Докато се прибере вкъщи в два след обяд Сехун бе имал куп съобщения и пропуснати обаждания от Крис и Лухан.

Тръгна си от училище по никое време, веднага след случката в столовата. Не го интересуваше колко подозрително изглежда това. Нямаше да издържи до края на деня да гледа Клара или да рискува да се натъкне на Кьонг Су. Прекара остатъка от учебните часове в парка, в сянката на едно дърво, докато коремът му не закъркори.

Един и половина сандвич по-късно телефонът му започна да звънни отново. Беше Крис. Сехун отклони обаждането и влезе в една чат стая с него и Лухан.

Съобщенията заваляха моментално.

Крис:

Какво искаше Клара?

Лухан:

Добре ли си?

Защо си тръгна?

Крис:

Тръгнал ли си е?

Какво стана, Сехун?

Сехун се усмихна въпреки черните мисли, които кръжаха из главата му. Имаше нещо сладко в притеснението им. Сдъвка останалата половина от сандвича си и се настани на дивана в дневната, излягайки се удобно. Родителите му не бяха вкъщи и той спокойно можеше да се наслади на тишината.

Сехун:

Добре съм...

Трябваше ми малко време да помисля след разговора с Клара.

За миг се изкуши да напише ужасната-и-досадна-мислеща-се-за-Кралица Клара, но не бе сигурен доколко това ще се понрави на Крис.

Лухан:

Какво искаше тя от теб?

Сехун:

Нищо не искаше

Направо си ми заповяда

Каза ми

Цитирам

Стой далеч от Крис

Той е мое гадже

Лухан му прати емотиконка с разширено очи, а след това една две псувни по неин адрес.

Сехун:

А и това не е всичко

Лухан:

Не се и съмнявам...

Сехун:

Нали помниш как Кьонг Су ме нападна без причина?

Е, вече знаем причината

Клара

На последното съобщение сложи и човече, което въртеше очи с досада, за да смекчи малко ситуацията. Макар, че честно, и сам бе изплашен. В десния ъгъл изписа, че всички са видели съобщението обаче нито Крис, ни Лухан написаха нещо в продължение на една дълга минута. Сехун се чудеше дали не обсъждат нещо на своя личен чат.

Лухан:

Това е леко проблематично...

Сехун:

Мислиш ли?

Сехун виждаше как Крис започва да пише, после спира, после пак започва и така няколко пъти.

Крис:

Мамка му

Лухан:

Крис, какво смяташ да правиш?

Крис:

Не знам...

Мисля, че ще говоря с нея

Лухан:

Нали уж още в началото ѝ беше казал, че всичко е за пред хората?

Крис:

Казах й, Лухан

И тя се съгласи

Мислиш ли, че бих те излъгал?

Лухан:

А споменал ли си ѝ нещо за мен?

Крис:

Не

Лухан:

А за Сехун?

Крис:

Не, никога

Лухан...

На къде биеш?

Съобщенията идваха така бърдо едно след друго, че на Сехун му бе трудно да следи разговора. Но той предугади назряващия спор и побърза да се включи, докато Лухан още пишеше.

Сехун:

Момчета

Мисля, че имаме по големи проблеми сега

Крис, имаш ли представа как Клара е разбрала за всичко?

Крис:

Не

Никаква

Може да се е досетила

Лухан:

Не ми се вярва

Ние толкова внимаваме...

Сехун:

Колко зле ще е ако тя се разприказва?

Лухан и Крис отговориха почти едновременно едно и също нещо.

Лухан:

Много

Крис:

Много

Лухан:

На този етап, Сехун, ще е много зле

Прекалено зле

Сехун не се бе и съмнявал. На който и друг етап да бе щеше да е много зле, но сега... Точно, когато Крис бе обявен за шампиона на училището и всичко вървеше така гладко. Но точно заради това, Клара бе избрала този момент, нали? Навярно знаеше по-отдавна за това, но сега Крис съвсем нямаше как да ѝ се противопостави.

По лошото бе, че и Сехун бе в цялата каша. Ако името му се чуеше до това на Крис и Лухан нямаше да има и един спокоен миг до края на училището. Сърцето му се сви при мисълта и той усети в пълна сила паниката, която бавно бе започнала да набира сили.

Написа на Крис и Лухан поредица от паникьосани съобщения с много граматични грешки, който я основата си питаха какво ще правят за напред.

Лухан:

Спокойно, Сехун

Само се успокои

Сехун:

Не ми казвай да се успокоя

Нямам причина да съм спокоен

Крис, какво смяташ да правиш?

Крис:

За начало ще говоря с нея

Лухан:

Сякаш това ще даде някакъв резултат...

Крис:

Е, за момента нямам друг избор.

Още утре след училище ще говоря с нея.

Дотогава не ѝ се набивайте пред очите

Лухан:

Страшен съвет

Крис:

Нека след училище се срещнем на обичайното място

Ще ви кажа какво е станало

Сехун:

Обичайното място?

Лухан:

Ресторантът, където се видяхме тримата първия път

С Крис често ходим там, защото е отдалечен

И няма опасност да ни видят

Сехун:

Добре

Ще бъда там

Сехун излезе от чата и остави телефона. Сърцето му не спираше да тупти силно и той се замисли как бе успял да допусне нещата да стигнат до тук.

