонг Су се влачи след нея като куче пазач

Кажи на Златното момче, че един от лакеите май е напуснал антуража му

Сехун:

Дръж ги под око заради мен, моля те

Кажи ми ако тя или той направят нещо подозрително.

След като Бекхьон му написа, че ще го направи, Сехун изключи телефона си. Остана загледан в екрана, без да следи какво се случва. Имаше тегавото чувство, че днешното затишие на бурята бе само прелюдия към същинската такава.

***

Филмът бе минал половината си, когато Лухан изшътка в ухото на Сехун и момчето се завъртя към него.

- Какво има?

Сехун вдигна и спусна рамене и го изгледа объркано. - Какво имаш предвид?

- Наблюдавам те последния половин час, а и не си спрял да имаш това умислено изражение.

- Не знам за какво говориш. Чинно си следя филма.

- Нима? И за какво става въпрос въобще в него?

Той отвори уста, след това я затвора и се смръщи. - Добре де, не го следя. Макар, че като гледам каква е драма през цялото време, не съм изпуснал много.

- Същинска продукция на Холивуд.

От другата страна на Лухан Крис се бе подпрял на една ръка, наклонил глава към пода. Бе прекалено тъмно, за да е сигурен, но позата го издаде и Сехун се ококори към Лухан.

- Той да не спи!? - каза почти през смях.

Лухан хвърли кос поглед назад. - Аха. Горе-долу от както филма почна. Хем беше негова идея.

Сехун сдържа хрипота като притисна ръка до устата си. Лухан остави картонената кутия с пуканки на земята и се привлече още по-близо до Сехун, като главата му почти легна на рамото му. Загледа го с интерес.

- Е, ще ми кажеш ли какво става?

Сехун отново вдигна рамене. - Не знам какво имаш предвид. - поклати глава той. Лухан бе така близо, че виждаше как отблясъците на екрана се отразяват в очите му. Ако само се наведеше няколко сантиметра надолу щеше да го целуне. - Не е ли по-добре да събудим Крис? Изпуска филма, за който нае цялата зала.

- Неее - провлачи спокойно Лухан. - Остави го да спи. И без друго филмът не струва.

Бе му трудно да разбира думите на другия заради шума на заден фон и още по-трудно заради кръвта, която шуртеше чак в ушите му. Малоумните предположения на Бекхьон, му бяха повлияли. Той преглътна усилено и прехапа устни. Лухан се приближи още малко.

- Просто се замислих... - каза Сехун накрая, за да отговори на предишния му въпрос. И за да каже нещо, че да се разсее от мислите си. - За Клара... и други неща.

Лухан наклони глава, цупейки устни. Изглеждаше досущ като обидено кученце, помисли си Сехун.

- Крис ще оправи нещата.

- Няма как да знаеш.

- Така е. Не знам.

- И не те е страх от всичко, което може да се случи ако не успее да я убеди да мълчи?

Лухан се засмя. - Щях да съм идиот ако не ме беше страх. Да кажем, че точно сега Клара и всичко останало е далеч от мислите ми. Ти беше този, който искаше ден далеч от проблеми. Защо говориш сега за тях?

- ...Защото са ми превзели мислите.

Иначе светлата, искряща коса на Лухан изглеждаше тъмна на това осветление. Отново си бе сложил очна линия, пиърсингите си бяха на местата. Сехун не можеше да реши дали онази визия от вчера без целия грим му харесваше повече от тази. В крайна сметка реши, че няма нищо против и двете.

Отново изпита онова изгарящо желание да го целуне и се почувства така, сякаш досега не го бяха правили, сякаш за пръв път щеше да опита устните му върху своите.

- Онези неща, които ти казах вчера... - почти прошепна насреща му Лухан и Сехун едвам разчете думите. - За родителите ми и за катастрофата... и за първата ни среща.... Изплашиха ли те?

Сехун поклати глава. - Не. Защо биха ме изплашили?

Лухан не му отговори и на Сехун му се стори за миг, че, може би, вижда искрица на страх в погледа му. Или колебание. Той определено не бе от типа хора, които обичаха да споделят и Сехун се чувстваше донякъде горд от факта, че Лухан му вярваше дотолкова, че да му разкрие тези неща за себе си.

- Каза, че още от тогава си започнал да ме наблюдаваш.

Лухан кимна.

- От тогава ли... - Искаше да го попита дали още от онзи ден бе започнал да го харесва, защото честно, мисълта, че Лухан може да го е харесвал толкова време тайно, караше из стомаха му да хвърчат пеперуди. Стори му се егоистично да го пита, но въпреки, че не довърши Лухан го разбра.

Отново кимна.

- Да, мисля, че тогава започна.

- Защо никога не говори отново с мен? Защо не... не знам. Защо не ме потърси?

- Не ми се стори правилно, Сехун. Бяхме се засичали едва няколко пъти в автобуса преди това. А онзи ден ти просто ми помогна, без да очакваш нищо в замяна. Не знаех как ще реагираш ако изведнъж започна да те преследвам. А и Крис се появи в живота ми малко след това и нещата просто тръгнаха по друг път.

Лухан беше прав. Ако беше честен със себе си Сехун най-вероятно щеше да откачи, ако някой ден Лухан го бе причакал след училище и бе започнал да му се обяснява в любов. И колкото романтично сега да му звучеше, онези дни реакцията му сигурно щеше да е коренно различна.

Искаше му се да го попита за първата им среща с Крис. Искаше да разбере как са се запознали, как е успял да спечели сърцето на Златното момче, искаше му се да знае толкова много неща за връзката между Лухан и Крис. Но не беше честно да го пита. Навярно щеше. Някой ден, не днес, не сега.

Крис продължаваше да дреме до тях, а филмът вървеше. Сехун още не можеше да откъсне очи от Лухан, който сякаш отново бе дошъл по-близо.

Вдиша дълбоко и издиша през устата си облаче пара точно в лицето на Лухан, който присви очи.

- Това пък за какво беше?

- За да ти напомня, че си прекалено близо?

Лухан се усмихна тънко. - Преча ли ти?

Сехун също се усмихна, едновременно с това, свивайки се неудобно. - Малко.

- Като тази сутрин ли?

- ...Какво искаш да кажеш?

Усмивката на Лухан нарасна и той повдигна вежди няколко пъти, както правеше Крис, когато пускаше някой от своите намеци.

- ...По дяволите. Забелязал си?

- Че то има ли как да се изпусне червеното ти лице и стиснатите крака рано, рано сутрин?

- ...Мамка му...

Сехун или щеше да потъне в меката седалка от срам или да забие шамар на Лухан. Честно, вторият вариант по му харесваше.

- Знаеш ли, Крис поне щеше да е така добър да не го споменава на глас.

- Силно се съмнявам.

Да, и Сехун се съмняваше. Чудеше се дали и той бе забелязал.

- Правили ли сте го с Крис? - Не знаеше от къде дойде въпросът, но в момента, в който напусна устата му, съжали, че го е казал. Лухан, изглежда, не се притесни.

И не посмя да го излъже.

- Да. - Сехун не се съмняваше в този отговор. Въпреки това почувства горчивина щом го чу да излиза от устата на Лухан. - Това проблем ли е?

- Иска ми се да съм достатъчно добър човек, че да кажа не и да е истина... - призна си той. - Обаче все имам това чувство, че съм назад във всичко. С Крис сте толкова време заедно и всички неща, които сте преживели...

- Шшшшт. - Лухан постави палец на устните на Сехун, карайки го да млъкне и момчето го изгледа сепнато. Лухан се засмя тихо. - Повярвай, Сехун, с Крис не сме преживели много неща. През повечето време се криехме и се страхувахме да не ни хванат. Знаеш ли, когато седяхме един до друг на мача на Крис пред погледа на всички и после, когато се държахме за ръце... - Лухан млъкна за малко. - Усещането беше страхотно. С Крис никога не го бяхме правили. Не и пред толкова много хора.

Това, което Лухан се опитваше да му каже бе, че между него и Крис винаги щеше да има неща, до които Сехун нямаше да има достъп, заради времето, през което са били заедно. Но пък това не означаваше, че не могат да си изградят нови спомени тримата заедно.

Сехун се усмихна.

- Страхотно беше, нали? Трябва да го правим по честно.

Очите на Лухан блеснаха - ...Много ще се радвам.

Сехун го целуна. Повече не издържаше на дърпащото желание в себе си, най малкото му бе писнало да му противоречи. Целуна го, докато на заден фон във филма някой стреляше, а друг крещеше, а обстановката бе далеч от романтична. Позата не беше удобна, устните им едва се допираха и лакътят на Сехун изтръпна, заради ъгълът, под който го изви, за да се подпре. И все пак му се стори, че това е най-прекрасната целувка, която бе опитвал досега.

- Това за какво беше? - попита го Лухан, дланта му продължаваше да го докосва по брадичката, обхващайки я леко.