***

В училище Сехун гледаше да не се набива на очи повече от когато и да било друг път. Непрестанно се оглеждаше, чакайки от някъде да изскочи или Кьонг Су, или Клара с още заплахи. Отстрани навярно изглеждаше прекалено параноичен, защото Бекхьон го попита какво го е прихванало. Сехун му разказа.

- Ле-леее – Бекхьон подсвирна.

Двамата седяха на една от петте пейки в двора на училището, точно срещу сградата. Входа от улицата се виждаше идеално и Сехун хвърляше натам по някой друг поглед. Лухан така и не се бе появил днес. Нямаше го и на чата.

- Затова ли Мис Вселена и Златното момче се караха по-рано?

Предишното междучасие, точно след часа по алгебра, Клара бе спряла Крис в коридора докато той излизаше от стаята. Сехун уж случайно се забави малко повече в кабинета, че да чуе какво се случва.

От начало говореха тихо, после започнаха да си викат, та чак учителят излезе да пита какво става. Клара направо едно демонстративно завъртане, сякаш го бе репетирала хиляда пъти и напусна сцената. По лицето на Крис се четеше и досада и гняв, докато гледаше гърба ѝ и отблъсна грубо ръката на учителя, която се бе озовала на рамото му.

- Имаш ли представа защо се караха?

Сехун поклати глава.

- Имам някои идеи. Надали за нещо хубаво...

От футболния мач насам слънцето не се бе показвало и времето си остана мрачно и неприветливо. Отново започваха да идват тъмни купести облаци и Сехун подозираше, че скоро ще завали.

- С Крис и Лухан имате ли някакъв план?

- Крис смята да говори с нея.

Бекхьон изпръхтя. – Сякаш ще чуе. Ако си е наумила нещо, няма да спре докато не го получи.

- Знам, Бекхьон. Повярвай ми, знам.

Бекхьон го потупа по рамото и се усмихна твърде широко.

- Сигурен съм, че ще измислите нещо.

- Мислиш ли?

- Ами да. Ако Лухан и Крис те харесват, както те твърдят, няма да позволят Клара да провали нещата.

Това тревожеше Сехун. Не знаеше докъде бяха готови да стигнат Крис и Лухан. Всъщност, последния му разговор с Лухан му показа, че момчето е готово да пожертва много. Не бе убеден обаче за Крис. И това го тревожеше. Не бе сигурен и за себе си. И това също го тревожеше.

Сехун въздъхна изморено и изпъна краката си напред, заглеждайки се в причернялото небе.

- Защо, по дяволите, Клара не може да издържи с преструвките още една години до завършването? Тогава вече нямаше да има значение дали е с Крис или не. Така поставя и своята репутация в риск.

- Може би не цели точно да те злепостави. Теб или Крис и Лухан.

Сехун го погледна въпросително. – Какво искаш да кажеш?

Бекхьон присви устни. – Ами не знам. Може би за нея нищо от това не е било представление. Хрумвало ли ти е, че тя наистина може да харесва Крис?

Някъде далече нещо проблесна и двамата вдигнаха очи към небето в момента, в който изгърмя. Времето идеално описваше настроението на Сехун.

- Да, - каза той, - хрумвало ми е. Доста отдавна всъщност.

***

Когато Сехун пристигна в „Морска сладост" Лухан бе вече там. Седеше на същото място, на което и Крис миналия път и както винаги ровеше в телефона си. Не се изненада щом Сехун се тръшна на мястото срещу него.

- Здравей. – той се усмихна.

Сехун също се усмихна. - Здравей. Поръча ли вече?

- Не, чаках ви.

- Крис каза, че ще закъснее и да поръчваме без него.- Сехун махна на сервитьора.

Взе си горещ шоколад, защото бе премръзнал, докато стигне до тук и спешно имаше нужда от нещо топло. Навън от някъде се бе появил и леден вятър, който се усилваше с всяка секунда. През прозорците Сехун можеше да види как брули клоните и как хората бързат да се приберат.

- Май се очаква тайфун. – каза Лухан, когато сервитьорът се махна. – Не предвиждали да стигне до нас толкова бързо.

- Не трябва ли да се прибираме?

Лухан кимна. Изключи телефона си и го остави на масата.

- Нека изчакаме Крис. После ще си тръгнем заедно.

Имаше нещо в думата „заедно", което накара Сехун да се изчерви.

Той се прокашля, прочиствайки гласа си.

- Защо не беше днес на училище?

Лухан сви рамене. – Не ми се идваше.

- Защо?

- Защо мислиш, Сехун?

Сехун го разбираше. И на него му бе писнало да гледа Крис и Клара заедно, Клара намрази още повече след последния им разговор. А бяха минали едва броени дни, през които бе започнало да му пука за Крис.

- Как си си издържал през всичкото това време? – попита той Лухан.

- Убеждавах се, че е за добро. – той въздъхна и се отпусна назад. – Сега не съм така сигурен.

Крис пристигна малко, след като донесоха поръчките им. По бежовият му шлифер имаше капки, лицето и косата му бяха мокри. Изглежда преди малко бе заваляло.

Той ги поздрави и седна до Сехун, миг след това придърпвайки го към себе си за целувка. Сехун остана шокиран за момент от внезапната интимност и стоя като пън, докато устните не се отместиха от неговите. Погледна паникьосано към Лухан. Той само се усмихваше леко.

- Охо. За мен няма ли целувка?

Крис се засмя. – Винаги.