- За да те подготвя за това.

Сехун отново се наведе, този път колкото може повече напред и Лухан изхъмка изненадано, когато го целуна силно и жадно, притискайки се към него, полуизправяйки се на стола. Целуна го така, както му се искаше от много време насам и не позволи на болката ниско в кръста да го спре. Продължи да изпива дъха му и да увива езика си още по-навътре в него и продължи да го изучава и превръща в свой. Когато въздухът му свърши се отдели и седна обратно на мястото си, Лухан го гледаше сепнато, целият бе червен, колкото червена бе и косата му.

Сехун се засмя. - Как беше? По-добре от Крис?

- Представа си нямаш... - изръмжа Лухан и преди Сехун да се усети другият се пресегна през страничната облегалка, издърпвайки го за тениската към себе си.

И отново бяха заедно. Този път Лухан го целуваше така жадно и така изпиващо, отнемащо дъха, само че той далеч не се ограничи само с това.

Сехун не спря ръката, която се плъзна към панталона му и разкопча ципа и копчето, намирайки пътя си към това, което търсеше. Момчето измрънка, кръвта му забушува щом усети как пръстите се свиват около ерекцията му, която бе започнала да се увеличава от момента, в който Лухан го бе заговорил.

Бе просто чекия, а му се стори като нещо толкова повече. Не можеше да възпре стоновете си през целувките, не можеше и да се овладее. Ръката му се озова върху тази на Лухан, уж, за да го спре, вместо това, само го насърчаваше да продължи, движейки се заедно с неговата. Искаше да му каже да престане, защото не е мястото, нито времето за такива неща, а нямаше сили дори да мисли.

Лухан се откъсна от него и челата им се притиснаха едно до друго, без да спират да се гледат. Сехун дишаше тежко, стоновете му се смесваха със звуците на филма, докато ръката на Лухан продължаваше да му доставя удоволствие, което обливаше цялото му тяло.

- Ще свършва. - предупреди го тихо той и почти му стана неудобно как бе готов да свърши толкова бързо и само от няколко целувки.

Лухан забърза движенията на дланта си, стигаше до самия връх и се връщаше до дъното и повтаряше и потретваше, докато Сехун не се изпразни в един мощен оргазъм. Притваряйки очи, тялото му се затресе в конвулсивни движения, докато оргазмът не отмина. Лухан продължи да движи ръката си и малко след това. Когато спря, а Сехун най-после можеше да диша нормално, отвори очи и отново го целуна.

- Радвам се, че не изпуснах най-интересната част от филма. - каза Крис зад тях и двамата се извърнаха към него.

Лухан се засмя, докато Сехун панически закопчаваше панталона си, почервенял като домат.

- Защо не ме събудихте?

Лухан вдигна рамене. - Сънят разкрасява. - после се наведе към него и го целуна, a Крис веднага обви ръката си около врата му, не му позволявайки да се отдръпне така бързо.

Сехун ги наблюдаваше, докато те не го погледнаха.

- Какво ще кажете да се прибираме?

Тонът му подсказваше, че въпросът далеч не бе невинен и той далеч не си мислеше само за прибиране.

Лухан се усмихна, когато Сехун кимна бързо няколко пъти, още неспособен да сформира нормални изречения.

- Няма как да съм по съгласен.

***

Сякаш нарочно този път Лухан седна отзад при Сехун вместо отпред. Сехун не го направи на въпрос, но веднага, след като другият влезе вътре, се дръпна максимално близо до вратата, облягайки чело на хладното стъкло.

Не погледна, но имаше натрапчивото усещане, че Крис и Лухан си разменят погледи в огледалото за обратно виждане.

Щом колата потегли Сехун направи всичко възможно да се съсредоточи върху дишането си и не, със сигурност не мислеше за ръката на Лухан върху члена си. Може би малко. Колкото да разбере, че още е адски в настроение за нещо повече от една чекия.

Вътре далеч не бе топло, обаче Сехун не можеше да се отърси от горещите вълни, които го заливаха, та чак усещаше пот да се стича по гърба му. Кракът му се тресеше нервно и той сложи ръката си на коляното, за да го спре. Малко след това и ръката му заедно с крака започна да се тресе.

Не бе изпитвал такива нерви от първото му говорене пред публика в трети клас. Разбира се, тогава поне можеше лесно да се измъкне от презентацията по биология, която трябваше да представя. Сега бе затворен от четири стени на колела заедно с два звяра вътре.

Сехун изписка прекалено нетипично за него, когато усети хладната ръка на Лухан да се припокрива с неговата върху коляното му. Той го погледна развеселено, а на предната седалка Крис се разсмя.

- Аз... съжалявам... - смотолеви Сехун, прехапвайки устни.

Дистанцията между тях съвсем се стопи, когато Лухан се приближи непосредствено до него, тялото му притискайки се прекалено плътно.

- Какво има? - попита той, топлият му дъх удари във врата на Сехун.

Близо. Твърде близо.

Сехун поклати глава.

- Нищо... - прокашля се, за да прочисти прегракналия си глас и опита да погледне Лухан с колкото увереност успя да събере. Май не беше много. - Съвсем нищо.

- Аха. Затова ли приличаш на гръмнат заек? - обади се Крис отпред и Сехун го изгледа на кръв, въпреки, че другия не можеше да го види.

Палецът и показалецът на Лухан се намериха на брадичката му, внимателно карайки го да се обърне към него и щом го направи, Сехун се озова лице в лице с Лухан, по-близо отколкото в киното. Пое си рязко дъх и го задържа достатъчно дълго, че дробовете му да запротестират.

Ръката на Лухан се премести надолу по бедрото му, към мястото където се намираше преди. Сехун подскочи стреснато и се дръпна максимално, направо залепяйки се за прозореца, Лухан не я отмести.

- Не ти ли харесва да те докосвам? - той се нацупи и Сехун поклати бързо глава. - Тогава какво има? - издиша въпроса право във врата му, преди устните му да се залепят там.

Сехун изстена първо от удоволствие, после от болка, когато Лухан засмука прекалено силно мястото, оставяйки ясна следа. Щом се отдръпна, усмивката му бе като на див звяр, дебнещ плячката си. И за миг Сехун видя онзи Лухан, от когото бе гледал да бяга в коридорите в училище и когото всички изкарваха онзи опасен тип и почти изтръпна. Само дето не от страх, а от гореща и лепкава възбуда, която не искаше да напусне кожата му и която го накара да го нападне в нова серия от целувки както по-рано в киното. Този път я нямаше опората на страничните облегалки и Лухан лесно падна назад, а Сехун се озова отгоре му.

Крис подсвирна два пъти и каза нещо, което Сехун не чу, защото бе твърде зает да набутва нахално езика си по-навътре в устата на Лухан. Той мрънкаше под него, най-вероятно се и даваше от недостига на въздух, но Сехун не бе така добър да се отдръпне, притискайки го, направо заковавайки го за седалката. Лухан измрънка недоволно, думите му бяха заглушени от устните на Сехун, който не обърна внимание дори на ръцете на Лухан щом те задрапаха по гърба му, искайки да се освободи от тежестта над себе си. От позата Лухан нямаше друг избор, освен да обвие крака около него и така Сехун имаше свободата да сблъска тази си напред, право в ерекцията на Лухан, което направи без грам колебание. И пак и пак се движеше и търкаше колкото може повече, докато не усети как собствената му ерекция се уголемява за втори път. Почти беше сигурен, че имаше нещо за времето, което бе нужно след първия оргазъм, за да се достигне до втори. Сехун не знаеше дали то бе минало вече, обаче бе така готов да свърши в панталоните си, че чак болеше.

И щеше да свърши, бе на самия край и вече усещаше трепетите ниско долу, когато Лухан отново измрънка в знак на протест, а другият не реагира и той сложи ръка на гърдите му и го блъсна назад, използвайки повече сила от нужното. Сехун се отдръпна замаяно, главата му се въртеше и виждаше Лухан, като че през перде. Лухан изтри лигата, която се беше разтекла чак по брадичката му. На долната му устна Сехун забеляза малката рана и капчици кръв, за която най вероятно той и настървението му бяха причината. Това го върна в реалността и пак се отдалечи, мърморейки извинения под носа си. Разбира се, целият бе червен.

- Аз... съжалявам... аз... не знам какво ме прихвана, честно.

- Ама, че шоу! - извика Крис повече от доволно. Сехун нямаше смелостта да засече погледа му в огледалото, но той навярно се бе ухилил. - Момчета, какво ще кажете някой от вас да дойде да шофира, а аз да се преместя отзад?

Лухан не го удостои с отговор, не спирайки да гледа Сехун или поне той така усещаше погледа му върху тялото си. Бе забил своя в ръцете си и нервно си играеше с пръстите. В момента, в който колата спреше, щеше да избяга. И да си резервира билет за друга държава. Може и друг континент направо.