Наведе се над масата, същото направи и Лухан и двамата се целунаха по средата както бяха направили Сехун и Лухан преди ден. Това не бе първия път, когато ги виждаше да се целуват и все пак Сехун усети приятни пеперуди да пърхат в корема му. Почти му се прииска да се наведе към тях и да се включи.

- Мокър си. – измрънка Лухан, близо до лицето на Крис. Двамата се разделиха и се върнаха на местата си.

Сехун нали не беше по-червен от нужното? О, да беше. Мамка му.

Крис прекара пръсти през косата си и Лухан и Сехун си хвърлиха един знаещ поглед. Защо изглеждаше толкова секси в момента, по дяволите?

- Да, хвана ме дъжда. Ама, че вятър има!

Навън ставаше все по-мрачно и вече се виждаше как дъжда бе намокрил всичко. Най-вероятно нямаше да спре скоро.

- Момчета, предлагам да свършваме и да се прибираме час по-скоро. – каза Сехун притеснено.

Лухан кимна. – Което ни отвежда на въпроса...

Крис въздъхна. – Да, говорих с Клара. По-скоро се карахме, де.

Сехун се обърна към него. – За какво се карахте днес в коридора?

- Беше ми ядосана, че не съм спазил уговорката и не съм отишъл на тренировката на мажоретките. Били тренирали нови движения.

- Имали сте уговорка за това?

Не, че Сехун беше изненадан, де. Той често бе виждал Крис в салона точно, когато Клара и момичетата се упражняваха, но по онова време бе мислил просто, че е гадже, което идва да гледа приятелката си.

Крис се намръщи. – Да, имахме нещо като споразумение още от начало. За да изглежда по-истинно всичко. Аз ходя на нейните тренировки... понякога. Тя идва на моите.

Всъщност Клара бе ходила на всяка негова тренировка, помисли си Сехун. Виждаше я да виси на скамейките, докато те играха, както и на приятелските мачове. Това само потвърди теорията му.

- След училище говорихме пак.

- И какво стана? – включи се и Лухан в разговора. – Пита ли я как е разбрала за нас?

Лицето на Крис помръкна. – Каза, че ни видяла един път след мача ми със Сейхен преди няколко месеца. Щяла да дойде при нас после... - той стисна устни. – Видяла ни е да се целуваме.

Лухан изруга и удари масата толкова силно, че тя се премести сантиметър. Сехун можеше да се закълне, че тези маси бяха заковани за пода.

- По дяволите!

И Крис и Лухан бяха свели глави, потънали в мрачни мисли, Лухан изглеждаше разстроен. Защо не? Толкова време криене и толкова усилия никой да не ги хване и ето на. Една грешка.

- Не трябваше да идвам тогава... - промърмори той. – Знаех си, че не трябва!

- О, Лухан. – каза Крис съжалително. – Просто искаше да ме поздравиш за победата. Ако има някой виновен то това съм аз. Не се обвинявай.

Той понечи да хване ръката му, но Лухан я дръпна от масата. Крис сви устни. Сехун местеше погледа си, застигнал в едно дразнещо незнание какво да направи и каже сега. За щастие дойде сервитьорът и донесе поръчките им. Сехун взе чашата горещ шоколад в премръзналите си ръце и веднага топлината го сгря. Лухан дори не погледна своята. Докато отпиваше, Сехун нарочно наклони чашата възможно най много , без да се облива. Щом я остави на масата се получи желание ефект.

И Крис и Лухан се засмя.

- Какво? - изгледа ги той въпросително.

- Имаш шоколад по цялото лице.

- О. – Сехун се радваше, че този път изчервяването му идва навреме. Понечи да си вземе салфетка, за да се почисти, но Крис го изпревари.

- Дай на мен.

Сехун опита да гледа на всички посоки, докато Крис го почистваше, обаче погледът му все бягаше към лицето му. По дяволите, изчервяваше се още повече!

Крис се засмя. – Сладък си.

- Ей, това е моя реплика! – възрази Лухан и тримата се засмяха.

След малко отново настана тишина, през нея идеално чувайки се силния вятър. Заведението бе празно, освен тях, а навън вече нямаше жива душа.

- Какво ще правим момчета? – попита тихи Сехун.

Щеше му се да получи някакъв отговор, защото това незнание го убиваше. Разбира се, никой от тях не му го даде.

Крис въздъхна. – Не знам, наистина.

Лухан мълчеше. Когато проговори гласът му бе тъжен. Не посмя да вдигне поглед,

- Крис, дали не е по-добре всичко да приключи? Ние отдавна знаехме, че...

- Не! – Крис извика така рязко, че Сехун подскочи на мястото си. Сервитьорът, който чистеше масите в края, се обърна към тяхна посока, преди да продължи заниманието си. Лухан вдигна сепнато глава. – Не. – каза Крис с по-мек тон.

Постави ръката си на масата с отворена длан. След малко Лухан бавно сложи своята в неговата и дланта на Крис се сви около нея.

- Не, Лухан. Дори не си го мисли.

Крис се обърна към Сехун и хвана и неговата ръка.

- Каквото и да става момчета... каквото и да иска Клара, няма да допусна да ни раздели.

- Крис... - започна тъжно Сехун. Крис го прекъсна.

- Не. Не казвай нищо. Знам, че не искаш всичко да свърши сега. – той погледна към Лухан. – Никой от нас не иска. Искам да видя до къде ще стигнат нещата. И ако не се получи, не искам Клара да е причината. Или едни глупави слухове.