- Няма нищо. - чу той гласа на Лухан, който се изправи от легналата си досега поза и след малко пак се приближи до него. Когато понечи да го докосне, Сехун се дръпна и Лухан се засмя. - Просто ме изненада, това е всичко. Не очаквах да си толкова...

- ...Разгорещен. - довърши Крис.

- Млъквай и карай, Крис!

- Малко ми е трудно като знам какво порно се разиграва на задната седалка на колата ми.

Сехун никога не бе изпитвал такъв срам. Всъщност може и да беше изпитвал, но тогава поне имаше къде да се скрие.

- Сехуууун? - провлачи настоятелно Лухан, когато момчета отказа да го погледне.

- Да?

- Ще спреш ли да се изчервяваш?

- ...Не.

- А ако те целуна пак ли ще ме нападнеш?

Сехун му позволи отново да надигне брадичката му и съвсем леко да го целуне. Първо внимателно докосна устните му, после го целуна пак и пак, докато Сехун не се усмихна и не му каза, че е добре.

- Съжалявам... - повтори той. - Просто аз... никога не съм... правил такива неща... - накрая гласът му бе почти шепот, ама не се и съмняваше, че двамата са го чули. - Май малко прекалих. - засмя се той, за да разчупи ситуацията и опита отново да се обърне към прозореца, но Лухан не му даде, хващайки го за ръката и сплитайки пръстите им заедно.

Бистрият му поглед направо го прогаряше.

- Нищо? - попита Крис сега със сериозен глас. - Никога ли не си...

- Не. - прекъсна го Сехун, преди да е питал. - Досега не съм имал сериозен приятел и...

И Сехун разбра, че се е издал. Лухан повдигна вежди, устните му оформяйки се в едно голямо „О".

- Значи ние с Крис сме специални?

Сехун направи грешката да засече развеселения поглед на Крис в огледалото за обратно виждане. Май признанието му току-що беше нещо като обяснение в любов и Сехун почервеня още повече.

- Млъквай. - изръмжа той, ентусиазмът му съвсем се стопи.

- Не е ли сладък, когато се сърди? - засмя се Крис.

- Очарователен. - съгласи се Лухан.

Сехун скръсти ръце и потъна в седалката си като едно сърдито дете.

В момента се проклинаше на ум задето бе позволил на хормоните му да го накарат да спре да мисли и да се нахвърли така на Лухан. Веднъж в киното и втори път в колата.

- Може ли просто да спрем да говорим за това?

- Не! - извикаха в един глас Крис и Лухан и после се засмяха.

- Че как иначе ще те дразним. - обади се Крис.

- Стигааа. - Лухан завъртя очи. - Крис иска да каже, че няма нищо лошо в това, че нямаш... опит.

- Аха. Ако ще ми се подиграваш просто спри колата и ме остави да се прибера пеша.

- Сехун. - Лухан сложи ръката си на крака му и Сехун го погледна, разбира се, намръщено. - Нали знаеш какво имаше предвид Крис, когато предложи да се прибираме?

Изражението на Сехун поомекна и той кимна, преглъщайки тежко.

- Да, знам.

- Не е нужно да правим нищо. - каза Крис прекалено бързо и Сехун засече отново погледа му. - Наистина. Можем просто да се приберем и да гледаме филм.

- Не е нужно да се насилваш ако не искаш да правим каквото и да е. - допълни Лухан.

Сехун местеше погледа си между двамата и му трябваше момент да осъзнае, че те всъщност бяха притеснени за него. Или поне му даваха свободата сам да реши с какво темпо иска да се придвижат нещата, защото истината бе, че връзката им се разви малко по-бързо от обичайното. Много по-бързо.

- Не е като да сме говорили за това... - захвата на Лухан се стесни и Сехун изтръпна. - Макар, че преди малко ми изглежда доста готов. - той се засмя и на Сехун отново му се искаше да потъне в дън земя.

- Аз... не знам. - заекна Сехун. - Наистина не знам какво искам. И дали го искам. Просто всичко между нас е толкова... объркано.

Сехун не искаше да направи грешката да спи с тях и после да се влюби, а всичко да отиде по дяволите.

- Сехун... - започна Крис тихо, но не довърши. Не можеше да види лицето му, но Сехун знаеше, че навярно е тъжен.

- Какво да направим, Сехун? - попита го Лухан. - За да се почувстваш достатъчно удобно да говориш с нас за тези неща? Не е нужно да правим нищо наистина. Ако мислиш, че бързаме или ако не си сигурен...