Ако имаше нещо, което можеше да го стопли повече от горещия шоколад, то това бяха думите на Крис. Сехун протегна свободната си ръка през масата, Лухан направи същото и се хванаха. Господи, ако сега Клара ги видеше, ако някой направеше снимка... Моментът бе така интимен, че никога нямаше да могат да отрекат връзката си.

Сехун се усмихна.

- Честно казано, вече не ми пука. Каквото има да става – да става. Стига и вие да сте окей с това.

- Аз съм. – каза Лухан. – ако нещата обаче тръгнат да стават твърде зле...

- Няма. – прекъсна го Крис. – Няма да го допусна.

Лухан кимна. – Вярвам ти.

***

Докато излязат от заведението навън вече бе порой. Високо в небето продължаваше да гърми, а една зигзагообразна светкавица накара Сехун да подскочи и да хване Лухан за лакътя. Стояха под навеса до самия вход, но една крачка по-напред и щяха да подгизнат за част от секундата.

- Как стигнахте до тук? – извика Крис към тях, за да надвика шума на дъжда.

- С автобус. – отвърна му също толкова високо Сехун.

- Същото. – каза и Лухан.

Следващия автобус бе след час и ако Сехун трябваше да го чака, щеше да замръзне на спирката. При все, че за да стигне до нея трябваше да прекоси паркинга, в средата на който бушуваше буря. Той дори не бе сигурен дали автобусът щеше да дойде в това време. Живееше на другия края на града, не знаеше как иначе да се прибере.

Лухан сякаш прочете мислите му.

– Ако искаш можеш да останеш у нас докато отмине бурята. Живея по-наблизо. Ти също Крис.

Крис се съгласи, без да се замисля, Сехун също кимна.

Трябваше с тичане да стигнат до червеното Субару на Крис и веднъж вътре, Сехун въздъхна облекчено.

- Какво за бога става навън!

- Почти съм сигурен, че граничи с апокалипсиса. – Крис затръшна вратата на колата, веднага след това включвайки парното.

Сехун, който седеше отзад, благодарствено притисна ръцете си към топлия въздух, който излизаше от мястото между двете седалки. Крис потегли.

Лухан се суетеше в огледалото. Червената му коса бе подгизнала и се бе сплескала и сега изглеждаше смешно, стърчаща на посоки. Вадички вода се стичаха по лицето му и размиваха дългата очна линия.

- Преди ходил ли си в апартамента на Лухан? – попита изведнъж Сехун.

Крис засече погледа му в огледалото за обратно виждане.

- Всъщност не. Лухан има някаква фобия да кани гости. – той се засмя.

- Нямам фобия! – сряза го Лухан. – Просто... Не обичам никой да идва. Ето на, нали те поканих? Какво се оплакваш? Като се замисля и аз съм ходил само веднъж в къщата ти.

- Защото майка получи инфаркт, когато те засече с ножа в кухнята с онази лилаво-синя коса.

- Правех си сандвич!

- Тя за малко не викна полиция!

- Кретен.

- Идиот.

Сехун се засмя и двамата го изгледаха.

- Какво? – попита Крис.

Той поклати глава. – Нищо.

Бе хубаво да види как двамата се карат, без да са видимо ядосани. Само показваше от колко време се познават. Лухан се усмихна и продължи да оправя косата си.

- Ти всъщност защо винаги си сменяш цвета на косата? – попита го Сехун. – И защо е винаги в такива крещящи цветове?

Сдържа се да му каже как пиърсинга и татуировките подчертава визията тип аз-съм-убиец.

- Не знам. Винаги ми е харесвало да съм различен. Не мога да разбера защо хората пренебрегват някои цветове и ги заклеймяват като странни. Според мен червена коса никак не стои зле.

- Зелена също. – вметна Крис. – Като онази дето се появи на миналия бал? Тогава не те ли даваха по новините?

- Млъкни. – процеди през зъби Лухан. – Какво се правиш? Знам, че ти харесва.

Крис завъртя леко глава към него. Вдигна ръката си и помилва с опакото на дланта си бузата му, преди да я върне обратно на кормилото.

- Така е. Прекрасен си.

- Не споря. – отвърна Сехун и в огледалото Лухан му хвърли щастлив поглед.

- Харесва ли ти?

- Аха. Макар че ми трябваше време да свикна. Не е като в училище да не ти се носи известна слава.

Лухан завъртя очи.

- Хората трябва да си намерят изкупителна жертва.

Навън бе страшен порой. Улиците започваха да се наводняват и скоро щеше да има задръствания. Батерията на телефона му бе паднала, но Сехун си отбеляза мислено на ум, веднага щом го зареди, да пише на родителите си. Навярно го бяха търсили.

- Всъщност, вашите няма ли да имат против, че идваме?

Сехун разбра, че не е трябвало да пита, когато дълго време нито Лухан, нито Крис отговориха. Никой от тях не погледна дори в огледалото за обратно виждане.

- Не, няма. – каза му накрая Лухан.

После спря да си оправя косата и прибра огледалото назад. Така Сехун не можеше да го види повече.

Той стисна устни, карайки се на себе си на ум. До края на пътуването остана загледан през прозореца и никой не каза нищо повече.

***

- Не обръщайте внимание на шума, - каза Лухан докато се качваха по стълбите. – От тръбите е.

- Сериозно ли? – Крис огледа стените, сякаш можеше да види през тях. – Звучи като някой, който си търси главата.