- Не е това. - спря го Сехун. - Аз просто...

Беше изплашен, но и сам не знаеше от какво и още повече не знаеше как да им го каже. Топлеше сърцето му начина, по които те се отнасяха и му даваха време да реши дали иска да предприеме следващата крачка или не.

Но Сехун не знаеше дали го иска, защото не знаеше колко сериозна е връзката им. А трябваше да знае, затова ги попита точно това. Колко сериозни бяха нещата между тях.

- Отначало всичко ми изглеждаше като експеримент. - каза Сехун нервно. Крис и Лухан мълчаха. - Даже като шега. Мислех си, че е шега. После нещата станаха по-сериозни и аз наистина започнах да ви харесвам момчета и сега аз...

Той млъкна, защото гласът му потрепери, играеше си с ръцете, не знаейки къде да ги пъхне.

- Какво има, Сехун? - попита го Крис тихо. - Кажи ни.

Нямаше нужда да казва нищо, защото Лухан назова това, което го притесняваше. - Страх те е.

Сехун кимна.

- От какво, Сехун?

- ...От всичко.

От мнението на хората, от цялата история с Клара, от възможността в училище да разберат за тях, от секса, защото грам нямаше опит. Каза и тези неща на Крис и Лухан и после млъкна, защото нямаше какво повече да каже. Прехапа устни, не смеейки да вдигне поглед.

В колата стана така тихо, че и карфица да паднеше, щеше да се чуе. Навън отново бе тъмно като нощ, въпреки че бе средата на деня и чак сега Сехун осъзна, че вали. Не силно както предишната вечер, а леко и спокойно, както той винаги бе харесвал.

- Съжаляваш ли? - тъжният глас на Крис го стресна. Сехун опита да намери очите му в огледалото за обратно виждане, но Крис гледаше съсредоточено в пътя. - За това, че тръгна с нас. За това, че тогава въобще ме целуна.

- Не! - каза бързо Сехун, после погледна и към Лухан и повтори по-спокойно. - Не. Никога не съм. - той си пое дълбоко въздух. - Всичко се развива толкова добре и ме е страх, че нещо ще се случи и всичко ще отиде по дяволите. - опита да овладее гласа си доста без успешно и се мразеше колко това го издаваше сега. - Но и знам, че каквото и да се случи искам да сме заедно. Искам всичко това да продължи.

Лухан се усмихна. - Ние сме тук за теб, Сехун.

- И аз съм тук за вас. - Сехун също се усмихна и хвърли поглед на Крис, който кимна уверено.

- Всичко ще се нареди. - каза той.

- Знам.

Сехун си позволи да спре да мисли за тези неща и да спре да се страхува и целуна Лухан, леко и бавно сякаш опипваше почвата. Той не се отдръпна и Сехун го целуна по-силно. Ръцете му, които досега висяха настрани, се увиха около врата му, притегляйки го по-близо до себе си и Лухан измънка през целувката.

- Мислиш ли, че можем да се върнем към заниманието си от преди малко? - попита го Сехун на милиметър от устните му, усещайки как отново започва да се вълнува ниско долу под корема.

- Сигурен ли си? - издиша въпроса в лицето му Лухан.

- Напълно.

И отново бяха близо, твърде близо, че Сехун да може да диша нормално, а сърцето му да тупка спокойно в гърдите. Вместо това опитваше да погълне колкото може повече въздух и да го задържи, преди Лухан яростно да разбие устните си в неговите и знаеше, че другият долавя ускорения му пулс през ката дрехи. Съжаляваше, че Крис кара, защото в момента му се искаше той да е тук при тях, искаше да усеща тялото му зад своето и Крис да го държи, докато Лухан го целува, за да му даде някаква опора и увереност, че това, което прави не е просто едно набързо взето решение.

Но Лухан не го пришпорваше, за което Сехун бе благодарен. Дори, когато ръката му отново си проправи път надолу, бе колебливо и прекалено бавно, че да носи удоволствие. Проследяваше очертанията на гърдите му през тениската, докато езикът му се увърташе и извиваше в устата му, докарвайки го до полуда. Когато пръстите му започнаха да шарят по корема му, дори през плата Сехун усещаше вълнението, но Лухан така и не стига до мястото, до което на Сехун му се искаше.

Може и да го бе стреснала реакцията на Сехун отпреди малко, може и разговорът да му бе повлиял и той да си бе взел бележка за темпото. Във всички случаи Сехун бе прекалено възбуден сега, че да му позволи да е внимателен. Грубо дръпна ръката му надолу и Лухан измрънка изненадано, очите му разширявайки се щом постави дланта му на мястото, където започваха дънките му, и Сехун прочете въпроса в тях.