- За бога! – извика Сехун, който вървеше най-отзад и го перна по рамото.

Той се обърна към него и се ухили.

- Какво? Не ми казвай, че вярваш в призраци?

- Естествено, че не!

И за да докаже твърдението си, Сехун се приближи възможно най-много до него, търсейки защита от невидимите създания наоколо.

Както разбраха още с влизането в блока, токът бе спрял и нямаше как да използват асансьора. Трябваше да изминат осем етажа пеш през тъмната и тиха сграда. На всяко полустълбище имаше прозорец, което показваше задния двор и страшната буря, която се разразяваше в момента навън. Вятърът брулеше клоните, дъждът валеше и отново бе почнало да гърми. Сехун имаше чувството, че ще остане затворен тук и за през нощта.

- Защо е толкова тихо?

Ако имаше нещо, което мразеше, то това бяха високи тъмни и празни сгради. Идеалното място да се озовеш на сред ураган. Пак, че не беше сам. Макар, че във филмите на ужасите главните герои не бяха ли винаги трима? Господи... Дано той не играеше ролята на сладкото момиче в този. То винаги първо си заминаваше.

- Повечето от хората тук са стари. Предполагам, че останалата част е заседнала някъде в ужасните задръствания, от които едвам се измъкнахме.

- Като стана въпрос – прекъсна го Крис – Колата ми дали ще е добре навън?

Сехун почти можеше да види как Лухан, който вървеше най-отпред, завърта очи.

- Всичко ти е наред с колата. Най много утре сутрин да я търсим по покривите на някоя сграда.

- Дори не се шегувай! Баща ми ще ме убие ако я изгубя!

- Баща ти ще ти купи нова кола. Убеден съм. – Лухан му хвърли кос поглед и продължи да върви. – Все едно, почти стигнахме. На последните две етажа не живее никой от известно време. В апартамента до мен имаше млада двойка, но тя се премести преди няколко месеца.

Нервен смях напусна устните на Сехун. Идеалният сценарии на ужасите.

Той обви по плътно ръце около себе си. Дори от краткото тичане до колата на Крис и от колата до блока, бе успял да подгизне, а студът в сградата никак не му помагаше. Бе благодарен, когато Лухан най после спря на края на стълбището и не продължи по следващото, а сви настрани, вадейки връзка с ключове.

Нещо зад Сехун изтрака и той влетя като стрела в апартамента, преди Лухан да е отворил напълно вратата.

Крис се засмя.

- Тръбите, Сехун, тръбите.

- Знам това! Аз... Исках да... О, я стига си се смял!

- Целия си червен!

- Млъквай!

Лухан влезе последен и заключи вратата. Пробва да натисне ключа за лампата няколко пъти, но нямаше ефект.

Изпусна една въздишка. – Още няма ток.

- Замръзвам. – каза Сехун и да, буквално зъзнеше.

Лухан го хвана за лявото рамо и го придърпа към себе си. Прегръдката бе лека и не особено стопляща, защото и сам бе мокър.

- Крис, в шкафа в кухнята има свещи. Трябва да има и кибрит. Аз ще потърся фенерче. Ела, Сехун, ще вземем кърпи и сухи дрехи

Сехун не възрази. Но пък остана близо до него докато вървяха. Бе приятно да го усеща.

В спалнята му имаше съвсем малък прозорец, чиято светлина не стигаше до всички краища и Сехун се държеше за Лухан, който го съпроводи до леглото. Приседна на ръба, все още обвивайки ръце около себе си.

Лухан затършува из първото чекмедже на шкафчето до леглото и скоро извади две фенерчета. Подаде едното на Сехун.

- Ще донеса нещо да се подсушим. – каза той и Сехун му кимна.

Включи фенера и прокара светлината, любопитно изучавайки стаята. Нямаше нищо общо с тази на Крис и дори с неговата. Бе проста, с боядисано в тъмен цвят стени и няколко плаката на групи, които той не разпозна. В ъгъла има подпряна китара.

- Свириш ли? – попита той Лухан, когато момчето се върна.

- Понякога.

Лухан му подаде бяла хавлиена кърпа и Сехун я използва веднага, за да се подсуши колкото може.

- Видях подобна в стаята на Крис. – Сети се за лъскавата кожена опаковка оставена до леглото. – От него ли се запали?

Лухан приседна до него, бършейки косата си с подобна кърпа.

- Всъщност, той се запали от мен.

Сехун подсвирна. – Наистина?

- Аха.

- Ще ми посвириш ли някой път?

- ...Ако искаш.

Имаше нещо в гласа на Лухан, което го накара да се намръщи. Защо му звучеше толкова тъжен?

- Всичко наред ли е?

Лухан кимна. – Да, разбира се. – после се усмихна. – Просто не съм свикнал да имам гости.

- О, да не би да ни изхвърляш в дъжда? – Сехун се засмя, Лухан също.

- Не. Радвам се, че сте тук.

Докато сушеше косата си Сехун забеляза рамката със снимка, поставена на нощното шкафче и се приведа, за да я разгледа. На нея беше по-млада версия на Лухан със синьо-сива коса и намусено физиономия. Зад него стояха мъж и жена и се усмихваха. В техните черти Сехун долови нещо от Лухан.

- Родителите ти? – попита той.

Навън изгърмя и Сехун подскочи на мястото си.

- Да.

Лухан гледаше в ръцете си, с които прегъваше и свиваше нервно кърпата и после я развиваше и пак сгъваше. Сехун се бе досетил още в колата, че има нещо повече с цялата история. Не трябваше да си вре носа в чуждите работи, но му се искаше да разбере. Искаше му се да опознае Лухан повече. Крис знаеше. Той беше убеден, че знае.

- Какво се е случило?

Проблесна светкавица. Светлината ѝ освети лицето на Лухан за част от секундата. После гръм проряза небето.

- Починаха. – каза тихо. – Преди три години. Пътна катастрофа.

Сехун преглътна тежко. Истината определено го караше да се чувства зле. А сега и Лухан бе разстроен.

- Съжалявам. – промълви той.

Лухан поклати глава. – Няма нищо. Нямаше да ти кажа, ако не исках да знаеш. – завъртя се към него, усмихвайки се тъжно. – Знаеш ли онзи ден... Когато ме видя в автобуса с разбитото лице... Онзи ден разбрах.

- О, Лухан...

- Те бяха на почивка. Пътуваха за вкъщи. Закъсняваха с цял ден и не можех да се свържа с тях и просто си знаех, че нещо се е случило. И тогава адвокатът ни цъфна на вратата заедно с униформен полицай. И двамата казаха, че съжаляват. – той се изсмя тихо. – Сякаш наистина им пукаше.

Сехун прехапа устни. Искаше да му каже нещо успокояващо, но си бе глътнал езика.

- Онзи ден не знаех какво правя. Просто се махнах от вкъщи. Не можех да стоя там, беше толкова празно. И попаднах в онзи бар и... е, нататък го знаеш.

Сехун кимна. – Не знаех...

- Казвал съм само на Крис. Исках и ти да знаеш. Исках да знаеш, че онзи ден... колко значеше за мен, че ми помогна. Бе напълно непознат, но все пак не се уплаши от мен. А имах такава нужда от някой... дори не бе нужно да говорим... просто някой, който да...

Сехун се наведе напред и го прегърна.

- Съжалявам. – прошепна му той.

Лухан обви ръцете си около него и се притисна по-близо.

Навън отново проблесна, после изгърмя.

Сехун знаеше, че топлите капки, които падат по кожата му не са от дъжда. Остави Лухан да плаче и продължи да го прегръща.

***

- Къде изчезнахте?

Докато се върнат отново в дневната Крис бе успял да запали свещи навсякъде. Из апартамента се носеше миризмата на различни аромати и восък, а меката светлина от тях създаваше приятно усещане.

- Уау! – възкликна Сехун.

Зад него Лухан се усмихна.

- От къде извади толкова свещи?

Крис вдигна рамене. – Разтършувах се из чекмеджетата. Между другото намерих и пакет кондоми и...

- Млъкни, преди да съм запратил свещите по косата ти.

- Сякаш би рискувал да запалиш пожар.

- Ще ме пробваш ли?

Сехун се засмя. Хвърли поглед на Лухан. Момчето се бе успокоило, но нищо не бе останало от очната му линия, която трябваше да изтрие с пет салфетки, за да махне. Сехун още усещаше тялото му до своето и му се прииска пак да го прегърне. Сдържа се само да го стисне за ръката.

Крис им подсвирна. – Ехо! Замръзвам! – посочи към мокрото си тяло и Сехун и Лухан се засмяха.

Лухан му подхвърли хавлиена кърпа. Тази на Сехун вече бе влажна, а той още бе мокър. Когато помоли Лухан за още една той махна с ръка.

- Зарежи, няма да стане. Най-добре си вземи душ. Мисля, че има достатъчно топла вода за трима ни. Ще приготвя сухи дрехи.

- О, идеята ми харесва. – каза Крис ентусиазирано. – Знаете ли ако се изкъпем тримата ще спестим топлата вода и...

Сехун изцъка. – Крис млъкни или ще те уцеля с ей тази свещ.

- ...Защо все мен искате да подпалвате?

Малко по-късно Сехун бе чист и сух и с блажено удоволствие се разпростря на дивана, завивайки се с меко одеяло, което Лухан донесе. Носеше една от неговите тениски с къси ръкави с изображение на метъл група и дълги тъмни дънки, докато дрехите му съхнеха.

- Заповядай. – Лухан му подаде батерията, за която го бе помолил Сехун.

Вече се бе изкъпал и косата му отново бе в прилично състояние. Сехун подозираше, че пак е сложил гел. Намери цял запас в банята му. Всякакви марки и видове и почти направи снимка, че да може да му се подиграва по-късно.

Лухан носеше къси панталонки и нямаше горница. Сехун задържа по-дълго от нужното погледа си на голите ми гърди. За негова изненада бе махнал и двата пиърсинга на носа и веждите си и Сехун осъзна, че за пръв път го вижда така. Лицето му, истинското, не скрито под маската.

- Какво? – попита го Лухан, когато забеляза колкото дълго го гледа.

Сехун поклати глава. – Нищо. – но така и не можа да отмести поглед. Прииска му се да го целуне толкова силно, че желанието бе почти изгарящо.

За да се разсее взе батерията и включи телефона си. Имаше няколко пропуснати обаждания.

След като увери майка си с петнайсет съобщения, че е добре, че е жив и ще остане за през нощта у приятел, а тя се съгласи, влезе в чата си с Бекхьон.

Бекхьон:

Така... разразява се страшна буря

А аз съм заседнал в клиниката

И Кабриото не пали

И нямам пукната пара...