Целувката им секна по средата и Сехун кимна, преди Лухан да е попитал. Другия се поколеба, даже за малко не извърна поглед към Крис, който навярно следеше какво се случва в огледалото. После Сехун изрече името му, високо и настоятелно и твърде нетърпеливо и Лухан се засмя. Повтори движенията си от киното, разкопчавайки внимателно дънките и пъхайки ръката си вътре, масажирайки члена му през плата на боксерките, които бяха влажни заради последния му оргазъм и сегашната пред семенна течност.

И Сехун щеше да излъже ако кажеше, че не се стресна. Дори в киното не се стресна от тази интимност, но там бе тъмно и шумно и Сехун по-скоро се чувстваше като че бе част от филма. Тук бе суровата реалност и той гледаше право в очите на Лухан, който пък гледаха него и може би намираше колебание там, което никак не помагаше.

- Сехун... - промълви тихо Лухан и Сехун опита да се усмихне, усмивката обаче, бе прекалено несигурна.

- Всичко е наред, наистина. - каза му той, но сам не знаеше дали наистина е така.

Опитваше да се убеди, че е наред, защото защо да не беше? Това бе Лухан, а и Крис бе отпред, така че не го правеха зад гърба му. И макар да бе минало толкова малко време от шокиращото им предложение в „Морска сладост" през онзи ден, Сехун бе успял да опознае и двамата до степен, в която това не трябваше така да го плаши.

Ръката на Лухан се плъзна в боксерките му, обхващайки полуеректиралия му вече член. Наведе се напред и го целуна, когато я задвижи, стискайки леко и Сехун нямаше как да сдържи мрънкането.

След минута Сехун започна да изтръпва от неудобната поза, полуизвит настрани и каза това на Лухан, който се премести назад, колкото Сехун да може да се облегне свободно на прозореца. Наблюдаваше как Лухан го гледа настоятелно няколко секунди и Сехун отново кимна, давайки му разрешението да прави каквото иска. Можеше да чуе тежкото дишане на Крис и извърна глава, срещайки потъмнелия му поглед в огледалото. Сехун се засмя леко.

- Гледай пътя, Крис.

- Имам по интересни неща за гледане от коли и асфалт.

Сехун искаше да му каже нещо язвително, мислите му обаче се понесоха в друга посока, когато усети как Лухан се движи и върна погледа си към него. Дъхът му секна, гледайки как той се навежда напред, езикът му минава по устните му сякаш се облизваше.

Не успя да сдържи изненаданото възклицание, когато лицето на Лухан се озова на сантиметри от интимните му части. Лухан се закова на място от звука и Сехун се прокле, канейки се да му каже да продължи. Той обаче не вдигна глава, дори не вдигна поглед към него, просто се облиза и след секунда влажните му устни се оказаха върху плата и върху члена под плата.

Сехун ахна, притискайки и двете си ръце до устните. Искаше да се хване за нещо, но нямаше за какво. Дори отпред Крис изстена. Навярно му се искаше да участва в това.

Чекията беше едно, осъзна Сехун. Беше мастурбирал и сам и усещането му беше познато. Това беше напълно ново преживяване и гледайки как Лухан, момчето, от което доскоро бягаше, му прави свирка, буквално го накара да забрави да диша.

Пое си накъсано въздух и нова серия нетипични и неопределими звуци напуснаха устните му, щом тези на Лухан се преместиха нагоре, където се намираше главичката му и продължиха да смучат.

- Лухан... - изстена Сехун името му, искайки да каже нещо. Да каже, че всичко е наред и само да не спира, о, боже, дано не спреше сега, защото щеше да го убие, но не успя да скалъпи друга смислена дума.

- Лулу - каза Крис, гласът му натежал дотолкова, че чак не звучеше като неговия. Сехун отбеляза в някаква част на съзнанието си, която още разсъждаваше трезво, че това беше първият път, в който чува Крис да нарича Лухан така и осъзна също и че му харесва. Звучеше меко и звучеше сладко и на Сехун му се щеше да го повтори, само да не беше така зает да стене. - Защо не покажеш на Сехун онова движение, което правиш с езика си?

Можеше да види усмивката на Лухан, когато той се надигна, а Сехун изпротестира, защото спря да усеща удоволствието, от което имаше огромна нужда сега. Лухан дръпна дънките му надолу до коленете, а също и боксерките и Сехун потрепери заради хладния въздух, който го докосна на тези чувствителни места.

Ръката на Лухан отново намери члена му, този път хващайки го ниско долу и се наведе, а Сехун не можеше да откъсне очи. Не знаеше какво чувства в момента, защото чувстваше и хилядите пеперуди, които пърхаха в корема му, и страха, който стягаше гърлото му и удоволствието, което се разливаше по цялото му тяло, а от всичко единствено главата започваше да го боли.

- Отпусни се. - чу той гласа на Крис като шепот, сякаш той бе много, много далеч. - Просто се отпусни, Сехун. Всичко ще е наред.

Сехун извика, макар още да притискаше и двете си ръце до устните, когато Лухан пое члена в устата му и о, боже, сега разбираше какво имаха предвид останалите като казваха, че свирката не може да се сравнява с нищо друго. Мокрият и топъл език масажираше върха на члена му, разнасяше пред семенната течност, която сега избиваше постоянно, а ръката му се движеше по останалата част от члена му.

Сехун затвори очи, защото нямаше силата да ги държи отворени, а главата му се въртеше ли въртеше, сякаш се бе качил на увеселителен влак. Лухан движеше езика си в кръгови движения по главичката и смучеше силно и подлудяваше Сехун, който вече усещаше напрежението, което бърз се надграждаше. Не искаше да свършва до степен, че чак прехапа устните си до кръв, обаче знаеше, че няма да издържи дълго. И не и след като това бе първата му свирка някога.

Почти се почувства жалък, когато Лухан погълна члена му в устата си до средата, а той изплака като пеленаче. Очите му се отвориха сепнато, когато усети как някой хваща ръката му и погледна към Крис. Той се бе извърнал назад, погледът му бе така потъмнял, че Сехун чак се изплаши. Крис притегли ръката му към устните си и я целуна внимателно, целуна всеки от кокалчетата му, а някъде в обърканото съзнание на Сехун, стана ясно, че са спрели. Дали бяха стигнали? Той дори нямаше сили да поглед през прозореца, молейки се отвън да не си личи какво става вътре в колата.

Лухан успя да поеме целия член в устата си, той потъвайки дълбоко в гърлото му и Сехун отново изплака. Не можеше да събере гласа си, за да му каже, че ще свърши, но знаеше, че Лухан го предусеща, защото повтори движението няколко пъти, а когато се отдръпна почти до самото начало Сехун не можа да се сдържи на порива да надигне тази си нагоре, изтласквайки дължината си обратно в гърлото му. Лухан се задави и трябваше да се отдръпне, за да си поеме въздух, а Сехун се прокле наум, задето не може да се сдържа. Крис още държеше ръката му и Сехун можеше да усети как неговата ръка трепери, дори устните му, които отново и отново се залепяха за дланта му, трепереха. Не знаеше дали бе от възбуда. Може и да не беше.

Лухан отново пое челна му, този път само до средата, но с всеки следващ тласък стигаше все по-надолу. Сехун му каза, че ще свърши или поне така му се стори, че каза. Думите далеч не звучаха правилно в главата му, камо ли на живо. Лухан не се отдръпна. Ръката на Крис се сви прекалено тясно около неговата. А Сехун свърши, така както никога досега, в един силен оргазъм, който разтърси цялото му тяло, дълбоко в устата на Лухан.

Трябва му минута, две, а може би три, или може би дори повече, за да хване отново дъха си и да започне да диша нормално и да започне да мисли нормално. Когато отвари очи погледът му попадна на Лухан, който се бе надигнал и изтриваше устната си. После и Крис, който се усмихваше насреща му, меко и приятно.

- Как си? - попита го той.

Сехун кимна. - Добре. Страхотно. Това беше... това беше...

- Невероятно? - Лухан се засмя. - Да и Крис ми го е казвал.

Тримата стояха смълчани повече време от нужното. Кръвта на Сехун спря да шурти в ушите му и той отново можеше да чуе как дъжда продължава да ръми. Успокояващо бе да си представи как капките падат някъде от много високо. Как изминават целия път само, за да се срещнат със земята и да станат част от нея. Успокояваше го и мисълта, че вече не се страхува. Може би малко, но не както преди.

Крис и Лухан не казваха нищо и той също мълчеше, защото тишината не беше от онези тягостни и неприятни такива, а приветлива и вдъхваща увереност и знанието, че и те се чувстват като него.

А Сехун имаше голяма нужда да знае, че сега не е сам.