Какво ще кажеш да хванеш едно такси след срещата ти с Крис и Лухан и да дойдеш да ме вземеш?

Следващите съобщения бяха от час по-късно.

Бекхьон:

Забрави

Един чичка с камион бе така добър да спре и да ме откара, след като висях час пред спирката, за да чакам тъпия автобус, който така и не дойде

Макар, че не съм сигурен дали ме кара към вкъщи или извън града...

Нищо не се вижда в тая виелица

Ако е второто и не ти пиша повече обади се на полицията

Ако не си така зает да се чукаш с гаджетата си де

И няколко съобщения още малко по-късно...

Бекхьон:

Камиона закъса насред нищото и с Боб... да, така се казва чичката... трябваше да го оставим

Бурята е прекалени силна и сме отседнали в един хотел

Чудя се кога да му кажа, че нямам никакви пари?

Той всъщност ще се съгласи ли да ми плати престоя безплатно?

Опаааа...

Сехун се засмя тихо и Лухан му хвърли любопитен поглед.

Сехун:

Все още ли си цял отзад?

Бекхьон му писа почти незабавно.

Бекхьон:

Да... засега

Боб се къпе.

Сехун:

Утф

В една стая ли сте?

Бекхьон:

Нямаше свободни стаи

Едва с тази се сдобихме

И познай

Има само едно легло

Сехун му прати пет заливащи се от смях емотиконки

Сехун:

Ще е приятна вечер

Гледай да намериш лубрикант от някъде

Бекхьон:

Дори недей се шегува

Между другото си страшен приятел

Три часа никакъв отговор от теб

Сехун:

Сори...

Бях зает...

Бекхьон:

Нека позная

Две изключително красиви гаджета?

Не съм ли по важен от две забивки от даскало?

Сехун:

Не си по важен дори от една

Бекхьон:

......

Ще ти го припомня

Как мина?

Сехун:

Мисля, че добре

Бекхьон:

Намерихте ли решение на проблема с Клара?

Сехун:

Не...

Бекхьон:

Тогава, кое му е добрето?

Сехун:

Сега съм в апартамента на Лухан

И имам прекрасна гледка към полуголото му тяло

Прати му една изплезена емотиконка, а Бекхьон му прати една с лице застинало в шок.

Бекхьон:

И как е в свърталището на звяра?

Има ли черепи по стените?

Белезници?

Оръжия?

Сехун:

Ще повярваш ли, че е напълно нормален апартамент?

Бекхьон:

Не

Сехун:

Да и аз останах разочарован

Сехун вдигна поглед към Крис, който влизаше в стаята. Точно подсушаваше косата си и също като Лухан не носеше горница, а панталоните, които Лухан му бе дал, му бяха твърде тесни и описваха твърде много неща. Сехун плъзна поглед по капчиците вода, който падаха надолу по гърдите му.

Написа набързо на Бекхьон, че трябва да изчезва и излезе от чата, без да дочака отговор. После Бекхьон щеше да му го върне.

Той седна на дивана, увивайки се през глава с одеялото като пашкул.

- Само аз ли спазвам благоприличие и съм си сложил горница?

Лухан се засмя.

- Защо? Виждаш нещо, което не ти харесва ли? - попита го Крис.

Сехун му хвърли многозначителен поглед. – Точно обратното. Виждам неща, които прекалено ми харесват.

- Сега идеята ми за общ душ не ти се струва толкова лоша, а? – Крис седна до него на дивана, изпъвайки краката си напред.

Така Сехун още по-добре можеше да види голото му тяло и плочките. Едвам се сдържа да не измърка.

- Не, никак.

Лухан им приготви сандвичи, за което Сехун бе страшно благодарен, защото умираше от глад, и седна до тях.

Диванът едвам ги побираше, но Сехун нямаше как да е по-щастлив, че са така близо. Изяде своя на две хапки и взе този на Лухан, който не проявяваше интерес към храната.

- Очаква се бурята скоро да отмине. – съобщи им Лухан. Гледаше в телефона си. – Ще останете тук за през нощта, нали?

В гласа му имаше нескрита надежда, на която Сехун се усмихна.

- Да, няма да стигна далеч в тази буря. – каза му Крис. – А и родителите ми са на почивка извън града. Нямам за какво да се прибирам.

- Моите са съгласи да остана. Не, че бих си тръгнал, де. – Сехун отново плъзна поглед по полуголите тела до него. Не, определено не би си тръгнал и опасност от цунами да имаше. – Е, какво ще правим цяла нощ?

Във въпроса му нямаше скрит контекст, но Крис се ухили от ухо до ухо. Понечи да каже нещо, обаче Лухан му изшътка. Миг след това Сехун се сети какво минава през главата на Крис и почервеня повече и от узрял домат. Точно като какавида се уви в одеялото и отказа да се развие повече.

На стената срещу него имаше телевизор, в чийто черен екран се отразяваше прозорецът отзад и светкавиците, които проблясваха периодично. Ако се заслушаше, можеше да чуе виелицата и дъжда. Имаше нещо красиво в цялата ситуация. Те тримата бяха тук сами, затворени заради бурята за цялата нощ. Почти като откъснатия от останалия свят. Сехун се чувстваше някак спокоен. Може би защото най-после не мислеше за проблемите, които иначе тормозеха главата му.

- Какво смятате да правите след завършването? – попита ги той изведнъж.

Лухан вдигна поглед от телефона. – Защо питаш?

Сехун сви рамене. – Ами не знам. Интересно ми е. Имате ли някакви планове? – той се обърна към Крис. – Ще продължиш с футбола, нали?

Крис се бе загледал в черния екран на телевизора. Изцъка с език. – Не, няма.

Сехун не се сдържа да не възкликне, дори Лухан издаде изненадан звук.

- Сериозно ли? – каза му Лухан. – Винаги съм мислел, че ще продължиш да се занимаваш с футбол професионално?

- Да, - добави Сехун. – Толкова си добър.

Крис се засмя тихо. – Идеята да започна да играя никога не е била моя. Баща ми ме записа още в началното училище. Отначало дори не тренирах сериозно, после започнах да влагам повече усилия и се оказа, че наистина съм добър. Мисля, че... мисля, че с времето наистина започна да ми харесва да играя. Но не... - той се умълча за миг, преди да продължи. – Финалите през есента навярно ще са последните, на които ще играя. Футболът никога не е влизал в плановете ми за бъдещето.

- Почакай само родителите ти да разберат. – изсмя се Лухан. – Особено баща ти.

Крис въздъхна, но не каза нищо.

Сехун го гледа известно време. – Тогава какво смяташ да правиш?

- Ще се запиша в някой университет, който навярно родителите ми ще изберат за мен. Няма да ми дадат право на мнение. – в тона, с който го казваше нямаше болка или дори съжаление. Звучеше напълно спокойно, сякаш отдавна се бе примирил с факта, че родителите му контролират целия му живот. – След това ми се ще да пътувам. От много време насам искам да посетя някои места.

Лухан подсвирна. – Никога не съм мислил, че си особено авантюристична личност.

Крис се засмя. – Ами ти? Какво смяташ да правиш?

- Навярно ще си намеря работа.

Сехун го погледна. – Няма ли да продължиш да учиш?

- Да, ако ми остане време.

- ...В някой пандиз сигурно.

- Млъквай Крис! Стана веднъж и ти казах, че не бях виновен.

Крис завъртя очи. – Имам спомен как два пъти се разхождах до участъка.

- ...Следващия път ще се озова там заради непредумишленото ти убийство.

- Ще ти се!

- Всъщност ми се ще!

- Няма да има кой да ти плаща глобите тогава.

Лухан понечи да каже нещо, но Сехун проговори, внезапно обзет от странни мисли.

- Смятате да останете заедно, нали?

Докато слушаше как двамата спорят и въобще докато ги наблюдаваше в ресторанта, в колата и сега, просто виждаше връзката между тях. Сехун осъзна, че двамата щяха да останат заедно навярно много след като училището свършеше. Изведнъж почувства някаква тежест в гърдите.

Лухан само го гледаше, телефонът му висеше в ръката. Крис се извърна към него.

- Колкото и да се дразним, Сехун, ние не... - Сехун прекъсна Лухан, преди да е продължил.

- Да, знам. – той преглътна тежко. Бе забил поглед в пода. – Не е това... просто се замислих за нас и за бъдещето и... май не трябваше да го правя.

Той опита да се засмее, но гласът му се прекърши от буцата, появила се в гърлото му.

Крис се бе извърнал към него. – Защо го казваш, Сехун? Не искаш ли всичко да продължи дори и след завършването?

- Разбира се, че искам, Крис. Просто... не си го представям.

Не можеше да си го представи, колкото и да опитваше. Щеше да е по-лесно сигурно, след като завършиха. Нямаше да го има училището, нямаше да ги има разделенията и все пак тогава идваше истинския живот и той не можеше да си представи как тази тяхна нестабилна връзка щеше да издържи.

Настана тежка тишина, преди пак да проговори.

- Не мислете, че не искам да опитам. Аз... тези дни бяха толкова хубави, всички беше наистина страхотно, но не знам как ще се получат нещата и за напред. И ме е страх, че някой може да допусне грешка, че аз мога да допусна грешка и всичко да отиде по дяволите и... - трябваше да спре, защото имаше реална вероятност да се разплаче, а не искаше да плаче пред тях.

Не посмя да вдигне поглед, блуждаейки между пода и ръба на масата. Навън се чуваше силния вятър и за миг на Сехун му се прииска да избяга. Усети две топли ръце да го обгръщат и се оказа притиснат до тялото на Крис. В тази поза гледаше право към Лухан, който се усмихваше леко.

- Знам, че те е страх, Сехун. – каза му Крис. – И нас ни е страх. Мен ме беше страх още, преди да се присъединиш и ти. Още докато бяхме само Лухан и аз.

- Ако не ни беше страх нямаше да се забъркаме в цялата каша с Клара. – каза му и Лухан. – Но то си е просто естествено човек да се страхува. Важното е да не се отказваш от това, което искаш, колкото и да изглежда страшно.

Топлият дъх на Крис погали врата му и кожата на Сехун там настръхна. – Искаш да си с нас, нали?

Сехун кимна. – Искам. Много.

И за да потвърди това, което му каза, завъртя глава, така че свободно да може да го целуне. Не беше дълбоко и продължително, а съвсем леко и кратко. След това погледна към Лухан. Кимна му и Лухан се наведе, така че можеше да целуне и него по същия бърз начин.

- Наистина искам всичко да се получи, - каза той, гледайки и двамата.

И някъде дълбоко в себе си усети, че ако опита, може би наистина всичко щеше да се получи.